Определение № 1997 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 783/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Решение № 347 от 11.12.2023 г. по в. гр. д. № 742/2023 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 559 от 17.08.2023 г. по гр. д. № 323/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, касаторът е осъден да заплати на „Л.-54“ ЕООД сумата от 20720,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 13.12.2022г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху сумата от 20 720, 25 лв., считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. [рег.номер на МПС], до окончателното ѝ плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят поддържа, че е налице съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Счита, че определеното обезщетение за имуществени вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените от ищеца вреди. Смята, че не е доказан механизмът на пътното транспортно произшествие, както и всички негови елементи. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Следва ли решаващият съд да събира служебно доказателства за размера на вредата, съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато изготвената експертиза не е отговорила правилно на поставения въпрос за размера на вредата съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ?; 2/ Допустимо ли е приемане за доказан на механизъм на ПТП, за който не са доказани всички елементи от фактическия състав на настъпване на ПТП? Твърди, че въпросите по т.1 и т.2 са решени в противоречие с практиката на ВКС, но не сочи конкретни решения на ВКС или ВС. Касаторът въвежда и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение. Ответникът по касация „Л.-54“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за пораждане на задължение за ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение. Приел е за установено, че на 13.12.2022г. на автомагистрала „Тракия“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Туарег“, собственост на ищцовото дружество и „Форд Фиеста“, управляван от застрахования при ответното дружество водач М. П. В., при което са причинени вреди на първия автомобил. Счел е за неоснователни аргументите на застрахователното дружество за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. [рег.номер на МПС], както и тези за липса на т.нар. „тотална щета“ на МПС. Приел е, че тези възражения са опровергани от назначената автотехническа експертиза, според която вина за станалото на 13.12.2022г. ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, а полученото при удара усукване на купето на автомобила на ищеца представлява повреда, която не може да бъде поправена. Изложил е доводи, че при наличие на „тотална щета“ законодателят е въвел допълнително изискване относно забавата на застрахователя, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, като условие за плащане на обезщетението. Отчел е, че не са били представени доказателства за прекратяване на регистрацията, както и че не съществува задължение за съда за указване на страната да представи такива доказателства. Счел е, че дължимостта на обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ не е обусловена от прекратяването на регистрацията на МПС. Приел е, че задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Приел е, че при липса на такива доказателства, както и отсъствие на твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване, обезщетението за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първият въпрос в изложението е свързан с довода на касатора, че въззивният съд е кредитирал приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, въпреки че същото не е дало оценка на стойността на увредения автомобил към момента на увреждането, а към датата на изготвяне на заключението. Последователно ВКС приема в практиката си, вкл. в задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010г., че значимият правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК не може да се отнася до правилността на преценката на доказателствата по делото, в какъвто контекст е поставен въпросът, чрез който се оспорва обосноваността на фактическите констатации на Хасковски окръжен съд. Наред с това следва да се отбележи, че въпросът не отразява коректно данните по делото, доколкото датата на процесното ПТП е 13.12.2022г., а за база на изготвяне на заключението са използвани данните от каталог Шваке –Германия за 2023г. Въззивният съд е съобразил постоянната практиката на ВКС, формирана с постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение №241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение №324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение №57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о. и други, в които се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. При наличие на постоянна практика по посочения въпрос, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК също няма характеристиката на правен, а съставлява оплакване срещу извършената от съда преценка на представените по делото доказателства и предполага проверка на извършените по делото процесуални действия от страните и съда. В случая въззивният съд е приел за установен механизма на настъпване на ПТП след анализ на събраните по делото доказателства, както и позовавайки се на заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, според която причина за станалото на 13.12.2022г. ПТП е единствено поведението на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Въззивният съд е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, като правилността на изводите, до които е достигнал, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. По втория поставен от касатора въпрос не е обоснована и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая не е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид липсата на посочени законови разпоредби, които да са неясни или непълни и произнасянето на ВКС по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател обосновава твърдението си за очевидна неправилност с твърдения за необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд. Соченият порок би съставлявал касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК и преценката за неговото наличие би могла да бъде осъществена само след допускане на касационно обжалване. При този изход на спора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2500 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд