Определение № 4098 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2743/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Адвокатско дружество „Милованови“ /с предишно наименование АД „В. и Л.“/, представлявано от адв. Г. В., против определение № 5706 от 09.05.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. ч. гр. д. № 4824/2023 г., с което е отменено определение № 20084475 от 22.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1692/2020 г. на Софийския районен съд, в частта, с което е отказано изменение и допълване на решението по делото чрез присъждане в полза на Адвокатско дружество „Милованови“ на адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по делото на К. А. И. и С. А. И. до размер на сумата от 3 600 лв., както и и до размер на сумата от 838.05 лв. по ч.гр.д. № 16299/2019 г. на СГС, като вместо това са осъдени Р. И. И. и Обединена българска банка АД да заплатят на Адвокатско дружество „Милованови“, възнаграждение в размер общо на 4 438.05 лв. за процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА на К. А. И. и С. А. И. по гр.д. № 1692/2020 г. на СРС и ч.гр.д. № 16299/2019 г. на СГС и е потвърдено определението на районния съд в останалата обжалвана част.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна.

В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси:

1. При присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА, съдът обвързан ли е от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК? Твърди се противоречие с определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. на ІV г.о. и определение № 50391 от 11.10.2022 г. по ч. гр. дело № 934/2022 г. на ІІІ г.о.

2. При осъществено безплатно процесуално представителство на повече от едно лица следва ли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всяко едно от тях? Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: определение № 115 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 1114/2015 г. на ІV г.о., определение № 923 от 11.12.2014 г. по ч. гр. дело № 4540/2014 г. на ІV г.о. и определение № 368 от 17.07.2015 г. по ч. гр. дело № 3402/2015 г. на ІІ г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото? Изложени са съображения, че въззивната инстанция не е разгледала доводите, че на адвокатското дружество следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове, което да бъде в двукратния минимален размер по НМРАВ, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност. Твърди се противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ІІ т.о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ІІ т.о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ІІ т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ІІ т.о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ІІ т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ІІ т.о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ІІ т.о.

Ответникът „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника юрк. Е. Д., е представил отговор, в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на частната касационна жалба до касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на същата. Иска се присъждане на разноски.

Ответникът Р. И. И., чрез особения представител адв. В. В., поддържа становище за липса на основания за допускане на частната касационна жалба до касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на същата. Иска се присъждане на възнаграждение за особен представител за настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че изводите на СРС, че не се дължи възнаграждение на адвокатско дружество за осъществена от адвокати на това дружество безплатна защита, са неправилни. Съдът е посочил, че в случая ищците са упълномощили адвокатско дружество, което е упълномощило конкретни адвокати, поради което в полза на дружеството следва да се присъди адвокатското възнаграждение. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА предоставя възможност на страната да включи договор за защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретно дело /чл. 71, ал. 2 ЗА/. В този случай адвокатското възнаграждение, вкл. и определеното такова по реда на чл. 38а ЗА, се дължи на адвокатското дружество.

Относно размера на адвокатското възнаграждение, въззивният съд е приел, че в последното съдебно заседание пред районния съд са представени списъци с разноски, съобразно които претенцията за хонорар по чл. 38 ЗА е била за производството пред СРС – в размер на 3 600 лв. за всеки от ищците с включен ДДС. Поискани са и по 2 400 лв. за всеки от ищците за обезпечителното производство пред СГС. В списъците няма посочване каква част от хонорарите за кой от исковете се отнасят, като едва с молба по чл. 248 ГПК се прави искане за допълнително присъждане на по още 3 600 лв. за всеки от ищците и е направено разграничаване на хонорара по всеки един от исковете. Съдът е изложил мотиви, че исканията за разноски на страните, следва да бъдат заявени до приключване на последното заседание пред инстанцията и не може впоследствие да се увеличават исканията за разноски, вкл. за възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА. Направен е извод, че в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на хонорари по делото пред СРС над размера от 3 600 лв. за представителство за всеки от двамата ищци, е правилно като краен резултат.

Въззивният съд е приел също, че не следва да се определя възнаграждение за защитата на всеки от двамата ищци поотделно, тъй като интересът на ищците, които са съпрузи, в случая е еднакъв и за двамата – установяване наличието на право на собственост върху имота и неговата необремененост с ипотека. Адвокатското дружество е избрало да преупълномощи двама адвокати, но при еднаквите интереси на ищците това не може да обоснове претенция за адвокатско възнаграждение за защитата на всеки поотделно. Съдът е посочил, че е упълномощено дружеството, а не конкретните адвокати и то има право на възнаграждението, което следва да е само едно според броя на исковете /два кумулативно съединени иска/. При цена на исковете по 1 991.90 лв., размерът на възнаграждението по иска за собственост, определен по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е 1 500 лв., колкото е и по иска за нищожност на ипотеката съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата или общо 3 000 лв., върху която сума следва да се начисли ДДС, т.е. следва да се присъдят 3 600 лв. за производството пред районния съд. Съдът е приел, че за обезпечителното производство дължимият хонорар следва да се определи по чл.7, ал.7, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 и размерът му е 838,05 лв. с ДДС.

С оглед мотивите на съда в обжалваното определение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия правен въпрос. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, /определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. на ІV г.о./.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

В определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. на ІV г.о. е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази практика.Правилото, залегнало в чл. 78 от ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. Списъкът по чл. 80 ГПК включва разноските, претендирани от страната по делото, т.е. тези, които тя е направила в хода на производството. При осъществена безплатна адвокатска защита страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, а такива следва да се присъдят в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Следователно при оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК - липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане.

Предвид дадения отговор на правния въпрос е неправилен изводът на въззивния съд, че размерът на претендираното възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде заявен до приключване на последното заседание пред съответната инстанция.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Ищците по делото К. И. и С. И. са съпрузи, като на 15.01.2020г., заедно с Й. Т., са предявили против ответниците искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 170 ЗЗД, вр. чл. 167 ЗЗД- за установяване правото на собственост върху имота, предмет на спора и за обявяване нищожен договора, сключен между ответниците за учредяване на ипотека върху същия имот. Твърденията в исковата молба са, че К. И. и С. И. са собственици на Ѕ ид.ч. от имота, а останалата Ѕ ид.ч. е собственост на Й. Т.. Първоинстанционният съд е уважил исковете.

Видно от приложеното удостоверение, данъчната оценка на целия имот е 7 967,50 лв., а на притежаваната от двамата ищци в режим на съпружеска имуществена общност Ѕ ид. ч. е 3 983, 80 лв. Това е и размерът на защитените имуществени интереси на ищците К. И. и С. И. и на база на него следва да се определи дължимото се адвокатско възнаграждение по исковете за собственост и за нищожност, което съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал.6 от Наредба № 1/2004 г. е по 1 500 лв. за всеки един от исковете или общо 3 000 лв. ,а с включен ДДС размерът на възнаграждението е 3 600 лв., колкото е приел и въззивният съд в обжалваното определение. Предвид цената на защитеното право, то размерът на адвокатското възнаграждение за обезпечителното производство, присъден от въззивния съд е не по -малък от определения по реда на чл.7, ал.7, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 /599,03 лв./.

Действително обстоятелството, че ищците са съпрузи, бранещи единното право на собственост върху имот, представляващ съпружеска имуществена общност, не ги лишава от правото всеки от тях да упълномощи отделен адвокат за защита и съдействие, защото притежават отделно процесуално право да участват в производството и в такъв случай при успешен за тях изход от спора им се дължат всички направени по делото разноски, включващи платените от тях адвокатски възнаграждения. В настоящия случай обаче не се касае за реално направени от ищците разноски, които да следва да им се възстановят, а за оказана им безплатна адвокатска помощ, като те са упълномощили едно и също адвокатско дружество, което е извършило преценката да упълномощи различни адвокати и съдът при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, не е обвързан от тази преценка. Ето защо, имайки предвид конкретните обстоятелства по делото- че защитаваният интерес е един, че молбите по делото, депозирани от името на ищците, както и представената писмена защита са общи с едни и същи фактически твърдения и правни доводи, то и настоящият състав на ВКС намира, че на адвокатското дружество следва се дължи едно възнаграждение, съобразено със защитения интерес, а не с броя на лицата, представлявани в процеса от това дружество.

Неоснователен е и доводът, че поради фактическата и правна сложност на спора следва да се присъди възнаграждение, равняващо се на двойния размер, предвиден в Наредба № 1. В случая ищците и ответникът – физическо лице се легитимират като собственици на имота с нотариални актове за покупко- продажба и по делото са направени оспорвания и събирани доказателства за установяване на релевантните за спора факти в аналогични хипотези, предвид на което и настоящият състав на ВКС намира, че определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са исканията на ответниците за присъждане на разноски. Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение