Определение № 1070 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на К. Н. Г. (ищец по делото) и на [фирма] (ответник по делото) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7740 от 22.11.2012 г. по гр.д.№ 16270/ 2012 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 18899/ 2010 г. и като краен резултат [фирма] е осъдено да заплати на К. Г. на основание чл.200 КТ сумите 13 900,40 лв и 855,60 лв - обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 04.10.2007 г., като между двете страни е разпределена отговорността за разноските по делото. За разликата до пълния предявен размер съответно от 50 000 лв и 924,79 лв исковете са отхвърлени. Решението се обжалва и от двете страни по делото, като ищцата К. Г. го оспорва в частта, в която претенциите й са отхвърлени до пълния предявен размер, а ответникът П. С.” Е. не е доволен от осъдителната му част. Ищцата основава искането си за допускане на касационно обжалване на твърдението, че въззивният съд не е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди след съвкупно обсъждане на всички установени увреждания, продължителността и интензивността на търпените от нея като последица от трудовата злополука болки и страдания. Ответникът повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правните въпроси явява ли се общото заболяване на претърпелия трудова злополука работник съпричиняващ настъпването на вредите фактор; какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен при размачкване на пръсти на ръката на работника; има ли значение за размера на обезщетението при вреди от трудова злополука определения от ТЕЛК процент неработоспособност вследствие злополуката. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика на съдилищата. Излага и доводи по въпросите налице ли е в конкретния случай съпричиняване от страна на пострадалия работник, какво е значението на общото му заболяване „дискординационен синдром”, доказани ли са имуществените вреди, справедливо ли е присъденото обезщетение, порочно ли е решение, в което страна – търговско дружество е обозначена като АД вместо като Е.. Върховният касационен съд намира жалбите за допустими, но исканията за допускане на касационно обжалване и на двете страни се явяват неоснователни. По отношение на ищцата този извод се налага от обстоятелството, че в нейното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен правен въпрос, по който ВКС да се произнесе. Изложението съдържа общи оплаквания, свързани с размера, в който е определено обезщетението за неимуществени вреди и доводи за неправилност на решението му в тази част. Такива доводи в производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат разглеждани, тъй като в това производство касационната инстанция не проверява законосъобразността на обжалваното решение. Проверяват се само разрешенията на въззивния съд по конкретни правни въпроси и то доколкото такива са повдигнати от касатора. Служебно формулиране на въпроси, вън от случаите на нищожност и недопустимост на обжалването решение, не се допуска (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Тъй като ищцата не е посочила конкретен правен въпрос, по който да се допусне обжалването, искането й следва да бъде отклонено. Изложеното важи и за касатора - ответник, относно посочените в изложението му твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник (както поради поставяне на ръката му в опасната зона, така и поради страданието му от „дискординационен синдром”), относно неправилната преценка на доказателства за наличие на имуществени вреди, относно неправилно определения размер на присъденото обезщетение и относно неправилното посочване на фирмата на дружеството. Касае се за оплаквания, свързани с правилността на оценката на доказателствата и фактическите констатации на въззивния съд, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. С оглед изложеното съдът дължи произнасяне налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване само по конкретно формулираните от касатора - ответник правни въпроси, доколкото бъде установено, че те обуславят обжалваното решение. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е пострадала при трудова злополука, настъпила на 04.10.2007 г. Тя поискала съдействие от прекия си ръководител за отстраняване на проблем с машината, на която е работела. Последният привел апаратът в действие без ищцата да разбере това, лявата й ръка попаднала в зоната на действие на машината и били размачкани втори, трети и четвърти пръст на тази ръка. Злополуката е призната за трудова по съответния ред, за нея на ищцата е получила от ТЕЛК експертно решение с призната 35 % трайна неработоспособност, по съвкупност с нейно общо заболяване процентът неработоспособност е определен на 73. Съдът е приел, че работодателят отговаря за обезщетяване на вредите от злополуката при условията на чл.200 КТ и е отхвърлил възраженията на същия за приложението на чл.201 ал.2 КТ с доводи, че доказателствената тежест за установяване на наличието на съпричиняване е за ответника, а той не е ангажирал доказателства за проявена от ищцата груба небрежност. Съдът е отхвърлил и възраженията на ответника че представените от ищцата документи не установяват твърденията й за наличие на имуществени вреди, а по отношение на неимуществените вреди е обсъдил характера на уврежданията, продължителността на лечението, интензивността на търпените болки, остатъчните болки, които се търпят и ще бъдат търпени, необратимото осакатяване на крайника. При тези мотиви на въззивния съд правните въпроси, повдигнати от ответника, не са от значение за крайния резултат от спора. Обжалваното решение не разрешава въпросът явява ли се общото заболяване на претърпелия трудова злополука работник фактор, който съпричинява настъпването на вредите. Съдът е присъдил обезщетение само за вредите, настъпили от трудовата злополука, не и за такива, които ищцата търпи поради общо заболяване, като не е обсъждал наличието на причинна връзка между злополуката и общото заболяване. Както бе посочено по-горе, фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, а при приетите от инстанцията по същество факти, няма значение за изхода от спора правният въпрос може ли по принцип общото заболяване да се яви съпричиняващ трудова злополука фактор. Въпросът за значението на определения от ТЕЛК процент неработоспособност вследствие злополуката също не е разглеждан в обжалваното решение и не го обуславя. Съдът е обсъдил, в съответствие с установената практика, кои травматични увреждания се явяват последица от трудовата злополука и до какви болки и страдания са довели те. За тези му изводи няма значение какъв процент неработоспособност е определила ТЕЛК, каква част от неработоспособността се дължи на трудова злополука и каква част – на общо заболяване. По въпроса какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен при размачкване на пръсти на ръката на работника, не се установява наличието на противоречива практика. В представените от касатора решения на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 840/ 2008 г., на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 204/ 2009 г. и на ВКС по гр.д.№ 1940/ 2010 г., ІV г.о., размерът на обезщетенията е определен при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, каквото по настоящето дело не е констатирано. Освен това фактическите обстоятелства по злополуката и настъпилите увреждания по всяко от отделните дела са различни, поради което различието в размера на определените обезщетения е закономерно, а не съставлява противоречие в практиката. Що се касае до представеното решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 787/ 2007 г., то няма данни да е влязло в сила и съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. не може да обуслови извод за наличие на противоречива практика. Ето защо съдът приема за неоснователни исканията и на ищцата, и на ответника, за допускане на касационно обжалване. Тези искания следва да бъдат отхвърлени, като съответно разноските по касационното производство останат така, както са направени от страните. По изложените съображения Върховният касационен съд