Определение № 3944 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1868/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от В. Л. П., чрез адв. И. Ю., частна касационна жалба против определение № 701 от 14. 03. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 500/2024 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 11 състав, потвърждаващо определение от 7. 11. 2023 г. по т.д. № 13818/2020 г. на Софийски градски съд, I-27 състав, с което е прекратено исковото производство. Иска се допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подаден е писмен отговор на частната касационна жалба, с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение и правилност на същото.

Настоящият състав на Първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.

За да достигне до извод за законосъобразност на прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта по иска по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че със същия се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от действия на ответницата, извършени в качеството й на вещо лице и изразяващи се в невярно заключение по съдебнопсихологична експертиза, изготвено и поддържано по гр. д. № 67993/2019 г. на СРС. Твърденията на ищеца покриват фактическия състав на престъпление по чл. 291 ГПК, по който текст са инкриминирани както умишленото, така и непредпазливото деяние. Установяване на престъпно деяние в гражданския процес е допустимо единствено чрез специалния установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто не е предявен. Инцидентното му разглеждане в производството по иска по чл. 45 ЗЗД е недопустимо, тъй като цялото вредоносно деяние покрива състава по чл. 291 НК. Липсва и проведено наказателно производство срещу ответницата за извършено престъпление по чл. 291 НК.

В изложението към частната касационна жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Представлява ли граждански деликт противоправно деяние, причиняващо вреди другиму, макар деянието да не е признато за престъпление с влязла в сила присъда?

2. При преценка основателността на иска по чл. 45 ЗЗД от значение ли е обстоятелството дали деянието на ответника е деликт или покрива състава на престъпление?

3. Фактическият състав на деликтната отговорност включва ли като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на престъпен характер на деянието или е достатъчно да се докаже противоправността на поведението.

4. При прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД от значение ли е обстоятелството дали противоправното поведение покрива състав на престъпление или не?

5. Има ли пречка в гражданския процес да бъдат установени релевантните за наличието на деликт обстоятелства, ако същият съставлява престъпление?

Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на определението.

Първите четири въпроса не са обсъждани от въззивния съд - мотивите към определението не съдържат изводи, че противоправното поведение, като елемент на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, задължително трябва да е престъпление, че отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира само ако се претендират вреди от престъпление, нито съдържат изводи касаещи тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл, въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не биха могли да представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставящо допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Релевантният въпрос, разгледан в обжалваното решение, е дали в случаите, при които противоправността на увреждащото деяние може да се установява само по наказателен път – с влязла в сила присъда или с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, е допустим иск по чл. 45 ЗЗД без да е установено извършване на твърдяното престъпление с влязла в сила присъда или по исков ред, какъвто въпрос не е поставен.

Изводите на въззивния съд по петия въпрос не противоречат на практиката на ВКС. Посоченото от ищеца противоправно поведение (изготвяне и поддържане на невярно заключение като вещо лице) представлява престъпление и установяването му е допустимо само с влязла в сила присъда или със специалния иск по чл. 125, ал. 5 ГПК, но не и по общия исков ред. Недопустимостта по общия исков ред да се установява един от елементите на правопораждащия състав по чл. 45 ЗЗД води до недопустимост на исковото производство, ако престъплението не е установено по надлежния ред.

Не е налице очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,