Определение № 1533 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 394/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч. срещу решение №.4982/31.07.25 по г.д.№.13883/23, СГС, ІVБс., с което е потвърдено решение №.20106873/30.10.23 по г.д.№.56271/20 на СРС, 140с., в частта му за отхвърляне на предявения от касатора насрещен иск с правно основание чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на 5500лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за наем от 4.07.19г. Ответната страна Г. И. М. оспорва жалбата, в това число с твърдения, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване, тъй като същата не съдържа материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от договор за наем на апартамент от 4.07.19г /сключен за срок от една година, трансформиран в безсрочен поради продължило ползване от наемателя без противопоставяне на наемодателя/, претенцията на наемодателя с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД е основателна за 34,47лв. /доколкото от дължимата от наемателя сума за консумативи общо 1084,47лв. (43,61лв. за вода за периода 5.08.20-4.09.20, 39,53лв. ток за времето 24.07.20-23.08.20, 1001,22лв. за парно - 118,61лв. за периода 1.08.20-31.08.20 и 882,72лв. изравнителна сметка за отоплителен сезон 2019/2020 – като няма спор, че всички дължими дотогава консумативи са били заплащани) са приспаднати 1050лв. предвид намерено за основателно възражение за прихващане с 500лв. депозит и направени от наемателя разходи (за демонтаж на осветителни тела, фугиране и отпушване на канал в баня, нов сифон на мивка, боядисване на една от стаите и шпакловане и измазване на кухня/, а насрещният иск на касатора е неоснователен, тъй като не е налице твърдяното неизпълнение на договорни задължения, във връзка с което се твърдят претендираните неимуществени вреди. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.79 ал.1ЗЗД и чл.82 ЗЗД - съгласно които ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, като обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Посочил е, че в случая се твърди, че неимуществените вреди са търпяни поради непредставяне на банкова сметка, по която да бъде превеждан наемът, непредставяне на абонатни номера на партиди за ток, вода и парно, неизпълнение на задължението да се представят доказателства, че предходни задължения са изпълнени, непредставяне на доказателства за собственост, неизпълнение на обещание за смяна на патрона на входната врата, неизпълнение на задължението имотът да бъде предоставен без функциониращ СОТ, неизпълнение на задължение за регистрация на настоящ адрес, реклама, че имотът се предоставя под наем, психически тормоз, натиск и изнудване, извършени от наемодателя във връзка с желанието му да бъдат направени снимки на имота, в който се намират лични вещи на наемателя. Намерено е, че съгласно чл.2.5 от договора наемната цена е следвало да бъде заплатена в брой срещу платежен документ-и следователно и за наемодателя не е съществувало задължение да предостави банкова сметка, по която да бъдат превеждани дължими суми. Не се установява и, че в резултат на непредоставяне на партидни номера за консумирана топлинна енергия, ток и вода за ищцата по насрещния иск са настъпили вреди, тъй като не се твърди, че в периода на действие на договора тя е била възпрепятствана да заплаща консумативните разходи така, както е уговорено в договора. От друга страна в чл.3.3 е посочено, че за наемодателя съществува задължение да заплати всички текущи консумативи до влизане в сила на договора, в представено извлечение от Фактура №.0100983489/ 31.05.19 е записано, че за партида, открита на имота /апартамент №.12, [жилищен адрес] [улица]/ е имало неплатено задължение от 540,71лв. към 14.06.19, но липсват доказателства, че към датата на сключване на договора това задължение е съществувало и съответно не са налице нито твърдения, нито доказателства, че то е било платено от наемателя-поради което и за последния не са настъпили вреди от съществуването на задължение, предхождащо сключването на наемния договор. За неоснователни са намерени и доводите, че към момента на подписването му не е представен документ за собственост-тъй като в чл.1.1 от него Г. Ч. е удостоверила с подписа си, че нотариален акт за собственост е представен, като същевременно сключването на договор за ипотека не се отразява на собствеността върху имота; поради това и оплакванията, че ищцата не е знаела обстоятелства относно собствеността, не води до извод, че наемодателят не е изпълнил договорните си задължения-основното му задължение е да предостави ползването на недвижимия имот, като без правно значение в отношенията му с наемателя относно изпълнение на това задължение е дали е собственик или не. От събраните по делото доказателства не се установява, че наемодателят е поел задължение да не рекламира имота, да осигури регистрация по настоящ адрес на наемателите, както и да смени ключалките на входната врата. В т.3.8 от договора е предоставено право на наемодателя да извършва един път месечно оглед на наетия имот с цел установяване на добросъвестното му стопанисване, като това право е можело да бъде упражнено след предварителна уговорка, в удобно за страните време и в присъствието на наемателя или негов представител. От твърденията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че във връзка с искане на наемодателя за оглед на имота от представител на банка - ипотекарен кредитор и заснемане, страните са имали разговори, като наемателката изрично е отказала да допусне наемодателя за извършване на такива действия; липсват доказателства, че въпреки нейния отказ е извършено такова посещение-напротив установява се, че това е станало повод наемният договор да бъде прекратен. Не се установява при условията на пълно и главно доказване наемодателят да не е изпълнил договорни задължения, за които да отговаря по смисъла на чл.79 ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД. По горните съображения предявеният насрещен иск е приет за неоснователен и в тази част обжалваното решение е потвърдено. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Изложението по чл.284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без в частта от касационната жалба, в която като текст е инкорпорирано изложението по чл.284 ГПК /след отразяване „Основанията за допустимост, поради които предявявам настоящата касационна жалба, са следните:..“/ да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число преповтаряйки съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК/ /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в жалбата. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което би могло да обоснове допускане на касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че такова е налице във връзка с въпрос относно задължението на съда да обсъди събраните доказателства /предвид оплаквания за необсъждане на доказателства и необоснованост/ - по който безспорно е формирана практика (съгласно която въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и изложи собствени правни изводи по спора, обсъждайки доводите и възраженията на страните, от значение за изхода му), въззивната инстанция не се е отклонила от нея. Подробно е анализирала твърденията, на които се основава претенцията за претърпени вреди, обсъдила е релевантните в тази връзка факти-сочейки кои от тях намира за установени и кои не и защо /в това число на първо място възниквали ли са претендираните задължения за наемодателя, от неизпълнението на които се търсят вреди/, и съответно относимите доказателства, като е изложила и евентуални мотиви във връзка с оплакванията за непредставяне на документ за собственост. От друга страна застъпваната теза-че евентуални снимки на имота при оглед от служител на банката, в полза на която е ипотекиран /като се има предвид и, че в договора изрично е предвидено право на наемодателя веднъж месечно да извършва оглед на имота с цел установяване на добросъвестното му стопанисване/, биха могли да доведат до третиране на вещите като собствени на наемодателя и до преминаване на правото на собственост върху тях от наемателя на наемодателя - сама по себе си не би могла да бъде споделена, а отделно от това и договорът за наем е за необзаведен апартамент. Същевременно липсата на изрично изброяване от съда в решението на доказателства не означава, че те не са взети предвид при съвкупната преценка на релевантните обстоятелства. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Както вече беше посочено, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/ и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК. Доколкото в частта от касационната жалба, касаеща наличието на основанията на чл.281 т.3 ГПК /след отразяване „По основателността на касационната жалба - налице са основанията на чл.281 т.3 от ГПК…“/ се съдържа въпрос, поставен „на вниманието на ВКС“ /“при преценяване неизпълнение на задълженията от страна на наемодател при сключен договор за наем се вземат предвид само конкретно посочените като точки изброени задължения по договора или задължително тази преценка се прави относно всички действия при и по повод сключения договор“/, то същият от една страна не се намира в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284 ГПК, касаещо допустимостта й, не се сочи изрично като правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК със съответно позоваване на някоя от визираните в тази разпоредба хипотези при съответна обосновка, а отделно от това и не съставлява такъв, тъй като е общотеоретичен, представлява питане към касационната инстанция, не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви във връзка с него. С оглед всичко изложено по-горе не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1320лв. /с равностойност в евро 674,91 евро/ платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,