Определение № 690 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 268/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 86021/30.10.2010 година на В. Т. Х. от [населено място] чрез адв. Р. Г.- САК срещу въззивно Решение от 23.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2814/ 2006 година на Софийския градски съд- II г. отд. С посоченото решение ,Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение от 02.05.2006 година по гр.д. Nо 9042 / 2005 година на СРС-41 с-в по уважения иск по чл. 108 ЗС. За да се уважи ревандикационния иск е прието, че не е налице валидно наемно правоотношение с ответника и същият държи вещта - процесния недвижим имот, без правно основание. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон- чл. 238 ЗЗД, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК с довод, че по въпроса за реда и начина на прекратяване на договор за наем без определен срок, сключен преди приемане на реституционните закони с общината като собственик, който договор се противопоставя в спора за собственост като основание за държане на възстановената собственост на правно основание, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, обективирана с Решение Nо 935 от 09.06.1999 година по гр.д. Nо 282/1999 година на ВКС-V отд., Решение Nо 1114 от 07.05.1997 година по гр.д. Nо 3418/1995 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 67/28.01.2008 година по гр.д. Nо 968/2001 година на ВКС-ТК и Решение Nо 37/25.01.2005 година по гр.д. Nо 297/2004 година ВКС- II г.о.. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- К. С. Г., Е. С. Г. и К. К. К. чрез адв.Р. В.- САК, с койт5о се поддържа, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като конкретната по делото хипотеза касае възстановен по силата на ЗВСОНИ недвижим имот на наследодателите на ищците, а наемното правоотношение е било между ответника Х. и СО, която не е била собственик на имота, затова и представените решение са неотносми, наемното правоотношение не може да се противопостави на собствениците по реституция. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота-26 239 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Касационното обжалване, поддържано в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не може да бъде допуснато по следните съображения: Представената, в смисъла на противоречива съдебна практика, обективирана с Решение Nо 935 от 09.06.1999 година по гр.д. Nо 282/1999 година на ВКС-V отд., с което се приема, че ако наемодателят е развалил договора за наем, но въпреки това наемателят продължи да ползва наетия имот, наемателят дължи обезщетение на деликтна основа.ако чрез едностранно волеизявление се прекрати наемния договор, след като изтекат предвидените в чл. 238 и сл. ЗЗД срокове и наемодателят се противопостави изрично наемателя да ползва наетия имот, не може да се счита, че са възникнали отново наемни правоотношения.”, Решение Nо 1114 от 07.05.1997 година по гр.д. Nо 3418/1995 година на ВКС-IV отд., с което се приема, че „заварените наематели в реституираните по ЗВСОНИ недвижими имоти заплащат наем на новите собственици по старите наемни цени до момента на изтичане на предизвестието за разваляне на договора, Решение Nо 67/28.01.2008 година по гр.д. Nо 968/2001 година на ВКС-ТК и Решение Nо 37/25.01.2005 година по гр.д. Nо 297/2004 година ВКС- II г.о., третиращо спорни правоотношения между наемател и пренаемател, не могат да бъдат третирани като противоречиви на изводите на въззивния съд, изложени в обжалваното решение. От правна страна ,в пълен унисон с посочените решения на съдилищата, е прието, че наемното правоотношение на настанения с настанителна заповед в общински имот наемател, след възстановяване собствеността на недвижимия имот по силата на ЗВСОНИ,е запазено като безсрочено наемно правоотношение и неговото прекратяване се подчинява на режима на чл. 238 ЗЗД. Не може да има съпоставка на хипотезите, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС т.3, тъй като обуславящият извод на решаващия съд, че е налице прекратен договор за наем е направен въз основа на анализа и тълкуване на Нотариалната покана рег. Nо 1768 становището на съда, че същата следва да бъде възприета като надлежно „писменото предизвестие” т.е. със съдържание, даващо безусловно основание за извод, че наемното правоотношение се прекратява, а не просто купувачът да встъпва в правата на наемодател, такива каквито са били договорени до този момент. В този аспект, приложената съдебна практика не съдържа правни изводи, които да са израз на различни по своята правна природа тълкувания на една и съща правна норма, а именно този на чл. 238 ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия