Определение № 673 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение06.11.2020 г.докладчик Любка Андонова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8397/9.12.2019 г постановено по гр.дело № 8363/16 г на СГС, ГО, Първи въззивен брачен състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К., подадена чрез процесуалния му представител адв.Р. С. от САК срещу въззивното решение № 8397/9.12.2019 г постановено по гр.дело № 8363/16 г на СГС, ГО, Първи въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № 2695/16.3.2016 г по гр.дело № 16840/13 г по описа на СРС, 84 състав, като родителските права върху малолетния И. И. К. са предоставени за упражняване на майката М. Г. Б.-К..С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното е определен по-разширен режим на свиждане c бащата. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Ответницата по касационната жалба М. Г. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са бивши съпрузи, които имат родено от брака малолетно дете-И. И. К.-род. на ... г.Прието е, че от събраните по делото доказателства, представените актуални социални доклади, неоспорената съдебно-психологическа експертиза, както и от проведеното изслушване на двамата родители и малотетното дете, което изрично е заявило пред съда, че желае да общува и с двамата си родители, че и двамата са годни да упражняват родителските права, като в интерес на детето е да се отглежда от майката, като не се прекъсва връзката с бащата.Тя има желание да бъде с детето си, с което е била от раждането му до неговата деветгодишна възраст и между тях има изградена силна емоционална връзка.Наведените от бащата твърдения за здравословното състояние на майката и по-специално, че същата страда от анорексия не са подкрепени от приетите по делото тройна и петорна съдебно-медицински експертизи.С първоинстанционното решение упражняването на родителските права е предоставено на майката, но бащата повече от година и половина живее с детето в семейното жилище и възпрепятства майката да ги упражнява.Съдебно-психологическата експертиза е установила, че ако противопоставянето между двамата родители не бъде преустановено това ще доведе до манипулиране на детето и конфликт на лоялност. С оглед пола му и доминиращото и обсебващо поведение на бащата, майката все повече ще бъде възпрепятствана в контактите, а детето ще бъде отчуждено.Прието е, че касаторът самоволно е нарушавал привременните мерки и определения му режим на лични контакти с детето като по този начин е злепоставял общуването с майката.Обстоятелството, че изслушаният в съдебно заседание на 17.6.2019 г И. е заявил, че желае да живее при баща си, но да се вижда и среща с майка си не е разколебало изводът на съда, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея, при преценка на критериите за най-добър интерес на детето, изброени в ППВС 1/74 г и Конвенцията за закрила на детето на ООН. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и основанието очевидна неправилност на съдебния акт. Твърди се противоречие на въззивното решение със следните съдебни решения: решение № 243 от 8.7.2014 г по гр.дело № 7289/13 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 8 от 15.2.2019 г по гр.дело № 1953/18 г на ВКС, Трето ГО, решение № 290/7.11.12 г по гр.дело № 640/12 г на ВКС, Трето ГО, решение № 331 от 1.11.2013 г по гр.дело № 2181/13 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 712/15.2.2011 г по гр.дело № 81/2010 г на ВКС, Трето ГО, както и ППВС № 1/74 г. Формулирани са следните въпроси: 1/Относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда, при изпълнение на задължението му да защити интереса на детето, при определяне на кого да бъде възложено упражняването на родителските права. 2/В интерес на детето ли е да живее при неговия баща, след като е изразило такова свое желание в съдебно заседание, при изслушването му от съда.Какво е значението на това изслушване. 3/Определянето на привременни мерки от решаващо значение ли е за изхода на спора. 4/Следва ли да се вземе предвид, че при майката, която страда от анорексия детето не получава здравословна и разнообразна храна, няма детска стая и спи на едно легло с нея, както и, че същата го оставя продължително време без надзор. По първия въпрос. Т върди се противоречие с ППВС № 1/74 г. Такова противоречие в случая и не е налице - според приетото с това постановление "съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата- в смисъл- всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; интересите на децата, следва да се преценяват с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.Съдът е отчел личните усилия на двамата родители във връзка с отглеждането на детето и задоволяването на личните му потребности, както и възпитателските похвати по изграждане на личността му. Възприетата от съда експертната психологическа оценка е, че има добър родителски капацитет, добри родителски умения, използва удачни методи на възпитание и активно включване във всеки един от аспектите на живота на детето.Не в противоречие, а в съответствие с посочената от касатора съдебна практика, обективирана в решение № 8 от 15.2.2019 г по гр.дело № 1953/18 г на ВКС, Трето ГО въззивният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства досежно моралния облик на двамата родители, възрастта и пола на детето, както и неговата привързаност към всеки един от тях.Също в съответствие с приложената практика е извършил комплексна преценка на установените конкретни факти, приетите по делото експертизи, които изключват наличието на заболяване у майката, което да я прави непригодна да отглежда малолетното дете, както и актуализираните социални доклади, съдът е приел, че тя остава подходящият родител на когото да бъде предоставено упражняването на родителските права. Останалите съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка и не могат да обосноват противоречие с мотивите на въззивния акт. По втория въпрос. Отговор на въпроса какво е значението на изслушването на детето е даден с решение № 243 от 8.7.2014 г по гр.дело № 7289/13 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права не са задължителни за съда.Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата.Чрез режима за упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категоричното нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняване на родителските права и личните контакти. В съответствие с мотивите на цитираната съдебна практика са и изводите на въззивния съд.Изслушването на детето е обсъдено и ценено наред с всички останали доказателства.Направената в изложението по чл.284 ал.3 ГПК интерпретацията на думите на И., е некоректна и невярна, тъй като същият не е формулирал ясно и категорично желание да живее при баща си.Напротив заявил е, че желае да живее и при двамата си родители, а вещото лице-психолог изрично е отбелязало, че на тази възраст децата нямат изградени самостоятелно формирани позиции и мнение. Конфликт между майката и детето няма и не може да се приеме, че бащата е по-пригоден да го отглежда.Поради изложеното така поставения въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос. Същият въобще не е бил разрешаван от въззивния съд, поради което не е обусловил решаващата му воля.Доколкото изобщо е засегнат косвено то е било с оглед анализа на събраните доказателства.Ето защо и като не е бил част от предмета на делото, този въпрос не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По четвъртия въпрос. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства - т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилна преценка интереса на детето, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция може да се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество.Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Поради това и по този въпрос не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПКТ. Необоснованото твърдение в изложението за очевидна неправилност на решението също не е основание за допускане на касационно обжалване.В случая поддържаното основание очевидна неправилност се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на решението поради необсъждане на всички релевантни обстоятелства. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
Цитирани разпоредби
5- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 284, ал. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПКТ