Определение № 699 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5527/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 01.07.2014г. по гр.д.№601/2014г., с което ОС Варна е върнал касационна жалба на С. Г. срещу въззивно решение от 20.05.2014г. по същото гражданско дело. Жалбоподателят С. Г. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Ответниците Л. Д. Я. и Ю. Ю. А., чрез процесуалния си представител поддържат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, приема следното: С обжалваното разпореждане от 01.07.2014г. по гр.д.№601/2014г. ОС Варна е върнал касационна жалба на С. Г. срещу въззивно решение от 20.05.2014г. по същото гражданско дело като е посочил, че цената на иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е под 5000 лева и на основание чл.280, ал.2 ГПК производството по касационната жалба е недопустимо. С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Касационната жалба правилно е върната, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е под 5000 лева / данъчната оценка по удостоверение е 2728,40 лева/, поради което касационното производство по отношение на това въззивно решение е недопустимо и касационната жалба срещу същото законосъобразно е върната с обжалваното разпореждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.