Определение № 47 от 01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №3395 от 17.05.2017 г. по гр.д. №1293/2015 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 14.12.2016 г. по гр.д. №16444/2015 г. на Софийския районен съд и са уважени исковете на Г. Д. Н. срещу Академията на МВР, гр.София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е незаконно уволнен на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, защото се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, която не е преодоляна. Недоволен от решението е касаторът Академията на МВР, гр.София, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички възражения на страните. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Н., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението във въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 194.21 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.