Определение № 592 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «А 1 България»ЕАД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. Р., срещу въззивно решение №8745 от 19.12.2019 г. по гр. дело №9818/2019 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение № 106004/28.04.2017 г. по гр.д. №76666/2015 г. на Софийския районен съд са уважени исковете на А. С. М. срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността началник сектор "Търговско инженерна дейност" в ответното дружество, което е прекратено със заповед № 8029/14.10.2015 г. на основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.3 ДР КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Това са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, за които е поел ангажимент управляващият, което предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностната характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има качеството на лице от ръководството на предприятието. Същото се отнася и по отношение на факта дали длъжността е определена като ръководна в Единния класификатор на длъжностите. Дали един служител е част от това ръководство или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Към момента на уволнението ищецът е заемал длъжността началник сектор "Търговско-инженерна дейност" в направление "Бизнес клиенти", видно от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. За да се прецени характера на заеманата длъжност и дали същата попада в кръга на длъжностите, които са от "ръководството на предприятието", е необходимо да се изследва длъжностната характеристика. По делото не е представена такава за длъжността, която е заемал ищецът. Намиращата се на л. 54 от първоинстанционното дело, се отнася за длъжността началник сектор "Търговско-инженерна дейност" в отдел "Бизнес решения", дирекция "Продажби". Дори да се приеме, че поради вътрешна реорганизация е настъпила промяна в отделните структурни единици на предприятието и посочените длъжности съвпадат, то тази длъжност не може да бъде определена като такава от ръководството, за която да се приложи процесното основание за уволнение. Трудовите функции на ищеца включват ръководство и управление на екипа в сектора; разработка на планове за екипа, включително цели, задачи и срокове за изпълнение; контрол за изпълнението на задачите от членовете на екипа; изготвяне на доклади за дейността на сектора; разработване на бюджет за сектора; присъствие на срещи с "по-важни" клиенти и др. На ищеца са възложени като задължения да прави регулярни отчети за статуса на работата с отделните клиенти, да изпълнява заповедите и препоръките на висшия мениджърски екип, да поддържа документацията, свързана с неговата работа и функциите, които трябва да изпълнява. В йерархично отношение същият е подчинен на изпълнителния директор, директора на дирекция "Продажби" и началника на отдел "Интегрирани телекомуникационни решения". При тези трудови функции и задължения не може да бъде направен извод, че лицето ръководи звено, от работата на което зависят стопанските резултати на предприятието, заложени в бизнес-програмата на управляващия дружеството, каквато по делото не е представена. Освен ръководните функции, на лицето са възложени и редица изпълнителски като изготвяне на отчети, изпълнение на заповеди, поддържане на документация. Целта на това уволнително основание, което е изключение и предвижда улеснен ред за прекратяване на трудовото правоотношение, е новоизбраният управител на предриятието да се обгради от екип, който най-ефективно да допринесе за постигане на поставените икономически показатели за целия период на договора, като производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, инвестиции и др. От представеното по делото щатно разписание на длъжностите в предприятието към 07.10.2015 г., което следва да е относимото в случая, се установява, че ищецът е единственият служител в сектора, който оглавява, а над него в йерархично отношение стоят директорът на дирекция "Малък и среден бизнес", директорът на направление "Бизнес клиенти" и главния изпълнителен директор, които длъжности са реално заети. Следователно, дори ищецът да има определени ръководни функции по отношение на повереното му звено, което е низово и не е от определящо значение за икономическите резултати на дружеството, фактът че действително липсват служители, които да са му подчинени, че става въпрос за една от многобройните структурни единици в предприятието, че лицата, които заемат длъжностите "началник сектор" и "началник отдел" в предприятието са над 40, както и че подчинеността му на главния изпълнителен директор е опосредена неколкократно, води до извода, че ищецът не е част от ръководството на предприятието. Ответникът по касационната жалба А. С. М., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен; 2 Какви са критериите, въз основа на които длъжността се определя като ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ; 3. Дали следва да бъда ангажирани доказателства за конкретна бизнес програма към договора за управление. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №8745 от 19.12.2019 г. по гр. дело №9818/2019 г. на Софийския градски съд. Вторият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Това са служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, за които е поел ангажимент управляващият, което предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията по длъжностната характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят има качеството на лице от ръководството на предприятието. Когато съответната длъжност е единствената в сектора, а над него в йерархично отношение има двама директори и изпълнителен директор, то не може да се приеме тя да е ръководна. Първият повдигнат въпрос е неотносим, защото въззивната жалба не съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Последният повдигнат въпрос също е неотносим, защото след като процесната длъжност не е ръководна е без значение дали към договора за управление има бизнес програма. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1740 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.