Определение № 3340 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2247/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, подадена чрез адв. Н. Р., срещу определение № 1177/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4914/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт против въззивно решение № 2405/17.04.2025 г. по възз. гр.д. № 12790/2024 г. на Софийския градски съд, в частите му, с които е потвърдено решение № 1213/22.01.2024 г. по гр. д. № 13260/2022 г. на Софийския районен съд, за отхвърляне на предявените от Ц. К. К. срещу дружеството: иск по чл. 74, ал. 4 КТ, за обявяване недействителност на клаузата на т. 5б от трудовия договор, сключени между страните на 01.01.2015 г.; иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 10 543,67 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното („секторни плащания“) в периода от 01.02.2019 г. до 14.01.2020 г.; и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2421,99 лв. - обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на съответното плащане, първият от които е настъпил на 11.03.2019 г., до 10.03.2022 г. Определение № 1177/11.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4914/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о. в останалата му част е влязло в сила. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната му част. Твърди се, че е налице правен интерес от жалбата, тъй като за дружеството - работодател не е без значение по какви съображения са отхвърлени предявените срещу него искове. Искането е за отмяна на обжалваната част от определението и за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответника по жалбата Ц. К. К. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред друг състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по касационна жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт против въззивно решение № 2405/17.04.2025 г. по възз. гр.д. № 12790/2024 г. на Софийския градски съд. Решението е обжалвано изцяло, включително в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на В. Н. П.: по чл. 74, ал. 4 КТ, по чл. 128, т. 2 КТ и свързания с него по чл. 86 ЗЗД. С обжалваната пред настоящата инстанция част от определението, постановено по гр.д. № 4914/2025 г. на ВКС, производството е прекратено поради недопустимост на касационната жалба на дружеството в частите, с които е потвърдено отхвърлянето на: иска за обявяване недействителност на клаузата на т. 5б от трудовия договор, сключени между страните на 01.01.2015 г.; иска за секторни плащания и иска за обезщетение за забава върху тези плащания. Съдебен състав на ВКС се е позовал на т.18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че в тези части въззивното решение удовлетворява дружеството като резултат, поради което не могат да се обжалват само мотивите. По тези съображения е оставил касационната жалба на дружеството без разглеждане в гореописаните части. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, Трето г.о. приема, че определение в обжалваната му част е правилно. С т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. В случая, по отношение на: иска по чл. 74, ал. 4 КТ, иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 10 543,67 лв., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2421,99 лв. - обезщетение за забава, начислено върху секторните плащания от трудовите възнаграждения, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, решението се явява постановено в полза на ответната страна УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. Поради това, тази страна няма право да го обжалва в тази част, независимо какви мотиви е изложила въззивната инстанция по съществото на спора, тъй като не мотивите формират сила на пресъдено нещо, а диспозитивът, който удовлетворява правния интерес на жалбоподателя, щом исковете срещу него са отхвърлени. Дори решението на въззивния съд да бе процесуално недопустимо, като необжалвано от страната с право на жалба, същото в посочената част е влязло в сила. По изложените съображения, определение на ВКС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение