Определение № 705 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] (неправилно написано Контин ет ал) срещу въззивно решение № 1698 от 11.03.2014 г. по гр.д. № 3059 /2013 г. на СГС, ІІ „а” възз. с-в., с което е обезсилено решение от 20.12.2012 г. по гр.д. № 58282 /2011 г. на Софийски районен съд, 28 с-в. по предявен иск с правно основание чл.440 ГПК и е постановено след влизане в сила на решението, делото да бъде изпратено за образуване на ново дело по описа на СГС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и че касационната жаба е неоснователна.. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. СРС е приел, че е предявен иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск за установяване правото на собственост върху вещ, върху която е предприето принудително изпълнение и го е уважил. СГС въз основа на обсъждане на становища на процесуалните представители на страните след указания на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба е приел, че страните не са спорили относно установената от СРС принадлежност на правото на собственост върху процесния автомобил, а дали заложното право е прекратено. Този извод е обосновал решението му. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението – че въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на иска и се обосновава, че е предявен иск по чл.440 ГПК, какъвто е разгледан и уважен от СРС. Излагат се мотивирани доводи за наведеното правно основание и за петитума на иска. Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос, който следва да уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС с оглед изложението на жалбоподателя: кои твърдени от страните по делото факти са основание на иска и дали уточненията, направени от ищеца по реда на чл.143,ал.2 ГПК, представляват изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 454 /03.06.2010 по гр.д. 195 /2010 г. на ВКС, ІV, г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е прието, че основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото съдопроизводство. Всякакви други факти, които нямат отношение към заявеното в исковата молба материално право, не са основание на иска по смисъла на чл.214 ГПК. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 243 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът