Определение № 40 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ермила“ ЕООД, в несъстоятелност, чрез процесуалния представител адв. Д. П. Ш., упълномощен от синдика, срещу решение № 3428 от 10. 06. 2020 г. по възз. гр. д. № 10359/2019 г. на Софийски градски съд, IV-В с-в, с което е потвърдено решение 131775/4. 06. 2019 г., поправено с решение № 192617 от 14. 08. 2019 г., и двете постановени по гр.д. № 14255/2018 г. на СРС, 140 с-в, в частта с която е уважен предявеният от К. К. У. против „Ермила“ ЕООД, в несъстоятелност, при условията на евентуалност, положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на дружеството, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № ...., находящ се на .... етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място], местността „Б.. Ц. Б. III“, въз основа на технически проект одобрен 27. 09. 2000 г. и разрешение за строеж № 421/5. 10. 2000 г., с административен адрес [населено място], район „К.“, [улица](предишно наименование „М.“) № ..... Развиват се оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 116, б.“в“ ЗЗД – без да се отчете, че придобивната давност на ответницата е била прекъсвана многократно от „Ермила“ ЕООД, със следните действия: подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ермила“ ЕООД през 2015 г., с решението по чл. 630 ТЗ от 22. 04. 2016 г., с което е открито производството по несъстоятелност на „Ермила“ ЕООД, с решението по чл. 710 ТЗ за обявяване на „Ермила“ ЕООД в несъстоятелност, постановено на 4. 10. 2016 г., с действията на синдиците по чл. 658 ТЗ, изразяващи се в описване, запечатване и гарантиране целостта на имуществото от масата по несъстоятелността. Поддържа се и необоснованост на извода за осъществявано от ищцата постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя владение. Твърди се невъзможност за придобиване от ищцата по давност на идеална част от процесния апартамент, ако не е владяла целия апартамент, а само реална част от него. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 г., по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Ответницата по касационната жалба К. К. У., чрез адв. Ц. Ч., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Твърди, че въпросите са свързани с прекъсване на давността по чл. 116, б.“в“ ЗЗД, а такова възражение от дружеството не е направено с отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Делото е образувано по следните положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от К. К. У. против „Ермила“ ЕООД, в несъстоятелност, при условията на евентуалност:

1. Да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №.... г. с „Ермила“ ЕООД, на самостоятелен обект на собственост – ателие № ...., с площ от 30, 09 кв.м., състоящо се от преддверие, санитарен възел и стая-ателие, находящо се на .... етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място], местността „Б.. Ц. Б. III“, с административен адрес [населено място], район „К.“, [улица](към сключване на договора „М.“) № ...., при граници: от запад-коридор, от север-апартамент № ...., от изток – двор, от юг – ателие № ...., заедно с 0,656 % ид.ч. от общите части на сградата.

Във връзка с този иск се твърди, че по първоначално одобрения проект на жилищната сграда ателието е съставлявало реална част от съседния апартамент № ...., но ответното дружество е изменило проекта по надлежния ред и е реализирало два обекта на собственост: процесното ателие №..... (за сметка на площта на апартамент № ....), както и апартамент № ...., а през 2006 г. е продало ателие № .... на ищцата. Към продажбата ателие № .... е съществувало като реално обособен самостоятелен обект на собственост, поради което договорът за продажба е действителен и прехвърля собственост върху самостоятелен обект на собственост.

2. В случай, че се приеме, че сделката не е прехвърлила право на собственост и искът по т. 1 бъде отхвърлен, се иска признаване на ищцата за собственик на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № ...., включващ и площта на ателието, на основание договор за покупко- продажба, сключен с н.а. № .... г. с „Ермила“ ЕООД

3. В случай, че исковете по т. 1 и т. 2 бъдат отхвърлени, се иска да бъде установено между страните по делото, че ищцата е собственик на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № ...., включващ и площта на ателието, на основание придобивна давност – на осн. чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70 ЗС (като добросъвестен владелец), евентуално на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС (като недобросъвестен владелец).

Правният интерес от исковете е обоснован с обстоятелството, че с определение от 15. 01. 2018 г. е разрешено на синдика на „Ермила“ ЕООД, в несъстоятелност, да извърши продажба на активи от масата на несъстоятелността като съвкупност, като сред описаните активи фигурират и 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № .... с площ от 87, 39 кв.м., находящ се на .... етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място], местността „Б.. Ц. Б. III“, с административен адрес [населено място], район „К. “, [улица](сега „Н. Г.“) № ....

С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че ателие № ...., предмет на сключения с ищцата договор за продажба от 2006 г., е било изградено в отклонение от одобрения архитектурен проект за сградата, тъй като по проекта е съставлявало част от апартамент № ...., а фактически и за сметка на площта на апартамент № .... е изградено като самостоятелен обект на собственост. Това не е извършено при спазване изискванията на ЗУТ, тъй като не е бил одобрен инвестиционен проект за отделянето на ателието от апартамента. Въведен е довод, че договорът за покупко-продажба от 2006 г. е нищожен, тъй като има невъзможен предмет и тази невъзможност не може да бъде преодоляна чрез одобряване на инвестиционен проект за отделянето, тъй като с решение от 22. 04. 2016 г. прехвърлителят „Ермила“ ООД е обявен в несъстоятелност.

Районният съд е отхвърлил исковете, посочени по-горе в точки 1 и 2 (в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила) и е уважил иска по точка 3 – срещу първоинстанционното решение в тази му част е подадена въззивна жалба.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът, посочен по-горе в точка 3, като е прието за установено, че ищцата е собственик на 30,09/87,39 ид.ч. от апартамент № ...., включващ и площта на ателието, на основание придобивна давност.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че за процесната жилищна сграда има изработен идеен проект от 1999 г., одобрен технически проект от 27. 09. 2000 г. и разрешение за строеж № 421/5. 10. 2000 г., поправено със заповед от 6. 11. 2000 г., презаверено със заповед от 7. 11. 2005 г. По тези проекти не е предвидено изграждане на ателие № .... на втория етаж на сградата. Площта на изграденото ателие № .... се е включвала в площта на апартамент № .... и е съставлявала реална част от него (по техническия проект площта на ателието е заемала кухнята и хола на апартамента). За жилищната сграда няма издадено разрешение за ползването й, но същата е обитаема от 2006 г. до сега, партидите в „ЧЕЗ Електроразпределение“ АД и в „Софийска вода“ АД са на името на дружеството и на обитателите се начислява промишлен ток и вода. Със заповед № РД-09-50-267/7. 04. 2015 г. на главния архитект на СО е прекратено административното производство за одобряване инвестиционен проект за преработка, образувано по искане на физически лица, поради непредставяне на инвестиционен проект, комплектуван съгласно изискванията на Наредба № 4/2001 г., и на декларации, удостоверяващи собствеността върху недвижимия имот и сградата, съгласие от всички заинтересовани лица за измененията и други обстоятелства). Има издавани заповеди на ДНСК, с които е забранено ползването на сградата и е разпоредено прекъсването на захранването на строежа с вода и ел. енергия, но сроковете за изпълнение на дадените със заповедите указания са продължавани. С н.а. № .... г. ищцата К. У. купува от „Ермила“ ООД ателие № ...., с площ от 30, 09 кв.м., състоящо се от преддверие, санитарен възел и стая-ателие, находящо се на .... етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място], местността „Б.. Ц. Б. III“, с административен адрес [населено място], район „К.“, [улица](сега „Н. Г.“) № ...., при граници: от запад-коридор, от север-апартамент № ...., от изток – двор, от юг – ателие № ...., заедно с 0,656 % ид.ч. от общите части на сградата. На 20. 05. 2011 г. ищцата е сключила граждански брак с Р. И. У.. Прието е за установено, от показанията на свидетелите В. В., С. К. и Е. Ж., че от 2006 г. до 2. 03. 2018 г. (предявяване на иска) ищцата и съпругът й са владели процесното ателие. Ищцата го купила с намерение да го оборудва като стоматологичен кабинет, но поради възникнали пречки за това обектът се ползва и до настоящия момент от съпруга й, занимаващ се с търговия с хранителни добавки, и негов бизнес-партньор за офис и за склад. Установено е, че към сключване на договора за продажба в обекта имало незавършена баня („на тухла“). Целият обект, включително и банята, били построени до етап груб строеж. Свидетелят Ж. заявява в показанията си, че през 2006 г. купил апартамент № ...., към този момент ателието било отделено фактически като друг обект – ателие № .... и вписано в нотариалния акт като една от границите на купеното от свидетеля жилище. Наясно е, че по проект ателието е част от апартамента му, но проектът не е спазен и част от апартамента фактически е обособена в процесното ателие. Заявил е, че няма претенции към ателието. Представени са писмени доказателства, установяващи, че за ателие № .... ищцата и съпругът й са плащали суми за консумирана електрическа енергия и вода в периода 2009-2017 г. С решение от 22. 04. 2016 г. по т.д.№ 110/2015 г. на ОС – Враца е открито производство по несъстоятелност на „Ермила“ ЕООД, с решение от 4. 10. 2016 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му и е постановена обща възбрана върху имуществото му, като е започнало осребряването му. С определение от 15. 01. 2018 г. по т.д.№ 110/2015 г. на ОС – Враца е разрешено на синдика да продаде 30,09/87, 39 ид.ч. от апартамент № .... с площ от 87, 39 кв.м., находящ се на .... етаж от жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място], местността „Б.. Ц. Б. III“, с административен адрес [населено място], район „К.“, [улица](„Н. Г.“) № ....

От правна страна съдът е приел основателност на евентуалния иск, описан по-горе в точка 3. Приел е, че от 28. 07.2006 г. (сключване на договора за покупко-продажба) до предявяване на иска (1. 03. 2018 г.) и след това ищцата и съпругът й са владели процесното ателие № ..... Приел е, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете за собственост на ателие № ...., като в мотивите към същото е прието, че договорът за продажба на ателието не е породил прехвърлително действие, тъй като към сключването му ателие № .... не е било предвидено като самостоятелен обект по одобрения технически проект за жилищната сграда, а е съставлявало реална част от апартамент № ...., с площ по проекта 87, 39 кв.м., включваща и площта на ателието, и не е бил одобрен инвестиционен проект за отделяне на ателието. Предвид горното, ищцата и съпругът й са владели реална част от 30,09 кв.м. от апартамент № ...., целият с площ по проект от 87, 39 кв.м. (включваща и владените 30, 09 кв.м., обособени в ателие), а останалата реална част от апартамента е владяна от свидетеля Ж.. Владението върху реалната част от 30, 09 кв.м., обособена незаконно в ателие, е довело до придобиване на 30,09/87, 39 идеални части от правото на собственост върху апартамента. Съобразена е практиката на ВКС, според която е допустимо владение върху реална част от имот да доведе до придобиване по давност на идеални части от същия в рамките на владяната реална част. Прието е, че владението не е спирано или прекъсвано на някое от основанията по чл. 115 или 116 ГПК. Към 28. 07. 2016 г. (обявяване на ответното дружество в несъстоятелност и налагане на обща възбрана върху имуществото) и след това (когато съдът е дал разрешение за продажба на имота от синдика), придобивният давностен срок е бил изтекъл и ищцата е била придобила по давност собствеността върху посочените идеални части, за които съдът е разрешил продажбата им от синдика.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал материалноправни въпроси, които се свеждат до следното: представляват ли основания по чл. 116, б.“в“ ЗЗД за прекъсване течението на придобивния давностен срок на владелеца, основаващ владението си на сключен с длъжника по вземането договор за покупко-продажба на имот, следните обстоятелства: подаване от кредитора на вземането на молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника-продавач по договора; постановяване на решение по чл. 630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника-продавач по договора; постановяване на решение по чл. 710 ТЗ за обявяване в несъстоятелност и налагане на обща възбрана върху имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността, както и кои действия на съда и синдика в производството по несъстоятелност биха могли да прекъснат придобивния давностен срок в коментираната хипотеза. Въпросите са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставените въпроси.

На първо място, по приложението на чл. 116, б.“б“ и „в“ ЗЗД във връзка с придобивната давност е формирана практика на ВКС с множество решения, постановени по отменения и действащия ГПК. Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б.“б“ ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност. Придобивният давностен срок се прекъсва с предявяване и уважаване на иск за собственост от собственика срещу владелеца. Предявеният и уважен иск за вземане ще прекъсне погасителната давност за вземането на кредитора срещу длъжника, но няма да прекъсне придобивната давност на приобретателя на имот от длъжника. Прекъсване на придобивната давност на владелеца в хипотезата на чл. 116, б.“в“ ЗЗД би могло да настъпи тогава, когато действията по принудително изпълнение са насочени към принудителното отнемане на вещта от владелеца и предаването й на собственика (чл. 521-чл. 525 ГПК). Принудителното изпълнение за събиране на вземане, дори да е насочено срещу недвижим имот, прехвърлен от длъжника на трето лице, няма да има за последица прекъсване придобивната давност на приобретателя на имота от длъжника (последицата ще се състои в прекъсване погасителния давностен срок за предявеното за принудително събиране вземане). Горните изводи следват и от разпоредбата на чл. 628а ТЗ, според която подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност прекъсва погасителната давност относно вземането на което молителят основава молбата си по чл. 625 ГПК, в случай че последната бъде уважена.

На следващо място, обсъждането на въпросите не е от решаващо значение за изхода на делото. Ищцата основава владението си на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., с „Ермила“ ЕООД, който не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД или на друго основание. Съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/2014 от 28. 06. 2016 г. на ОСГК на ВКС, сделката ще е нищожна поради невъзможен предмет, ако към постигане на съгласието предметът й е фактически или правно невъзможен. Фактическа невъзможност ще е налице, ако предметът на сделката не съществува в реалната действителност при сключването й и не може да възникне, а правна невъзможност ще е налице, ако съществува непреодолима правна пречка за възникване на предмета. Ако предметът на сделката стане невъзможен след сключването й, сделката е действителна и подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение. Посочено е, че ако предмет на прехвърляне е реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля и ако е възможно обособяването на отделните части като самостоятелен обект съгласно изискванията на действащия устройствен закон. Нормата на чл. 202 ЗУТ е императивна, но неспазването й няма за последица нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. В решение № 202 от 3. 11. 2016 г. по гр. д. № 2008/2016 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че изискването на чл. 202 ЗУТ следва да се спазва при изповядване на сделката от нотариуса, но при възникване на съдебен спор определящо за валидността или нищожността на една сделка с предмет реална част от сграда е не формалното наличие, липса или нередовност на инвестиционния проект, а дали фактически обособената реална част обективно съответства на изискванията на закона за самостоятелен обект на собственост. Само липсата на такова съответствие представлява непреодолима пречка за одобряване на инвестиционния проект от гледна точка на действащите правила и норми. Ако към момента на сключване на сделката фактическото преустройство е било извършено и реалните два обекта са били обособени като отделни обекти на собственост, сделката е валидна и не е налице невъзможен предмет. По съображения аналогични на изложените в цитираната съдебна практика, в настоящия случай следва да се приеме, че процесният договор за покупко-продажба на ателие № .... не е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, макар да е сключен в нарушение на чл. 202 ЗУТ – без да е одобрен инвестиционен проект за разделянето на апартамент № .... на два обекта: ателие № .... и апартамент № .... Страните са постигнали съгласие относно реално обособената част, която се прехвърля. Към продажбата фактическото преустройство е било извършено. Ателие № .... е отговаряло на изискванията за „самостоятелно ателие“, предвидени в чл. 102, ал. 4, вр. чл. 98, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – състояло се е от преддверие, санитарен възел и стая-ателие (т.е. имало е санитарен възел), като не се спори, че придобитият от свидетеля Ж. апартамент .... към придобиването му също е отговарял на изискванията за самостоятелно жилище по чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 ЗУТ. Неспазване на изискването на чл. 202 ЗУТ при изповядване на сделката не води до нищожност на същата. Не е налице правна невъзможност за одобряване на проект за преустройството. До такава невъзможност не води обявяването в несъстоятелност на дружеството-продавач (каквото възражение е направено в отговора на исковата молба). А и последващата невъзможност е основание за разваляне на договора, а не води до нищожност на същия. Мотивите към влязлото в сила първоинстанционното решение, с което се отхвърля искът, основан на договор, не съдържат извод за нищожност на договора за продажба, а съдържат извод, че договорът не е породил вещно действие и ищцата не е придобила собствеността на основание транслативна сделка. Мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо относно приетото от съда по преюдициалните правоотношения, които са от значение за спорното право. След като договорът за покупко-продажба на обособеното ателие № .... е сключен в предвидената от закона форма и не е нищожен, нито развален, то същият съставлява правно основание, годно да направи владелеца собственик. Основаното на такъв договор владение е добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС и може да доведе до придобиване на правото на собственост по давност в 5 годишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. В случая този срок е изтекъл на 28. 07. 2011 г. – преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и постановяване на решенията по чл. 630 и чл. 710 ТЗ, а поставените от касатора въпроси по приложението на чл. 116, б. „в“ ЗЗД касаят период следващ датата 28. 07. 2011 г., поради което не са от обуславящо значение за изхода на делото.

С оглед на горното настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и проверка на правилността му.

Ответницата по касационната жалба К. У. претендира разноски за настоящата инстанция, но не е представила доказателства да е направила такива, поради което претенцията й по чл. 78, ал. 1 ГПК се явява неоснователна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,