Определение № 85 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3064/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Д. М. от [населено място] и Росица С. М. от [населено място] - чрез особения й представител адв. П. С., срещу въззивно решение № 544 от 22.01.2013 г., постановено по в. гр. д. № 989/2012 г. на Благоевградски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след отмяна на решение № 877 от 02.12.2010 г. по гр. д. № 1879/2010 г. на Благоевградски окръжен съд е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на парично вземане на [фирма] към Росица С. М. и Е. Д. М. при условията на солидарна отговорност, включващо главница по договор за потребителски кредит от 20.02.2008 г. в размер на 13 461.28 лв., договорна лихва в размер на 577.16 лв. за периода 24.03.2009 г. - 11.10.2009 г. и наказателна лихва за същия период в размер на 6.39 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2009 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 2499/2009 г. на Благоевградски районен съд, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 2 858.43 лв. В касационните жалби са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията, предвидени в чл.281, т.3 ГПК. Касаторките молят за отмяна на решението и за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК с присъждане на направените в процеса разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени решението на Благоевградски районен съд и да уважи предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск на [фирма] против Росица С. М. и Е. Д. М., Благоевградски окръжен съд е приел за доказано съществуването на непогасено парично вземане в полза на банката - ищец солидарно към двете ответници в качеството им съответно на кредитополучател и поръчител по сключен на 20.02.2008 г. договор за потребителски кредит, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, оспорена с възражение на ответниците - длъжници в срока по чл.414 ГПК. Като е съобразил клаузата на чл.21 от договора, предвиждаща настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на задължението по кредита в случай на неплащане на две поредни погасителни вноски по кредита и е взел предвид констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза за неплащане на част от погасителната вноска по кредита за м. април 2009 г. и изцяло на погасителните вноски за периода м. май - м.септември 2009 г., въззивният съд е направил извод, че непогасеният остатък от кредита е станал предсрочно изискуем при условията на чл.21 от договора и че ответниците дължат солидарно връщането му, ведно с начислените договорни и наказателни лихви, отразени в представената в заповедното производство справка - извлечение по чл.417, т.2 ГПК. За неоснователен е счетен доводът на ответниците за недействителност на клаузата на чл.21 от договора, с която е уговорено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита без уведомяване на кредитополучателя за упражненото от банката право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, поради противоречие с разпоредбите на чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.11 З.. Въззивният съд е изложил съображения, че уговарянето на автоматична предсрочна изискуемост е израз на закрепения в чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето и че неизпълнението на задължението за плащане на погасителни вноски е достатъчно, за да доведе автоматично до предсрочна изискуемост на кредитните задължения. По допускане на касационното обжалване: В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторките са обосновали приложното поле на касационното обжалване с различни въпроси, сред които и въпросът за необходимостта от уведомяване на кредитополучателя по договор за банков кредит за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от банката - кредитор съобразно изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд е разрешил посочения правен въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС. Поради формирана при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика по приложението на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ с разпореждане от 30.10.2013 г. на Председателя на ВКС е разширен предметът на образуваното с разпореждане от 11.02.2013 г. тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с включване на въпроса „Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 ГПК във вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции”. Посоченият въпрос инкорпорира в съдържанието си и въпроса, посочен като значим за изхода на конкретното дело, което съставлява основание по чл.292 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по висящото пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,