Определение № 50251 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2387/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.04.2022г. по гр.д.№320/2020г. на АС Варна, с което е уважен частично иск с правно основание на основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ Жалбоподателят –КПКОНПИ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е отхвърлен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателите Г. А. А. и А. С. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решение, в частта му с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, както е отменил решение No 59/14.05.2020 г. по гр.д.No 270/18 г. на ОС Разград в частта му с която е постановено отнемане от А. И. на сумата от 41660.20 лева, представляваща левовата равностойност на получени в периода от 29.01.2009 г. до 7.09.2015 г. суми и вместо него, е отхвърлил иска предявен на основание чл.63, ал.2 т ЗОПДНПИ/отм./ срещу А. И. за отнемане в полза на държавата на сумата от 41660,20лева, представляваща левовата равностойност получени в периода от 29.01.2009 г. до 7.09.2015 г. суми от трети лица в чужбина. Със същото решение е като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част е отнел от А. И. лек автомобил „Пежо 307“ и недвижим имот, находящ се в [населено място]-дворно място, с построените в нежо жилищтна сграда,гараж и второстепенни постройки, отхвърлил е иска за отнемане равностойнастта на три продадени автомобила, както и иска срещу Г. А. А. за отнемане на недвижим имот в [населено място], както и равносттойността на четири отчуждени автомобила, акто и иска срещу Ю. М. Н. за отнемане на недвижим имот находящ се в [населено място]. Съдъте приел, че искът е частично основателен. Установено е, че с влязла в сила присъда No 2/30.1.2018 г. по НОХД No 395 / 2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, ответницата А. С. е била осъдена за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, попадащо в хипотезата на чл. 22, ал.1.т.18 ЗОПДНПИ. Прието е за доказано е въз основа на доказателствата по делото наличието на значително несъответствие в имуществото на първите двама ответници, вразмер на 239852,32 лв. Установено е, от приложените към наказателното производство 86 бр. разписки се, че ответницата С. е получила чрез Western Union суми във валута с левова равностойност 121360,20 лв. От заключението на назначената СИЕ и приложената като доказателство банкова информация установяват, че в края на проверявания период салдото по сметката на С. е занулено, т.е. претендираната за отнемане сума в размер на 121360,20 лева не е налична, при което е прието, че на отнемане в полза на държавата подлежи /при доказаност на останалите законови предпоставки/ само наличното имущество и отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки налицето, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ не може да се претендира /р.No 137/2.11.2018 г. по гр.д.No2507/2017 г. на IV г.о. на ВКС. Изложени са съображения, че н езаконно по смисъла на ЗОПДНПИ е имуществото, за което не еустановен законен източник. Съдът е приел за доказан законовия източник на средствата, вложени от отв.Г. А. при придобиването на недвижим имот в [населено място], к-с „Д. ПГ, [жилищен адрес]: АПАРТАМЕНТ No 6 с идентификатор No 63427.4.533.7.6 с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт No 32/11.VIII. 2 0 1 4 понот.дело No 412/2014 г. Вложената в закупуването на имота сума е изцяло с произход от дарение в полза на ответника, поради което в тази част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението в тази му част -потвърдено. Приет е за недоказан искът срещу отв.Н. за отнемане на недвижим имот - УПИXXII в кв.108 по плана на [населено място], придобит по договор за дарение с отв.С. по нот.д No 838/2016 г., тъй като доказателствата по делото доказват безспорно привидността на дарението, прикриващо действително установените между страните отношения по договор за покупко-продажба и постъпилата в приход на отв.С. сума от 60000 лв. Прието е, че получената от С. в приход от продажбата от 29.08.2016 и размера на експертно установената пазарна цена на недвижим имот, УПИ VII в кв. 111 по плана на [населено място], предмет на нотариален акт No 94/14.09.2016 г. е основание да се приеме, че вложените за закупуването на този имот средства са с неустановен източник, поради което искът за отнемането му от отв.С. е доказан и следва да бъде уважен, а решението в тази част – потвърдено. Като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявеният срещу С. иск за отнемане на сумата от 7500 лв., реализирана при отчуждаването на л.а."Фолксваген Транспортер" с per. No Н 3434 ВС извън законовия срок на проверката. Предявените срещу ответниците С. и А. искове иск за отнемане на суми, в размер на пазарна стойност, установената по отношение на останалите,отчуждени от тях МПС и възлизаща съответно в размер на 3900 лв. за С. и 4300 лв. за А. са отхвърлени поради недоказана наличност или преобразуване в друго, принадлежащо в техен актив имущество. Счетено е, че е основателен и доказан искът в частта за отнемането от Г. А. н а л.а. "Пежо 307" с per. No Н 7340 ВР на 6.VI.2016 г. с пазарна стойност към дататана придобиването в размер на 4000 лв. Автомобилът е наличен, придобит е в рамките на проверявания период с недоказан по произхода си източник на вложените в закупуването му средства, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това следва ли да бъде отнето имущество, което не е налично в патримониумана лицето в края на проверявания период по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ- ТД №4/2021г. ОСГК и следва ли да се отнемат парични суми неналични в края на проверявания период и да участвуват при формиране на несъответствието. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т. и 3 от ГПК за дъпускане на касационно обжалване. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите Г. А. А. и А. С. И.,чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: участвуват ли при определяне размера на несъотвествието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник по пар.1, т.7 ДР ЗОПДНПИ/отм./Закон за отнемане в полза на дължавата на незаконно придобито имущество, представляват ли незаконен доход парични средства получени чрез системата за бързи разплащания от чужбина по смисъла на чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ и подлежи ли на изследване въпроса дали даден доход има законен характер при извършване на преценка относно наличието на несъотвествие между имуществето на проверяваното лице, размерът на което е над стойността посочена в пар.1,т.7 ДР ЗОПДНПИ/отм./ и нетния доход. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С определение № 50353 съставът на Върховния касационен съд, като е разгледал поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е счел, че въпросите са обусловени от произнасянето по образуваното с разпореждане от 15.10.2021 г. на и.ф. председател на ВКС тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, е спрял производството по делото. Настоящият състав констатира, че на 18.05.2023г. е постановено Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя КПКОНПИ въпроси, тъй като същото е постановено в съответствие и със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Посочва се, че не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. В настоящия случай в съотвествие с практиката на ВКС за да бъде отхвърлен иска на КПКОНПИ против ответниците е посочено, че част от имуществото, чието конфискуване се иска, е преминало през патримониума им и към момента на отнемането същото не е налично. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по касационната жалба на Г. А. и А. И., тъй като и поставените в тяхното изложение въпроси са разрешени в съотвествие и със задължителните разяснения обективирани в т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение както по-горе се посочи е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Въпросът дали представляват незаконен доход парични средства получени чрез системата за бързи разплащания от чужбина не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е обусловил решаващият извод на съда, че посочените средства не са налични към момента на извършване на проверката и не подлежгат на отнемане. На основание чл.78 ГПК и с оглед изхода по спора на страните не следва да се присъждат разноски за настоящето производство. При тези съображения, съдът