Определение № 50904 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 670 от 18.05.2022 г. по гр.д.№ 615/ 2022 г., с което, след като е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 12120/ 2020 г., упражняването на родителските права по отношение на детето М. Б. Д. е предоставено на майката И. М. М.; определено е местоживеенето на детето при майката; определен е режим за осъществяване на лични отношения на бащата Б. П. Д. с детето М. Б. Д. /всяка първа и трета седмица от месеца в съботния и неделния ден, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя с преспиване, с изключение на календарния месец през лятото, в който майката ползва годишния си отпуск; два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; по два часа на рождения ден на детето и на рождения ден на бащата; всяка четна година за Коледните празници от 10,00 часа на 24 декември до 19,00 часа на 26 декември, всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10,00 часа на 31 декември до 19 часа на 2 януари, всяка нечетна година за Великденските празници от 10,00 часа на Велики Петък до 18,00 часа на понеделник след Великден. Бащата е осъден да заплаща в полза на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 180 лв месечно, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за промяна на размера или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на падежа й, до окончателното й изплащане и Б. П. Д. е осъден да заплати 319,20 лв държавни такси. Жалбоподателят поставя като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправните въпроси „Следва ли съдът, по спора за упражняване на родителските права, да обоснове решението си само на някои от посочените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства и да игнорира други?“ и „Налице ли е необосновано решение, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени, но въпреки това съдът постанови с решението си същия този родител да упражнява родителските права? Съдът следва ли да следи за това служебно, без изрично искане на страните?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като не бил защитен интересът на детето, защото по всички релевантни показатели бащата имал по - ясно изразен родителски капацитет и интересът на детето изисквал той да упражнява родителските права. Ответната страна И. М. оспорва жалбата. Според нея няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е игнорирал никое от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/ 1974 г. и е направил подробен анализ на финансовите, физическите и възпитателски качества на майката и на условията на живот и развитие, които е годна да предостави на детето. Счита, че обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото съдът ясно е посочил, че намира родителския капацитет на майката и бащата за равен, а не че бащата има по-силно изразен такъв. Поддържа, че въззивното решение е поставено в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Евентуално излага съображения за неговата правилност. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните са живели заедно и от съвместното им съжителство на 25.11.2016 г. се родило детето М.. След раждането между страните започнали скандали, отношенията им се влошили значително. Майката употребявала алкохол, бащата упражнявал насилие над нея. В началото на 2019 г. настъпила фактическата раздяла между тях, като жалбоподателката заминала за [населено място], заедно с детето. Постъпила на работа, а детето било записано в детска ясла. Бащата идвал трикратно при детето в [населено място], като майката не препятствала срещите между него и сина им, включително без нейно съгласие бащата отвел детето за седмица в [населено място]. Последно детето било взето от бащата на 10.02.2020 г. и отведено в [населено място], след което той отказал да го върне. Отписал го от детската ясла в [населено място] и го записал на детска градина в [населено място]. От този момент майката изгубила контакт с детето, рядко го чувала по телефона и го виждала за кратко, когато бащата намерел това за добре. Основните грижи за детето се полагали от бащата при съдействието и на неговия баща. Обитаваното от тях жилище в [населено място] било наскоро ремонтирано, детето разполагало със собствена стая. Майката нямала собствено жилище в [населено място], но можела да ползва дома на дядо й, където имало 5 стаи. Родителите на М. и самото дете са психично здрави, не са провеждали консултации и лечение в психиатрично заведение. Не се установява към настоящия момент при който и да е от тях злоупотреба с наркотици, психоактивни вещества, марихуана и алкохол и зависимост от такива вещества и напитки. Майката не оспорвала, че е употребявала амфетамини в миналото, но при нея няма установена зависимост и към момента няма данни за такава употреба. И двамата родители имали добър родителски капацитет - достатъчно добър за правилното отглеждане и възпитание на малолетния им син. Като дефицит в родителския капацитет и на двамата съдът отчел недобрата комуникация между тях. И майката, и бащата имали изградена емоционална връзка със сина си, като детето се чувства щастливо и спокойно с всеки от тях. И двамата имат сигурни и постоянни доходи. Понастоящем майката съжителствала с друг мъж, в чието жилище живеели и който имал с детето общи занимания и игри. Майката обаче възнамерявала да заживее с детето първоначално в дома на дядо й, докато то свикне с новите обстоятелства и новия й партньор. На организираната от едно от вещите лица по делото среща между М. и майка му детето се втурнало към нея с вик „мамо“, прегръщало я и я целувало. М. бил спокоен в нейно присъствие, показвал й различни играчки, задавал й много въпроси, настоявал пак да се видят и да играят заедно. На организираната впоследствие среща между М. и баща му детето първо попитало дали майка му е там и било разочаровано, че я няма, настоявало да я види. С баща си също се чувствал спокоен, спазвал правилата, които той му налагал, отговарял на въпросите му. М. бил силно привързан и към двамата си родители и все още не бил приел тяхната раздяла. Въпреки редките срещи между М. и майка му, детето било в по - близка емоционална връзка с нея. Затова въззивният съд извел, че следва да отчете желанията и чувствата на детето и че в негов интерес е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майка му. Бащата разполагал с много добри материални възможности и битови условия, имал възможност да организира ангажиментите си по начин, който най - пълно да съответства на потребностите на детето от лични грижи за него, общуване и общи развлечения. Майката на детето също не била лишена от възможност да осигурява битово детето, отглеждайки го в дома на своя дядо. И двамата родители имали отговорно отношение към детето и имали способности и желание да се грижат за него. Не се установявали твърденията на бащата за злоупотреба от страна на майката с алкохол и психоактивни вещества. Установената от свидетелите ежедневна употреба на бира след раждането на детето не означавала, че майката развила някаква зависимост, която след раздялата с бащата на детето да й е пречила и понастоящем да й пречи да се грижи за него. Наличието на такава зависимост категорично била отречена в заключенията по съдебно- психиатричната и съдебно - психологичната експертизи за нея. Нямало основание да се счита, че поведението й би могло да бъде рисково за психическото и/или физическото здраве на детето. Майката разполагала със също толкова добър родителски капацитет, както и бащата, но детето било по-силно привързано към майка си и чувствало потребност да бъде с нея. Затова не можело да се приеме за установено, че жалбоподателката след раздялата между страните не се е занимавала с детето и се е грижила само за личния си живот. Ако това било вярно, детето повече или по - малко би било отчуждено от нея, а се установявало точно обратното. В обобщение съдът приел, че при относително равен родителски капацитет и по - добри материални и битови условия при бащата, следва да се даде приоритет на желанията и чувствата на детето, което от най - ранна възраст било свикнало с майка си и било силно привързано към нея. Дядо й по бащина линия желаел да участва в отглеждането и възпитанието му, такава възможност имала и майка й. Съществен фактор относно упражняването на родителските права била и възрастта на детето /пет години и половина/, която възраст изисквала в значително по - голяма степен грижите и присъствието на майката. Затова по - правилно било упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, това съответствало на най-добрия интерес на детето. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. В него съдът не е посочил, че може да обоснове решението си само на някои от посочените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства и да игнорира други, а е анализирал всички релевантни обстоятелства за да обоснове извода си защо предоставянето на упражняването на родителските права на майката и е в най-добър интерес на детето. Дали този извод е правилен е въпрос по същество, а не правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Необуславящ е и втория въпрос, защото съдът е намерил от фактическа страна за достатъчно изяснени условията, които двамата родители могат да осигурят за живеене и отглеждане на детето, включително е възприел довода на касатора, че тези условия са по-добри при бащата. Съдът обаче не е констатирал, че при майката тези условия не са изяснени – посочил е, че тя ще отглежда детето при съдействието на свой близки в петстайния апартамент на дядо й, при подходящи условия. Поради това и двата поставени правни въпроса нямат отношение към правните разрешения на въззивния съд и по тях обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол. До такъв контрол то не може да бъде допуснато и по твърденията за очевидна неправилност. Съгласно установената практика такава е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателят не излага доводи за очевидна неправилност, различни от формулираните от него касационни основания. Те не отговарят на горепосочените предпоставки неправилността да се възприеме като „очевидна“. По изложените съображения Върховният касационен съд