Определение № 352 от 30.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 149/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на „Хемус Хотелс Холдинг” АД, гр. София срещу основното решение от 5.08.19 г. и допълнителното решение от 10.10.19 г. на Софийски градски съд по гр.д. №16806/17 г. С обжалваната част от основното решение са уважени исковете на О. и А. П. срещу дружеството – касатор с пр. осн. чл.59 ЗЗД, за сумите от по 18 150 лв., присъдени на всеки ищец, като обезщетение за ползването без основание от страна на ответника на описания в решението и по делото съсобствен на ищците недвижим имот. С обжалваното допълнително решение е отказано допълване на основното решение чрез посочване в диспозитива му на номер на банковата сметка на ищците, на осн. чл.127, ал.4 ГПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, но са недопустими поради размера на обективно съединените искови претенции. На осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Търговският характер на настоящото дело произтича от предназначението на държания от ответника недвижим имот - за чието ползване се търси обезщетението - за извършване на търговската дейност на ответното дружество, сега касатор. В исковата молба по друго дело, на л.83 от делото на РС, към която препраща в отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът по иска, е посочено, че процесните имоти – земя и сгради, са апортирани в капитала на дружеството с вписан на 13.12.2000 г. апорт. В исковата молба се сочи и в заключението на СТЕ - л.152 от делото на РС, е констатирано, че върху присъдената/ на ищците/ част от процесния имот са построени две временни сгради – халета, с площ от 340 кв.м., както и временна постройка – част от западното крило /административна сграда/ и топлата връзка на временна развойно –техническа база със застроена площ от 406 кв.м.. Исковете, вкл. в обжалваната част, са с цена под 20 000 лв., съгл. уточнението в молба на ищците от 29.03.2017 г. пред СРС. В практиката на ВКС се приема, че извъндоговорният характер на претенцията по чл. 59 ЗЗД не изключва търговския характер на делото, съставлявайки търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК - опр. по т.д. №1850/14 г. на първо т.о.. Търговският характер на делото в случая произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания, възникнали във връзка и като последица от упражняваната от ответното дружество търговска дейност – опр. по т.д. №4/13 г. на второ т.о. Спорът произтича от държането на имот, предназначен и ползван за търговски цели. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело, по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. / сега 20 000 лв./ - опр. по т.д. №3/12 г. на първо т.о. Понятието "търговско дело" по см. на чл. 280, ал. 3 ГПК е по-широко от "търговски спор" и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка. Критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет, а не процесуалноправният ред, по който се разглежда делото, поради което, дали производството се е развило по реда на особеното производство по търговски спорове или по общия исков ред, е ирелевантно за определяне на вида на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК ./ опр. по гр.д. №2769/19 г., трето г.о., опр. по ч.т.д. №931/15 г. на второ т.о./ Поради изложеното основното и допълнителното въззивни решения по делото на СГС не подлежат на касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.1,т.1 и чл.250, ал.3 ГПК. Касационните жалби са недопустими и следва да останат без разглеждане, поради което ВКС на РБ, трето г.о.