Определение № 479 от 18.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 614/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Стройпроект“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответниците „Азимут Спорт“ ООД и „Бос Консулт“ ЕООД оспорват жалбата. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалба на ищеца, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 70 000 лв. необходима за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъци на изработеното по сключен между страните договор за изработка, алтернативно по чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на същата сума като платена без основание цена по договора поради намаляване на последната с оглед същите недостатъци. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за недоказано да са били налице въведените в основанието на исковете недостатъци. Приел е, че отстранените при изпълнение на уговорените изкопни работи земни маси са били извозени и складирани извън терена на обекта (стадион), като между страните не е била налице уговорка за извозването им на друго място, както и че работата е била приета без възражения в тази насока, доколкото наличието на тези земни маси не е било отразено като отклонение в съставения протокол за предаване на обекта, независимо че е било установимо при обикновен оглед, с което ищецът, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, е изгубил правото да се позове на това обстоятелство. По отношение на втората група недостатъци, засягащи изпълнението на дренажната система на стадиона, съдът, въз основа на събраните свидетелски показания, съставените в хода на строителството протоколи и заключението на техническата експертиза, е приел, че не се установява дренажната система да е изпълнена в отклонение от проекта, като е подчертал и установените обстоятелства, че стадионът е завършен, използва се по предназначение, поливната система също функционира по предназначение и не се установява задържане на вода. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довод за очевидна неправилност на въззивното решение. Същата се обосновава с аргументите, че по делото са представени множество писмени доказателства, които свидетелстват, че ищецът не е приел извършената работа поради своевременно направени възражения за недостатъци и неизпълнение на договора в количествено и качествено отношение, които съдът е игнорирал, кредитирайки единствено приемо-предавателния протокол от м. юли 2016 г. Въззивният съд не обсъдил и оплакването за неправилност на мотивите на първата инстанция, че с подписването на протокола се преклудират всички възможни възражения за явни недостатъци. Поддържа се, че от представените писмени доказателства се установява, че ищецът своевременно е противопоставил на изпълнителя всички свои възражения за неправилно изпълнение, като е упражнил правата по чл. 265 ЗЗД и не е подписал актовете обр. 19 за приемане на извършената работа. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с оплаквания за процесуални нарушения (необсъждане на доводи и доказателства) и неправилно установяване на фактите по спора. Както е посочено по-горе обаче, в тези случаи касационно обжалване може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответниците разноски в размер на по 1500 лв. С тези мотиви съдът