Определение № 1145 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение13.03.2024 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от 16.05.2023 г. на К. Б. Б., В. К. К., П. К. П., Е. Ч. Х., А. Ч. Х. и М. Ч. Х., чрез пълномощника им адвокат Р. В. Б. от АК- М., срещу въззивно решение № 104/20.04.2023 г. по възз.гр.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд- Монтана. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2842/2023 г. по описа на ВКС, Трето г.о. ОСЪЖДА К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], В. К. К., с ЕГН [ЕГН], П. К. П., с ЕГН [ЕГН], Е. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН], А. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН] и М. Ч. Х., с ЕГН [ЕГН], да заплатят, както следва: на „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] сумата от 400 лв.- разноски за касационното производство и на Д. К. И., с ЕГН [ЕГН] сумата от 400 лв.- разноски за касационното производство. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б., В. К. К., П. К. П., Е. Ч. Х., А. Ч. Х. и М. Ч. Х., чрез пълномощника им адвокат Р. В. Б. от АК- М., срещу въззивно решение № 104/20.04.2023 г. по възз.гр.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд- Монтана, с което след частична отмяна на решение № 384/16.12.2022 г. по гр. д. № 2453/2021 г. на Районен съд – Лом е отхвърлен като неоснователен, предявения от касаторите против „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД и Д. К. И. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че договор за наем на поземлен имот с идентификатор ....., находящ в землището на [населено място], обл. М., с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията при РС - Лом дв. вх. рег. № 5942/24.08.2021 г., акт № ...., т. 9, с начало на действие стопанската 2022/2023 г. е непротивопоставим на ищците. От „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД и Д. К. И. са подадени писмени отговори, в които касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение и претендира разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. В случая предмет на делото е иск за установяване непротивопоставимост на договор за наем на земеделска земя с площ 36,107 дка. Размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година /чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК/. Видно от представения по делото договор за наем от 23.08.2021 г., наемното плащане за отдадения под наем имот с площ от 36,107 дка е в размер на 70 лв./дка. С оглед на това, цената на предявения иск в настоящия случай е в размер на 2527,49 лв. /36,107 дка х 70 лв./дка/. Достъпът до касация на въззивното решение е изключен поради предвиденото ограничение. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. В полза на всеки от ответниците по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от по 400 лв. пред настоящата инстанция, с оглед представените доказателства за сторени такива- 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 12.06.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5