Определение № 60457 от 16.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1900/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И., М. И. Х. и Б. И. Х. срещу решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №2683 от 28.04.2018 г. по гр.д.№15658/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И. и И. Х. Ю. /починал след постановяване на въззивното решение, като с определение по чл.227 от ГПК въззивният съд е конституирал М. И. Х., Б. И. Х., Н. М. М., Н. М. А. и Х. М. И., наследници на починалия/ срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените на всеки от ищците суми от по 100 000 лв. до сумите от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И. Х., настъпила при ПТП от 07.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.11.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или в друга посока. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това. 3. Когато съдът не възприеме заключението на вещото лице, следва ли да го прецени наред с останалите доказателства по делото и да изложи конкретни мотиви защо не го кредитира. 4. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки. 5. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти. 6. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. 7. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлационните процеси. 8. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други подобни случаи за близък период от време. 9. Допустимо ли е въззивният съд да не уважи доказателствено искане по чл.266, ал.3 от ГПК за изслушване на всички поискани пред първоинстанционния съд свидетели, при положение, че приема показанията на изслушаните свидетели за недостатъчни с оглед броя на ищците. 10. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, застрахователните лимити в страната да се определят от нормативната евроинтеграция на България, а не от икономическия растеж и какво следва да се има предвид под нормативна евроинтеграция на България. Спрямо първите осем въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Срещу решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС в частта имаща характер на определение и оставяща без уважение частна жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която в полза на адвокат Ч. са присъдени разноски по чл.38, ал.2 от ЗА е подадена частна касационна жалба от адвокат С. Ч., процесуален представител на Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И., М. И. Х. и Б. И. Х.. В частната касационна жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в тази част, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Гаранционен фонд не заявява становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната с касационните жалби част, въззивният съд след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. кредитирайки приетите от първата инстанция заключения на САТЕ, СМЕ, СПЕ и ПТЕ и показанията на разпитаните свидетели, е приел, че са налице предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди на наследниците на починалия вследствие на ПТП, наследодател на ищците. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е посочил, че не са установени някакви свръхмерни страдания на ищците, изискващи присъждане на обезщетения над сумите от по 100 000 лв. Изложил е съображения, че са дадени общи показания за това, че отношенията в семейството били добри, но няма доказателства за това загиналият да се е грижел физически за баща си, като всичките му деца към момента на катастрофата са били пълнолетни – на възраст съответно 32, 30 и 25 г., а дъщерите са били семейни, респективно се обосновава липса на злепоставяне на децата чрез лишаване от родителска грижа в момент на подрастване. Установил е, че съпругата на починалия е била на 51 години – възраст, далеч от старческата немощ, в която всеки от съпрузите се нуждае от подкрепата на брачния си партньор за облекчаване на тежестта на ежедневието на възрастния човек, като при извод, че определените обезщетения съответстват на установените вреди, е изразил становище, че доводите за икономическа конюнктура в страната и застрахователни лимити са несъстоятелни. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 от ГПК, формирана по реда на чл.290 от ГПК, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил и се е произнесъл по доводите, възраженията и исканията на страните, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетите заключения на назначените по делото експертизи и показанията на разпитаните свидетели, които е кредитирал/, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. В този смисъл касационно обжалване по първи и втори въпроси не може да бъде допуснато, като предвид изложените от въззивния съд мотиви и липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, решението не може да се допусне до касационно обжалване и по трети и девети от въпросите, с които се предпоставя становище, каквото не е било възприето от въззивния съд /че заключението на СПЕ не следва да бъде кредитирано и че показанията на разпитаните свидетели са недостатъчни с оглед боря на ищците/. На следващо място, въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищците неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Съобразил е, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. От друга страна в константната практика на ВКС /изключваща бланкетно поддържаното селективно основание по отношение на десети въпрос/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, респективно по останалите въпроси, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Всъщност с посочените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. По частната касационна жалба. Настоящият състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира, че при произнасянето по частната жалба срещу определение №16899 от 02.08.2018 г. по гр.д.№15 658/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която в полза на адвокат Ч. са присъдени разноски по чл.38, ал.2 от ЗА, чрез увеличаване на размера на присъденото възнаграждение, съставът на САС е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, която се изразява в несъответствие между формираната действителна воля на въззивния съд относно неоснователност на частната жалба в частта срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение в размер на още 27 180 лв. с ДДС и отразяване на волята на въззивния съд в диспозитива на решението, в който липсва потвърждаване на обжалваното пред САС първоинстанционно определение в посочената част /по същество частната касационна жалба на адвокат Ч. е насочена срещу решението на САС в частта, потвърждаваща определението на СГС за отказ да се присъди възнаграждение в размер на още 27 180 лв. с ДДС, за което обаче липсва произнасяне в диспозитива на въззивния съд/. Доколкото на основание чл.247 от ГПК констатираната очевидна фактическа грешка може да бъде отстранена и по инициатива на съда, делото следва да бъде изпратено на САС за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, след което същото следва да бъде върнато за произнасяне по частната касационна жалба. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,