Определение № 8 от 03.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 823/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Еврострой София“ЕООД /н/ срещу решение № 690 от 07.11.2022г. по в.т.д. № 434/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 2006/2020г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от синдика срещу „Еврострой София“ЕООД /н/ и „Геоадвайзърс България“ЕООД: главен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и предявените в евентуалност искове по чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ и чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършен от „Еврострой София“ЕООД /н/ (с предходно наименование „Пиеро 97“ЕООД), апорт на вземания към „Геоадвайзърс България“ООД на обща стойност 3 273 660.79 лв. в капитала на последното дружество, както и кумулативно съединения с тях иск за осъждане на „Геоадвайзърс България“ ЕООД да заплати на „Еврострой София“ЕООД същата сума, представляваща стойността на апортираните вземания.

Предмет на касационното обжалване е въззивното решение в неговата цялост като неправилно и „незаконосъобразно“. По първия иск с правно основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ се оспорва извода на САС за отсъствие на увреждащ елемент на сделката. Касаторът поддържа, че при извършване на апорт, фактът на увреждането не се изразява в механичното съпоставяне на цифри, на стойностните изражения на активите на дружеството преди и след апорта, нито в определянето на оценката на апортираните активи, а е отражение на бъдещото затрудняване на кредиторите на длъжника да се удовлетворят от имуществото му; че не може да се приеме за икономическа равностойност съответствието между паричната оценка на апортираните вземания и броя и стойността на дяловете от капитала, които вносителят получава срещу тях, доколкото стойността на произтичащите от тях имуществени права е обусловена от финансовите резултати от търговската дейност на капиталовото дружество.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ се оспорва правилността на извода, че страна по сделката не е свързано с длъжника лице по смисъла на пар.1, ал.1 ДР на ТЗ. Твърдението е, че по отношение на субектите, участвали при сключване на сделката са налице предпоставките на т. 4 и т.5 на пар.1,ал.1 от ДР на ТЗ. В касационната жалба не се оспорват мотивите на САС за необходимост от установяване на знание за увреждащия характер на сделката от третото лице, с което длъжникът договаря по отношение на евентуалния иск по чл.135 ЗЗД, а правилността на извода, че такова знание от „Гео Адвайзърс България“ЕООД не е доказано. Изложени са подробни съображения, че между договарящите дружества са налице правоотношения още през 2015г. по договори за заем със заемодател - длъжника и заемател „Гео Адвайзърс България“ЕООД и именно вземанията по тях са предмет на апорта. С вземането на решение за апорт „Гео Адвайзърс България“ЕООД ясно е съзнавал, че интересите на „Еврострой София“ ще бъдат накърнени, тъй като няма да получи насрещна престация, достатъчна да удовлетвори задълженията, а единствено ще придобие фиктивни дружествени дялове.

В депозираното от синдика изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че:

1. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал отклонение от указанията в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, изразяващо се в неотстраняване на допусната от първоинстанционния съд непълнота на доклада във връзка с даване на указания на ищеца за доказателствената тежест по отношение установяване знанието за увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е договарял.

2. При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК са формулирани въпроси:

2.1./„ Необходимо ли е да бъде изследвано наличието на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска в производството по предявени отменителни искове?“

2.2./ „Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учреден апортът?“

Твърдението е, че по тези въпроси обжалваното решение е в противоречие с решение № 122 от 21.07.16г. по т.д.№ 3484/14 на 2 т.о. на ВКС, като акцентира на следните съображения, изложени в него: Относно знанието на длъжника по смисъла на чл.135,ал.1 ЗЗД е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно - когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извърши апорт, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като при извършването на апорта няма как да се предвиди каква ще бъде насрещната имуществена облага, която вносителят ще придобие, доколкото последната е обусловена от реализирането на предстоящата търговска дейност на самото дружество. Доколкото се апортира един съществуващ и реален активи, срещу който се получава единствено дивидент, който към съответния момент е неопределен като стойност, то не следва да бъде доказвано знание за увреждащия характер от страна на ЮЛ, в чиято полза е учредена апортната вноска.

3./ Поддържа се, че като е допуснал посоченото явно нарушение на материалния закон САС е постановил очевидно неправилно решение по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК.

4./ Като последен въпрос е поставен „ Въззивният съд задължен ли е да се произнесе по всички оплаквания, направени в жалбата. Твърдението е, че апелативният съд не е анализирал в пълна степен заявените във въззивната жалба аргументи относно икономическата нееквивалентност на оспорваната апортна сделка. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предложение последно ГПК посредством цитирани актове по чл.290 ГПК.

Отговори по чл.287, ал.1 ГПК от ответниците не са постъпили.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че „Еврострой София“ЕООД е имало вземания към „Геоадвайзърс България“ ЕООД по два договора за заем в общ размер на 3 237 660.69лв., които са внесени като непарична вноска в капитала на „Геоадвайзърс България“ ЕООД, в резултат на което е вписано увеличение на капитала на последното дружество на 26 313 600 лв. с непаричната вноска от 3 273 600 лв. и то е преобразувано н ООД. Вписването в регистъра е на дата 15.10.2015г. Срещу непаричната вноска вносителят е придобил 32 736 дяла с номинал от по 100лв. Установено е, че с решение от 11.11.2019г. по по т. д.№ 1366/2019г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Еврострой София“ЕООД с начална дата 31.12.2017г., а с решение от 11.08.2021г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, а производството - спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съставът на САС е приел за установено, че справедливата оценка на непаричната вноска в капитала на „Геоадвайзърс България“ ЕООД, възникнало от договорите за заем, възлиза на 3 273 660.79 лв. Експертизата е извършила и анализ на финансово-икономическото състояние на „Геоадвайзърс България“ЕООД и е установила, че коефициентите на обща и бърза ликвидност са над единица, съответно за 2015г. и 2018г. Установила е, че за същия период „Геоадвайзърс България“ ЕООД не е разполагло с достатъчно бързоликвидни активи за погасяване на краткосрочните си задължения единствено към 31.12.2018г. Според вещото лице, съгласно стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност, през 2015г. и 2018г. дружеството е било в състояние да извършва текущите си плащания. От балансите на „Геоадвайзърс България“ЕООД е установено, че дружеството не е ползвало привлечен капитал от банки и други финансови институции.

По иска по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ въззивната инстанция е отрекла неравностойността на престациите, акцентирайки, че увреждащият характер на възмездната сделка по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се основава на икономическата нееквивалентност на уговорените по нея престации, поради което тя следва да е от такова естество, което да позволява тяхната равностойност да бъде преценена към момента на постигане на съгласие за нейното сключване, или към момент, в който тя поражда желаните от страните правни последици. Анализирано е, че този състав на относителна недействителност е приложим само по отношение на престационните сделки, при които е налице възмездно разместване на имуществени блага, настъпващо по силата на самата сделка, с постигане на съгласие за нейното сключване в предписаната от закона форма, при което и двете престации, срещупоставени към момента на сключването им, са комутативни, т.е. определени по размер към този момент, защото само в този случай е възможно да се съпостави и прецени тяхната икономическа равностойност. Обсъдено е, че при апортирането на вземанията в капитала на дружеството ищецът придобива съответна част от неговия капитал, съответстваща на тяхната стойност, от която произтича правото му да участва в управлението и да получи дивидент, какъвто се формира само ако финансовият резултат от осъществяваната от него търговска дейност е положителен, респ. когато то е формирало печалба, т.е. вземането за дивидент - насрещната имуществена облага, е обусловена от последващо настъпване на друг факти или група факти и има алеаторен характер.

За неоснователен е счетен доводът на въззивника, че в случая икономическата равностойност между прехвърлените вземания и придобитите дялове е без значение, обоснован от синдика с довода, че със самото апортиране на вземанията длъжникът се е лишил от краткотрайни, бързоликвидни материални активи - парични средства, за да придобие дружествени дялове от капитала на ответното дружество, като преобразуването на един сигурен актив в несигурен такъв, самò по себе си представлява увреждане на кредиторите на несъстоятелността на вносителя. Съставът на апелативния съд е дал отговор, че увреждащият характер на сделката в специалните фактически състави на относителна недействителност по чл. 647 от ТЗ (с присъщите на конститутивните искове изричност на законодателна уредба, изчерпателност и ограничителност) може да се преценява само с оглед кумулативното наличие на посочените в тях предпоставки, без оглед на други обстоятелства, които стоят извън него, макар от тях да произтича възможен потенциално увреждащ характер на сделката, като обективно затрудняваща или осуетяваща удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Обосновано е, че в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ увреждащият характер на сделката произтича от неравностойността на уговорените престации и от сключването ù в очертания в нормата подозрителен период като квалифициращи признаци на този фактически състав, а извън тези тези кумулативно предвидени елементи от фактическия състав на относителната недействителност съдът не може да преценява дали сделката е дефинитивно увреждаща сама по себе си, с оглед присъщите ù правни последици.

По отношение на иска с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ апортът на вземанията в капитала на Геоадвайзърс България“ ЕООД е признат за увреждаща сделка по трансформация на активи, доколкото с апортирането на вземанията, произтичащи от двата договора за заем в капитала на дружеството заемател, задължението за връщане на заетите суми и за заплащане на възнаградителна лихва се погасява чрез сливане и се трансформира в право върху дялове от капитала на поемащото дружество. Отречено е обаче установяване наличието на елемент от фактическия състав на относителната недействителност - страните по увреждащата сделка да имат качеството на свързани лица. Мотивирано е, че по делото няма доказателства за наличието на обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани под някоя от хипотезите на свързаност, които са изчерпателно и ограничително изброени в дефинитивната норма на § 1 от ДР на ТЗ. Приетото отъствие на кумулативно предвидената в чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предпоставка за относителната недействителност на апорта - качеството на вносителя и на поемащото дружество на свързани лица към момента на неговото извършване, е обусловило извода за неоснователност на този иск.

По отношение на иска с правно основание чл.135 ЗЗД е прието, че като длъжник и по двете апортирани вземания, „Геоадвайзърс България“ЕООД, в чийто капитал те са били апортирани, е знаело за собствената си неизправност като страна по договорите за заем, от които те произтичат, но същевременно по делото липсват доказателства, че към датата на извършване на апорта това дружество, чрез своите органи е знаело, че с него се увреждат кредиторите на дружеството-вносител. Анализирано е, че липсват и доказателства, относими към презумпционната предпоставка по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 4 и § 1 от ДР на ТЗ - качеството на двете дружества на свързани лица, въз основа на които, наличието на такова знание може да бъде презумптивно обосновано.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.

Дори въззивното решение да е постановено в отклонение от практиката на ВКС, посочена от касатора - решението по т.д.№ 3484/2014г. на 2 т.о., това не обуславя очевидна неправилност, както неоснователно счита обжалващата страна. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдението си за очевидна неправилност касаторът не държи сметка за установените по делото и преценявани от въззивния състав обстоятелства относно финансово-икономическото състояние на „Геоадвайзърс България“ЕООД и надвишаващите единица коефициенти на обща и бърза ликвидност за 2015г. и 2018г. и възможността това дружество да извършва текущите си плащания съобразно стойностите на коефициентите за обща и бърза ликвидност през 2015г. и 2018г., които са в очевидно противоречие с доводите, че с апорта са придобити фиктивни дружествени дялове.

По отношение позоваването в изложението на противоречие на обжалваното решение с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос не е формулиран, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване за преценка дали е налице несъответствие на дължимите от САС процесуални действия с указанията по т. 2 на посоченото тълкувателно решение. Паралелно с това неоснователността на искането за извършване на същинска касационна проверка по отношение на дължимите от САС процесуални действия при евентуално отсъствие на доклад по делото с изчерпателно разпределена доказателствена тежест, произтича от обстоятелството, че касационната жалба не съдържа ясно и надлежно оплакване за допуснати процесуални нарушения, а единствено за неправилност поради материална незаконосъобразност. Касационната инстанция проверява правилността на обжалвания пред нея акт само по наведените в жалбата основания - чл. 290,ал.2 ГПК.

Същото съображение е относимо и към искането за допускане на касационното обжалване по последния въпрос (по отношение задължението за произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба) - в касационната жалба не е въведено оплакване за процесуални нарушения, за нарушения на процесуалния закон и за необоснованост, а от друга страна дори не е посочено кои доводи и възражения на синдика са останали необсъдени и не са получили отговор.

Въззивната инстанция не е мотивирала необходимост от изследване наличието на знание за увреждане от ЮЛ, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска в производството по отменителните искове (в какъвто смисъл е зададен въпросът), а позоваването от касатора на противоречие на въззивния акт с решението по т.д.№ 3484/14 на 2 т.о. на ВКС е неоснователно, от което произтича невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол въз основа на двата въпроса (2.1.и 2.2.), касаещи знанието за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска. Процесният апорт не е учредителен - „Геоадвайзърс България“ е учредено през 2008г., апортът е вписан 2018г., молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Еврострой София“ ЕООД е подадена през 2019г., т.е. при неправилната аналогия с учредителен апорт, касаторът не посочва кой е бил кредиторът на „Еврострой София“ преди датата на извършване на апорта, чието задължение не е било погасено към датата на извършването му. Към настоящия спор е неприложимо разрешението, дадено в цитираното решение на ВКС, което е по отношение изследване на знание за увреждане от страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната вноска

Самостоятелен аргумент и причина за недопускане на касационното обжалване по въпросите, посочени в пункт 2 е обстоятелството, че в касационната жалба, както се посочи касаторът не оспорва необходимостта от изследване наличието на знание на лицето, с което длъжникът договоря, за увреждащия характер на сделката, напротив - излага множество аргументи в подкрепа на тезата си, че такова знание е установено по делото. Както се посочи касационната инстанция има правомощие да провери правилността на обжалваното решение само по посочените в жалбата основания.

Разноски по делото не се присъждат. Държавната такса от 30лв. е внесена предварително.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.