Определение № 1407 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 958/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. срещу решение № 1420 от 13.07.2012г по гр.дело № 649/2012г. на Варненски окръжен съд ,с което след отмяна на решение от 29.12.2011г по гр.д.19383/2010 г на Варненски районен съд е уважен иск срещу касатора за отмяна на дарение ,на основание чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение се сочат всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК,тъй като обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС ,респ. противоречиво се решава въпроса дали ищцата е изпадната в „трайна нужда”, която да й даде основание да иска издръжка от надарения ,следва ли да се обсъжда възможността на надарения да я дава, или неговото задължение е безусловно ;може ли конкретната нужда на лицето от издръжка да се основа само или предимно на статистически данни относно потребителския паричен доход. По така посочените въпроси се цитират и прилагат реш. №864-2009-ІІІ,реш.№275-2009-ІV от по- старата практика на ВКС, доводът за противоречие с тях е общ ,но предвид съдържанието им, е свързан с първия от поставените въпроси, за определяне на нуждата като трайна .Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като отговорът на въпросите ще доведе до точното прилагане на закона. В отговор ответницата по жалбата К. И. Д. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване .Според трайната практика, предпоставките за разваляне на договора за дарение са три и те са установени по делото .Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Признаците на трайната нужда от издръжка при иск за отмяна на дарение в хипотеза по чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД са изяснени в константната практика, част от която са и приложените от защитата решения на ВКС. Въззивният съд не е отклонил от тази практика, като е изследвал и съответно на обстоятелствата по делото - приел, да са налице трите изискуеми предпорставки за уважаване на иска – нужда от издръжка с траен характер ,тя да е поискана от надарения и последният да е отказал престацията. В изложението защитата не е посочила къде съзира противоречието между приложените съдебни решения и обжалваното въззивно решение, по правен въпрос, съответно по кой от въпросите, както са формулирани. .Въззивният съд в случая е приел за установена именно нужда от издръжка с траен характер и противоречие не е налице По възраженията, свързани с възможността надареният да я дава, е възприел разрешението, дадено по реда на чл. 290 ГПК в решение №141/2010г на ІІІ г.о ,задължителна за него практика .Изводите не са основани на статистически данни, а на конкретните факти по делото и заключението на приета съдебно- медицинска експертиза относно средствата, необходими за лечение и поддържане на здравето. Последният от формулираните въпроси няма характер на правен въпрос, преформулира се оплакване за необоснованост. По останалите формулирани въпроси, оспорваното от касатора правно разрешение е в съответствие с константно формираното в практиката на ВКС разбиране по приложението на чл. 227 ал.1 б. „в” от ЗЗД. Върховният касационен съд е приемал нуждата от издръжка за трайна, когато обективно е налице напреднала възраст, заедно със заболявания от траен характер, налагащи разходи за лечението им, установени в конкретна степен ( с помощта на вещо лице) и при установеност на наличните и възможни доходи на дарителя, които по размер не покриват горната необходимост. С оглед установяването на факти от същото естество е постановено и настоящето решение. Ето защо, в случая Върховен касационен съд не приема да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, не приема и довода за необходимост от тълкуване по критерия на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, който довод не е подкрепен с конкретни съображения. Касаторът дължи разноски. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.