Определение № 521 от 13.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1218/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. С. чрез адв.И. П. срещу решение № 2433 от 19.12.16г.по в.гр.дело № 3939/16г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решението от 14.06.16г.по гр.дело № 21/15г.на Благоевградския окръжен съд,ГО,5 състав и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен частично предявения от същата страна иск срещу „ЧЕЗ Разпределение България”АД с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 198 500 лв,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт,настъпил на 15.11.08г./противоправно поведение на служители на ответника при монтиране и текуща поддръжка на електрическо съоръжение- електрически железобетонен стълб,в резултат на което е протекла електрическа дъга,поразила ищеца и причинила процесните неимуществени вреди/,представляваща част от общ размер от 200 000 лв,за част от които в размер на 1500 лв искът е уважен с влязло в сила решение по гр.дело № 991/14г.на БлОС ,ведно със законната лихва,считано от 6.02.12г.до окончателното изплащане, като погасен по давност. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира ли и прекъсва ли теченето на погасителна давност относно цялото вземане; 2.След като не е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск, спира ли течението на давностния срок по реда на чл.115 ал.1 б.”ж”ЗЗД за цялото вземане; 3.Към кой момент трябва да се извърши преценката за изтичане на погасителната давност спрямо вземанията – при предявяване на частичния иск,в който е посочено цялото вземане, преди да е формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск или към момента на постъпване на исковата молба в съда за пълния размер на вземането. В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата „Чез Разпределение България”АД моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, като прецени наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: Установено е,че с решение № 156 от 14.01.15г.по гр.дело № 991/14г.на БлОС е отменено решение № 3530/31.08.14г.по гр.дело № 852/13г.на РС- Разлог и вместо него е постановено друго,с което „ЧЕЗ Разпределение България”АД е осъдено да заплати на М. К. С. сумата 1500 лв,представляваща предявена частично претенция за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 200 000 лв,ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 15.11.08г.до окончателното изплащане.За да отхвърли иска за останалата част от вземането – за разликата над 1 500 лв до 200 000 лв,въззивният съд е приел,че претенцията е погасена по давност.Изложени са съображения,че формираната сила на пресъдено нещо с предходно решение по частичния иск не се разпрострира и върху останалия размер на вземането,предмет на следващо производство.Посочено е, че когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет само част от спорното право и в обективните предели на СПН на решението, с което частичният иск е уважен, се включва вземането само в частта му,за която искът е бил предявен и уважен.Тази част от вземането,която надвишава този размер,остава извън тези предели.Законът не предвижда прекъсване на погасителната давност, което не е предмет на влязло в сила решение.Разпоредбата на чл.116 б.”б” ЗЗД предвижда като основание за прекъсване на давностния срок предявяването на иск .Направен е извод,че спиране и прекъсване следва да има само относно спорното право,т.е.това,с което съдът е сезиран и трябва да се произнесе с решение.Предявяването на частичен иск нито спира, нито прекъсва погасителната давност за останалата част от вземането.В случая въззивният съд е уважил направеното ответника възражение за изтекла погасителна давност, тъй като искът е предявен след изтичане на общата петгодишна давност, настъпила на 15.11.13г. - едва на 6.02.15г. Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Отговор на поставените въпроси е даден в Тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.19г.на ОСГТК на ВКС – т.1.Прието е, че предявяването на иска за парично вземане като частичен няма за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.Посочено е,че срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на чл. 296 ГПК.Давностният срок се прекъсва при настъпване на определени в закона обстоятелства. Нормата на чл. 116 ЗЗД също е от императивен порядък, съдържа изчерпателно изброяване на основания за прекъсване на давността и не може да се тълкува разширително. Съобразно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако искът бъде уважен. При уважаване на иска изтеклият срок на погасителната давност се заличава и започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва. Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора. В мотивите към т. 18 на ТР No 1/04.01.2001 г. по тълк. д. No 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В този смисъл е новата разпоредба на чл.116а ЗЗД /ДВ,бр.42/18г./,която изрично предвижда, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.