Определение № 1020 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 748/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 1414 от 17.11.2023г. постановено по адм.д. № 93/2023г., Административен съд – София област, ІV-ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на „Брезе Ангус“ ЕООД срещу Решение № 4/16.12.2022г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, с което е върната преписката по издадения акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК за ново разглеждане от звено МДТ и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Брезе Ангус“ ЕООД, [номер], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.[община], обл.Софийска, представлявано от управителя Д. Петров, чрез пълномощника му адв. Я. Методиева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – София област е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл.209,т.3 във вр. с ч.236 АПК. В частната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София област. Ответният по частната жалба ръководител на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман не е взел становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК/предвид липсата на данни по делото за качеството на адв.Стойкова, на която е връчено съобщението за изготвянето на оспореното определение/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд – София област е оставил без разглеждане жалбата на „Брезе Ангус“ ЕООД срещу Решение № 4/16.12.2022г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, с което е върната преписката по издадения акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК за ново разглеждане от звено МЗТ и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административният съд е приел, че по административната преписка е представено решение № 4/16.12.2022г. на на ръководител звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, с което е отменен акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 ДОПК и преписката е върната на органа, издал АУЗ, с който са установени задълженията оспорени от жалбоподателя и е върнал преписката за ново произнасяне. Добавено е, че в този смисъл е становището на ответника, отразено в вх. № 6821/16.10.2023г. Съдът е възпроизвел разпоредбата на чл.156,ал.1 ДОПК, както и на ал.3, според която не може да се обжалва по съдебен ред АУЗ в частта, в която жалбата е уважена с решението. Изложени са мотиви, че в конкретния случай жалбата е подадена срещу акт, което не подлежи на самостоятелно обжалване. Отбелязано е, че на обжалване подлежи издадения АУЗ, в частта в която е потвърден с решението на горестоящия орган, а не самото решение на органа. Посочено е, че в разглеждания случай с обжалваното решение на ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман е отменен АУЗ и преписката е върната за ново разглеждане, поради което за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва както решението, така и първоначалния акт, който е отменен. На основание изложеното е прието, че жалбата на дружеството срещу решение Решение № 4/16.12.2022г. на ръководител звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман, се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Определението на Административен съд – София област е не правилно. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението на Административен съд София област поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че административният съд неправилно е съобразил представените по делото доказателства и е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбата е процесуално недопустима. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Според чл.4,ал.1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От данните по делото е видно, че от „Брезе Ангус“ ЕООД, 201466679, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.[община], обл.Софийска, представлявано от управителя Д. Петров, до Община Ихтиман е подадено заявление вх. № ЮЛ- 263/11.08.2022г. /л.93 от първоинстанционното дело/,с което е поискано да бъде направено преизчисляване и на дружеството да бъдат върнати надплатени суми за местни данъци и такси за период от пет години назад за сграда от 343кв.м., построена в недвижим имот, находящ се в [населено място],общ.Ихтиман,съставляващ УПИ І, кв.4, като се съобрази състоянието на сградата. Нормалното и логичното е по такова заявление да бъде издаден акт за прихващане или възстановяване по реда на чл.128 и сл. ДОПК. В приложената по делото административна преписка такъв акт липсва. От страна на служител на Община Ихтиман е издаден акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК №7311 – 173 – 1/15.11.2022г. /л.90 от първоинстанционното дело/, с който на „Брезе Ангус“ ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2021г. и 2022г. за два имота, намиращи се в [населено място], общ.[община]. Във въпросния акт няма отбелязване, че той е издаден във връзка с подаденото от дружеството заявление за възстановяване на надплатени суми. Срещу така издадения акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК от страна на „Брезе Ангус“ ЕООД е подадена жалба до кмета на Община Ихтиман вх. № ЮЛ – 466/05.12.2022г. По жалбата има издадено решение № 4/16.12.2022г. от ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман в качеството му на горестоящ орган по смисъла на чл. 5,ал.5 ЗМДТ във вр. с чл.152,ал.2 ДОПК. С него решение решаващият орган е върнал преписката на звено МЗТ при Община Ихтиман да приложи разпоредбата на чл.15,ал.5 и 7 ЗМДТ и да се преизчисли данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот с партиден номер 7311F16756, находящ се в [населено място] с площ на земята 1 965кв.м. и застроена площ на едната сграда 363кв.м. а за другата 70кв.м., за едногодишен период от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. в частта на сградата със застроена площ 363кв.м. в груб строеж. Правомощията на горестоящия орган са уредени в чл.155 ДОПК. Според ал.1 решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154, а според ал.4 ревизионният акт /съответно акта по чл.107,ал.3 или чл.129,ал.3 ДОПК/се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Срещу така издаденото решение № 4/16.12.2022г. от ръководителя на звено „Местни данъци и такси“ при Община Ихтиман е подадена жалба от „Брезе Ангус“ ЕООД до Административен съд – София област, по която е образувано и адм.д. № 93/2023г. След провеждане на шест открити съдебни заседания по изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че така подадената жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното определение за неправилно като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Едно от проявленията на принципа на служебното начало е дефинирано в чл.9,ал.3 АПК. Според нея норма, административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. От данните по делото се следва извод, че искането на дружеството е за възстановяване на надплатени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за определена сграда, намираща се на територията на Община Ихтиман. По така направеното искане няма издаден акт по чл.129,ал.3 ДОПК, а е издаден АУЗД по чл.107,ал.3 ДОПК. Постановеното решение от горестоящия административен орган по проведеното задължително административно оспорване няма редовен диспозитив съгласно изискванията на чл.152,ал.4 ДОПК, тъй като връщането на преписката се извършва след като се отмени оспорения акт. При така проявена правна неграмотност от страна на общинската администрация/това важи с пълна сила и по отношение на писмо изх. № ЮЛ – 466/21.02.2023г., за което се твърди, че съставлява акт по чл.129,ал.3 ДОПК, издаден след връщане на преписката/, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е подал жалбата без адвокат, и предвид на това, че в жалбата се поддържат оплаквания, отново свързани с невъзстановяване на ДНИ и ТБО, първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата без движение и да даде указания на жалбоподателя да уточни какво точно оспорва – издадения АУЗД или решението на горестоящия орган. Отделно от това съдът не е съобразил, че с АУЗД по чл.107,ал.3 са установени задължения за два имота, за два данъчни периода, а преписката е върната с решението на горестоящия орган за един имот и то за определен времеви период, различен от претенцията на жалбоподателя. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното определение на Административен съд – София област се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд. След връщането му жалбата следва бъде оставена без движение и следва да бъдат дадени указания на страната да уточни какво точно оспорва, след което да се извърши преценка за допустимостта на жалбата и предмета на оспорване. Водим от горното и на основание чл. чл.222,ал.2,т.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,