Определение № 1931 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 239/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Валедо 1“ ЕООД срещу решение №556 от 18.09.2024г. по в.т.д. №52/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 933/19.07.2023г. по т.д.№367/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, с което „Валедо 1“ ЕООД е осъдено да предаде на Сдружение „Съюз на българските журналисти“, държането на следния имот: а/партерен етаж от 514 кв.м., състоящ се от ресторант с обслужващи помещения: голям салон, малък салон, помещение за управителя, помещение за топла кухня, умивалня, подготвително помещение и сладкарска кухня, б/сутерен от 218 кв.м., състоящ се от санитарни възли за посетители, баня, подготвително помещение за топла кухня с хладилни камери, складово стопанство, абонатна станция, находящи се в сградата на [улица], изградена в поземлен имот №7 от кв.400 по плана на [населено място], м.Центъра. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че наемното правоотношение между страните по делото е прекратено. Излага аргументи, че волеизявлението за сключване на процесния договор за наем от страна на наемодателя е извършено чрез конклудентни действия, като той е получил предложение за сключването на нов договор, получил е и платените от наемателя месечни наемни цени за месеците ноември и декември 2021г., не е върнал парите, нито е изразил становище или възражение оспорващо наличието на наемен договор от 01.11.2021г. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: Представеното предложение от наемателя за сключване на нов договор за наем със заплащане на две месечни наемни цени по сметка на наемодателя, които не са върнати или оспорени своевременно, счита ли се прието от наемодателя? Представлява ли невръщането на тези месечни наемни цени, съответно неоспорването на основанието, на което са получени, своевременно, волеизявление чрез конклудентни действия от страна наемодателя за приемане на предложението, съответно за сключване на договор за наем? Позовава се на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът по касация Сдружение „Съюз на българските журналисти“ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ползването на имота е било предоставено на ответното дружество по силата на договор за наем от 01.11.2012г., че имотът понастоящем се държи от ответника, както и че от сдружението – наемодател е било отправено изявление за прекратяване на наемното правоотношение, което е достигнало до наемателя. Като спорен между страните е определил размера на задължението на наемателя, с оглед представеното допълнително споразумение от 23.06.2020г., както и въпроса продължава ли ответника да държи имота на правно основание, с оглед наведеното от ищеца твърдение, че срокът на договора е изтекъл на 01.11.2021г. и противоречащите му твърдения на ответника за наличие на облигационна връзка и за периода след 01.11.2021г., възникнала по силата на отправеното от него предложение до наемодателя от 28.10.2021г. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и данните от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът е достигнал до извода, че уведомлението за прекратяване на договора, отправено от наемодателя със Съобщение – телепоща изх.№142/27.07.2020г. и връчено на наемателя на 28.07.2020г. не е породило правни последици и не е довело до прекратяване на наемното правоотношение. Този извод е обоснован с мотивите, че след дадения в поканата срок е налице неизпълнение само на задължения за заплащане на сумата от 676,76 лева за топлоенергия и сумата от 1080,47 лева за вода, които са заплатени на 11.09.2020г., в рамките на един месец забава от дадения в поканата срок. Съдът е счел, че това неизпълнение не може да бъде прието за основание за разваляне на договора, тъй като към датата на исковата молба задължението е било заплатено, заплащането е извършено в рамките на един месец от изтичане на срока, даден в поканата и е незначително, с оглед общия размер на задълженията, посочени в поканата. За основателно обаче съставът на Софийски апелативен съд е намерил искането за предаване на държането на имота поради изтичане срока на договора – 01.11.2021г., като е констатирал,че изпратеното от наемателя предложение за подписване на нов договор за наем не е било прието от наемодателя. Обсъдил е представеното решение на УС на СБЖ, с което е формирана воля за подписване на нов договор за наем с месечна наемна цена от 25 000 лева, което е различно от предложената от наемателя наемна цена в размер на 20 000 лева и е заключил, че не са налице съвпадащи волеизявления на страните относно съществен елемент от договора за наем – месечната наемна цена, поради което е направил извода, че договорът за наем е прекратен с изтичането на неговия срок – 01.11.2021г. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изразяват тезата на касатора, че от събраните доказателства се установява, че предложението му за сключване на нов договор за наем при наемна цена от 20 000 лева е било прието от страна на наемодателя чрез конклудентни действия и понастоящем страните са обвързани от валидно наемно правоотношение. Касаторът обвързва поставените въпроси с доводите си за неправилна преценка на въззивния съд, че наемното правоотношение между страните по делото е прекратено. Чрез тези въпроси се въвеждат оплаквания за необоснованост на решението, която би съставлявала основание за касиране на въззивния акт като неправилен - чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Евентуалната необоснованост на изводите на съда и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. По тeзи въпроси касационният жалбоподател не е обосновал и предпоставките, включени в допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. Касационният жалбоподател се е позовал на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК само бланкетно, като не е навеждал доводи за съществуване на някоя от изяснените форми на това основание за достъп до касация, нито е посочил непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от тълкуване. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд