Определение № 385 от 28.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 3579/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. П. против решение № 1376 / 29.06.2014 год. по гр.д. № 359/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8102/30.11.2013 год. по гр.д.№ 13 883/ 2012 год. на Софийски градски съд, І г.о., за отхвърляне изцяло предявеният от Х. Н. П. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 24.09.2009 год., настъпило по вина на водача на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ при ответното дружество - ЗАД [фирма].Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл.51 ал.1 ЗЗД, доколкото съдът е отказал да присъди обезщетение за доказани,според страната,като преки и непосредствени,макар и последващо проявили се, неимуществени вреди - увреждане на колянни стави / частично прекъсване на предна кръстосана връзка и увреждане на хрущяла – І степен,възпаление на вътрешна обвивка на ставата и разкъсване сухожилието на капачката на дясното коляно, както и увреждане хрущяла на лявото коляно – І степен – съгласно описание в касационната жалба /.Твърди допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата – заключенията на съдебно-медицинските експертизи не са съобразени с данните от писмените доказателства / медицинска документация – история на заболяването и епикриза /, доколкото в същите се съдържат данни за настъпило увреждане на дата,идентична с тази на ПТП и имобилизация, упомената в причинна връзка именно с това увреждане.Страната се позовава на липсата на доказателства за възможно увреждане в причинност с друга травматична злополука, вкл. ПТП. Ответната страна - ЗАД [фирма] – оспорва касационната жалба,вкл.обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Между настоящите страни,в предходно,приключило с влязло в сила съдебно решение производство,е присъдено обезщетение за претърпени от Х. Н. П. неимуществени вреди,в причинна връзка с ПТП от 24.09.2009 год. / процесното /,състоящи се в: сътресение на мозъка, фрактура на дясна ключица и разкъсно-контузна рана на тила.В настоящото производство ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,твърдейки настъпването им в пряка и непосредствена причинна връзка със същото ПТП, но изразяващи се в травматични увреждания на лява колянна става / независимо,че описанието в касационната жалба визира увреждания основно на дясна колянна става, очевидно с оглед действително установени увреждания на ищеца въз основа на съдебно-медицинските експертизи, макар и не с твърдяната от ищеца прицинност същият е увеличил предмета на претенцията си в хода на съдебното производство /. Тези травматични увреди не се съдържат в констативния протокол за ПТП, нито са констатирани при медицинските прегледи на лицето, вкл. от ортопед, непосредствено след злополуката.За да отхвърли иска,въззивният съд е кредитирал заключенията на съдебно-медицинската експертиза,според които не се установява по безспорен начин – главно и пълно доказване – причинната връзка между твърдените от ищеца вреди и ПТП от 24.09.2009 год.,като изрично е коментирана липсата на материална доказателствена сила на данните за такава причинност, съдържащи се в представените епикризи / анамнеза – история на заболяването /,изготвени при последващо постъпване за лечение на Х. П. в Института „Пирогов„ и последващо в [фирма], доколкото са вписани по изявления на самия пострадал.Съдът се е позовал и на безпротиворечивите показания на разпитаните,но като свидетели,вещи лица, извършили обследване на пострадалия в първото водено съдебно производство и неконстатирали, въпреки самостоятелен преглед и от вещо лице – ортопед - увреждания на колената на ищеца.Съобразил е ,в опровергаване на причинно-следствената връзка с процесното ПТП, и различния момент на проявление на увреждането,съответно в дясната и лявата колянна стави, спрямо момента на ПТП. Експертизата е навела и друга възможна причина на констатираното увреждане – системни занимания със спорт,каквито са потвърдени от свидетеля П., брат на пострадалия, чиито показания не са кредитирани, като възможно заинтересован и неподкрепящи се от други доказателства по делото. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос,съгласно изискването на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Най-общо излага съображения за неправилност на въззивното решение, с оглед нарушение на материалния закон – чл.51 ал.1 ЗЗД, отричайки правилността на извода за недоказаност на пряка и непоследствена причинност между увреждането и ПТП.Тези доводи обосновават основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и такива по чл.280 ал.1 ГПК, още повече че дори не е упоменат релевантеен допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 ГПК.Не подлежи на коментар, с оглед предмета на настоящата фаза на касационното производство, изложението на страната,касаещо доказателствената стойност на събраните по делото доказателства / гласни и писмени /. Голословното посочване на противоречие със задължителна съдебна практика,без формулирането на релевантен правен въпрос,в отговор на който е постановена същата, нито посочването на самата относима съдебна практика,в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,изключва обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в тази хипотеза .Противно на твърдяното от касатора,няма противоречива съдебна практика по въпроса,че доказани като пряка и непосредствена последица от увреждането,макар проявили се по-късно,болки и страдания, подлежат на справедливо обезщетяване, поради което и липсва обоснована нужда от преодоляване на противоречива в този смисъл съдебна практика,с оглед осигуряване еднаквото спазване на закона – чл.124 от Конституцията на Република България и чл.5 от ГПК, ако с позоваване на тези норми страната е имала предвид предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – тълкуване на конкретна правна норма, с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото.Още повече, че подлежаща на тълкуване - неясна, непълна или противоречива - правна норма, обосновала решаващият извод за липса на причинност между вредоносното деяние и претърпените вреди, страната не е посочила. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение