Определение № 335 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение26.03.2010 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-72 от 12.10.2009 година по гр.д. № 272/2009 година на Б. окръжен съд. УКАЗВА на касатора Т. С. П. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 170,24 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 10.02.2011 година, 9 часа, за която дата да се призоват страните по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. С решение № VІ-72 от 12.10.2009 година по гр.д. № 272/2009 година на Б. окръжен съд е потвърдено решение № 585 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 3649/2008 г. в частта му, с която Т. С. П. от[населено място] е осъден да заплати на Б. С. П. от[населено място] сумата 3111,11 лева на основание чл.86 ЗЗД. В решението е прието, че първоинстанционното решение на Б. районен съд е влязло в сила в частта му по иска за претендираната от ищеца главница на задължението, който иск е квалифициран от първостепенния съд неправилно по чл. 45 ЗЗД, а не като иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Прието е, че неправилното определяне на правната квалификация на главния иск е рефлектирало върху основателността на претенцията за мораторни лихви, които би следвало да се дължат от поканата; че макар и съдът да е определил началния момент на дължимостта на обезщетението въз основа на неправилна квалификация на задължението като произхождащо от деликт, решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде потвърдено. Този извод е възприет с оглед констатация, че решението по главния иск е влязло в сила като необжалвано, поради което въззивния съд няма правомощие да определи нова квалификация на спорното право по главния иск, съответно – да присъди мораторната лихва от точния начален момент на изискуемост на вземането. Касационна жалба против решението на Б. окръжен съд е постъпила от Т. С. П.. Поддържа се, че липсва установена съдебна практика по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос за определяне на предметния обхват на въззивната жалба при условията на ограничен въззив, поради което въпросът се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба Б. С. П. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в изложението въпрос относно определянето предметния обхват на въззивната жалба е от значение за точното приложение на чл. 258, ал.2 ГПК и чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение