Определение № 861 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. М. от [населено място] чрез адв. П. Д. срещу решение № 68 от 12.04.2016г. по в. гр.дело № 103/2016г.на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №69 от 18.01.2016г на Пловдивски окръжен съд по отхвърлен иск за присъждане на неустойка от 130 000 лева, уговорена при неизпълнение на плащания от страна на купувач по договор, имащ характер на предварителен за покупко- продажба на недвижим имот с оглед развалянето му,поради нищожност на клаузата за неустойка В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с указанията в ТР №1/15.06.2010г по т.д № 1 / 2009г ОСТК кога уговорена неустойка е нищожна поради противоречи с добрите нрави .Според тълкувателната практика, неустойка следва да се приеме за нищожна ако единствената цел ,за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна ,обезщетителна и санкционна функции. Противоречие на въззивното решение с цитираната практика защитата съзира в мотива на съда, че в случая неустойката „надхвърля посочените обезпечителна ,обезщетителна и санкционна функции”.Така въззивният съд приема ,че в случая неустойката цели обезщетяване на вредите от развалянето,приема неустойката да има обезщетителна функция, но размерът й е прекомерен, в което становище се състои противоречието, т.к съгласно ТР №1/15.06.2010г клаузата не е нищожна единствено пордади несъответствие на уговорения размер с вредите .Изтъква се още, че неправилно са приложени примерно посочените в ТР №1/15.06.2010г критерии, дори да е налице надхвърляне на присъдщите на неустойката функции, като пример за противоречиво решаван въпрос се изтъква решение №471/2012г на САС ,при което неустойка, надхвърляща вредите 33 ппъти, е била намалена, а не приета за нищожна. Противоречива практика на въззивни съдилища се изтъква при неустойки като процесната, уговорени да обезщетят вреди от разваляне на договора (негативен интерес) и дали в този случай е необходимо да се изследва какви вреди са реално претърпени .Сочи се решение № 448/2012г по в гр.д №3161/2011 на Варненски ОС в подкрепа на тезата ,че не е необходимо да се изследват реално претърпените вреди. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпроса дали е допустимо заместване на нищожна клауза за неустойка от императивна разпоредба по реда на чл. 26, ал.4 ЗЗД. Примери от практиката на АС при Б. ,съдържащи положително разрешение на въпроса, се изтъкват при мораторни неустойки ,за които според защитата заместващото правило е чл. 86, ал.1 ЗЗД, а при неустойките, уговаряни при разваляне на договор, заместващото правилото в чл. 88 ал.1, предл второ ЗЗД. Подобно разбиране АС при Б. е следвал в няколко свои решения, приложени към изложението. Отговор е постъпил от адв З. З., особен представител на ответника по иска .Въпросите по изложението имат трайно разрешение в практиката ,с която въззивното решение е съобразено, тъй като процесната неустойка накърнява добрите нрави След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Като правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС се възприема конкретна решаваща преценка на съда по критериите, разяснени с приемането на ТР №1/15.06.2010г по т.д № 1 / 2009г ОСТК включително. Тези критерии въззвният съд е приложил съответно. Макар при изследване на присъщите за неустойката функции съдът да е посочил в мотивите ,че процесната неустойка ги „надхвърля”, а не „излиза извън” тях ,както е по Тълкувателното решение, разлика в изразите не обосновава противорачие по правен въпрос, предвид изложените решаващи съображения на въззивния съд като цяло. Те не дават основание да се приеме, че прекомерността на уговорения размер пряко и единствено е обосновала решаващият извод за нищожност на клаузата. Терминологичната разлика необосновано се възприема от касатора като съображение на съда, че неустойката е прекомерна и заради това - нищожна. Не соченият цитат съдържа мотивираните правни изводи на въззивния съд по критериите за действителност на клаузата. Въззивният съд е достигнал до съответстващия на фактите по делото и неоспорван от касатора извод, че уговорената неустойка по т.2 от сключеното между страните „споразумение” с дата 18.01.2011г, в случая е компенсаторна и е клауза в договор, по естеството си предварителен, за покупко- продажба на недвижим имот, при непосочена, но определяема цена, равна на размера на целия кредит по кредитно правоотношение на обещателя- продавач с О. АД. Задълженият по неустойката купувач е поел задължение към обещателите - ищецът Е. М. и неговата съпруга единствено да плаща вноските по сключения от ищеца по-рано, на 05.02.2008г договор за ипотечен кредит, като по този начин, на вноски, заплати цената ,без да е поемал други задължения. Неустойката в случай ,че не изпълни дори една вноска, е уговорена в размер 130 000 лева, което е приблизителният размер на кредита ако бъде обявена предсрочна изискумост ,заедно с наказателни лихви и др. акцесорни вземания. Неустойката е уговорена като платима единствено в полза на ищеца Е. М. и последният е предявил иск за плащането й. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето му изцяло ,като основан на нищожна клуза. При тези обстоятелства, по първия поставен въпрос въззивният съд съответно, а не в противоречие указанията в №1/15.06.2010г по т.д № 1 /2009г ОСТК е преценил налице ли е нищожност, следвайки трайната установена практика на ВКС, изразена също така в реш.№ 776/2011 гр.д №969/2009 ІV г.о ,реш.№742011г по гр.д №541/2010 ІV г.о, реш.№181 по т.д №4386/2013г ІІ т.о ,реш. №776/2011г по гр.д №969/2009 ІV г.о,№474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о и реш. № 775 от 2011г по гр.д. № 906/2009г ІV отд, реш. №234/2016г по гр.д № 1856/2016г ІІІ г.о на ВКС по чл. 290 ГПК. Извън присъщата за института обезпечителна функция е уговарянето на компенсаторна неустойка за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на имот, която няма връзка с вредите от неизпълнение задължението на купувача за плащане на цената чрез вноски в срок, макар то да е обусловило развалянето на договора. Това е, синтезирано, първото решаващото съображение на въззивния съд. Подобна неустойка не кореспондира с естеството на договорната отговорност за неизпълнение и нейните предели при конкретно поетото задължение - в случая разсрочено на вноски плащане, които ще отидат в полза на трето лице, посочено от продавача, но без купувачът по предварителния договор да е заявил встъпване ,или заместване в дълга на обещателя - продавач към това трето лице ( банка с изискуеми вземания по кредит), съответно без да е запознат с неговите условия и обезпечения. Интересът от неустойката за ищеца е да превъзложи последиците от собственото му неизпълнение по договора за банков кредит, по който е бил и си остава страна, съответно неизправен длъжник, тъй като е възнамерявал да не го обслужва. Това е същината на решаващото съображение неустойката да се приеме за нищожна, при изтъкнато от въззивния съд неоправдано обременяване на ответника,способстващо неоснователно обогатяване, уговаряне на неустойката без връзка с неизпълнението на задължението на купувача И. и без връзка с вредите от това. Кредитът е бил обезпечен с ипотека в полза на банката върху имота, предмет на предварителния договор и по отношение на него е насочено принудително изпълнение. Предвидимите последици за ищеца от това развитие, все едно дали понастоящем същите са настъпили изцяло, настъпили са частично, или не са настъпили изобщо, нямат и не са имали правното естество на вреди, за които ответникът да отговаря, а възприемането им като такива още при постигане на уговорката, с цел неустойката да ги покрие, сочат несъвместимост на последната с присъщата на института обезпечителна функция, както и противоречието на клаузата с добрите нрави. Обстоятелството, че въззивният съд е обсъждал какви поначало биха могли да бъдат вредите, обезпечавани от компенсаторни неустойки при разваляне на предварителен договор заради неплащане на цена и че подобни вреди не са доказано настъпили(при обстоятелствата по настоящето дело,те няма и да настъпят), не е извод в решаваща за изхода на делото насока. Поради това и поставения в тази връзка въпрос, следва ли реалната вреда да се установява при компенсаторна неустойка, не отговаря на общите условия на чл. 280 ал.1 ГПК. Неотносимо касаторът намесва и съображения за санкционната функция при неустойките, което не може да обоснове друго разрешение по въпроса за нищожността на клаузата. Процесната неустойка към момента на уговарянето й е несъвместима и с присъщата на института санкционна функция, защото носителят на задължението не може да бъде санкциониран за нещо, които стои извън задълженията му по договора, от който неустойката е клауза. Добрите нрави, затова и правото, забраняват на този, който заради своето неизпълнение по един договор ще понесе евентуални неблагоприятни имуществени последици, да уговаря вменяването им на друг като вреда за себе си, чрез клауза за неустойка в организационен договор, какъвто е предварителният договор за покупко- продажба на имота, в случая ипотекиран по кредита. Избягването на последиците от неизпълнение, като риск, поначало не е недопустима от морала кауза при договаряне, затова са застрахователните договори. Уговорката за неустойка обаче не е съвместима с подобен интерес, въпреки обезпечителната си функция. Няма обуславяща за изхода на делото насока въпросът заменима ли е нищожната клауза за неустойка с повелителна норма, по реда на чл. 26 ал.4 ЗЗД, съответно доводът ,че съдът е следвало да стори това. Изтъкваната разпоредба на чл. 88,ал.1 ЗЗД е материално-правно основание да се претендират вреди от неизпълнение с иск, което не изключва, не заменя „по право” и същевременно отличава претендираното с иска по чл. 92, ал.1 ЗЗД въз основа на неустойка .Щом вземането за неустойка се предявява по исков ред, при установена нищожност на клаузата съдът не може да присъди нещо друго,чието установяване дори не е предмет на делото.Принципът на чл.2 ГПК, като основополагащ в исковия процес, изключва служебна замяна на предявеното основание на иска. Нормата на чл.88, ал.1,предл. второ ЗЗД не е повелително правило по смисъла на чл. 26 ал.4 ЗЗД ,което е ясно. Обратната теза, изразена във въпроса,не дава основание за тълкувателни разяснения по 280 ал.1 т.3 ГПК. По разноските. Ответникът по касация е представляван от служебно назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, адв. З. Д. З. от АК Пловдив, който е депозирал отговор на касационната жалба.Същият е поискал да му бъде определено и изплатено дължимото възнаграждение, от бюджета. При администрирането на жалбата до ВКС, възнаграждение за настоящата инстанция и му е определено и не е възлагано внасянето му по съображения, изложени от Пловдивски АС в разпореждане от №1270 от 15.07.2016г. Определение №319 от 13.06.2016г на Пловдивски АС, постановено по реда на чл.248 ГПК, касателно разноските във въззивното производство и възнаграждението на особения представител, е отменено с определение по ч.гр.д №3121/2016г ІІІг.о и разноските са присъдени съответно, от настоящия състав на ВКС. Ищецът Е. Т. М. е освободен от държавна такса и разноски, поради което възнаграждението на адв. З. Д. З. от АК Пловдив за представителство пред настоящата инстанция следва да бъде определено и заплатено съгласно т.6 от ТР№ 6 от06.11.2013г по т.д №6/2012г. Съобразеният с Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет размера на адвокатските възнаграждения в този случай е с оглед материалния интерес, но към тази величина не се сборува определеното от съда в предходната инстанция възнаграждение за адвоката, то не е материален интерес на делото по смисъла на закона и цитираната наредба. Съгласно чл. 9, ал.3, във вр. чл.7, ал.2, т.4 от наредбата на Висшия адвокатски съвет в действащата към момента на осъществената защита нейна редакция, възнаграждението на адв. З. следва да се определи в размер на 3322,50 лева (4430 х 75%), да му се изплати от бюджета на ВКС, а с настоящето определение ,което слага край на делото, за тези разноски следва да бъде осъден касатора. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.