Определение № 260 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 665/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. М., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 1404 от 01.12.2023 г. по гр.д.№ 1282/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263176/24.10.2022 г. по гр.д. № 12078/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частите, с които:

• е признато за установено по отношение на нея, по иск, предявен от на М. Б. И., ЕГН [ЕГН], че учреденото вещно право на ползване с НА № 189, том III, рег.№ 10194, дело № 515/2005г. върху Апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], на кота *, ет.*, вх. *, [жилищен адрес] със застроена площ 103.60 кв. м., състоящ се от две спални, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна, тоалетна, склад, входно антре и тераси с площ 41.98 кв. м., при съседи: улица, двор, стълбище и офис № *, ап.* и ап.* и двата от вх. *, заедно с 3.93% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, е погасено поради неупражняването му в 5-годишен срок по чл.59, ал.3, пр.2 ЗС;

• е уважен иска по чл. 108 ЗС, предявен от М. Б. И. против касаторката К. И. М. за същия апартамент;

• след частична отмяна на решение № 263176/24.10.2022 г. по гр.д. № 12078/2020 г. на СГС е уважен и в осъдителната му част иск по чл. 108 ЗС, като К. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 е осъдена да предаде на М. Б. И., владението върху гаражна клетка № *, в полуподземен етаж на [жилищен адрес] кота -2.85м., в [населено място], [улица], ет.-1, с площ 18.20 кв.м., при съседи: коридор за маневри, гаражна клетка № *, гаражна клетка № * и улица, заедно с 4.15% ид.ч. от общите части на полуподземния етаж и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за очевидна неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, непълен анализ на доказателствата и необоснованост на фактическите и правни изводи.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност, защото не е съобразено, че касаторката е правила усилия за привеждане на имота в състояние, годно за обитаване, но това е било невъзможно предвид некачественото строителство и ниските й доходи.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като е доказано, че ответницата, въпреки, че притежава ключ за апартамента, не е ползвала имота предвид състоянието му – във вида, в който строителя го е предал и невъзможността в това състояние да го отдава под наем.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищцата М. Б. И. се легитимира, като собственик на апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], на кота *, ет.*, вх. *, [жилищен адрес] със застроена площ 103.60 кв. м., състоящ се от две спални, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна, тоалетна, склад, входно антре и тераси с площ 41.98 кв. м., заедно с 3.93% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата с идентификатор *, в която се намира апартамента. Тя е придобила правото на собственост на основание учредяване и взаимно учредяване право на строеж с нот. акт № 189, том ІІІ, рег. № 10194, дело № 515 от 29.12.2005 г. на нотариус Е. П., вписан в СВ с вх.рег.№ 75407 от 29.11.2005 г., акт № 134, том LLLLXXVI/05 г. С този нот. акт обаче е учредено в полза на ответницата К. И. М. право на безвъзмездно и пожизнено ползване върху апартамент № *и ап.***, което право тя ще упражнява след въвеждане на апартаментите в експлоатация. Тя е имала право на ползване върху недвижим имот, от което се е отказала, поради което собствениците са се съгласили и учредили право на ползване върху посочените два апартамента. За сградата е издадено разрешение за ползване № 141 от 13.07.2013 г.

Безспорно е установено от становищата на страните и от разпитаните свидетели Г., Т. и П., че процесният апартамент № ***се намира в състоянието, в което е предаден от строителя и по него не са извършени никакви довършителни работи, апартаментът бил в състояние за основен ремонт, по-скоро за довършителни работи. В апартамента не можело да се живее, а свидетелката нямала финансова възможност да вложи пари в довършителни работи и за това св. П. се отказала да го наеме. Безспорно е и че единствено ответницата по иска К. И. М. притежава ключ от процесния апартамент и единствено тя упражнява фактическа власт върху него.

Въззивната инстанция е приела, че правото на ползване в полза на М. е погасено, защото от построяването на апартамента и издаденото разрешение за ползване на сградата, в която се намира-17.07.2013 г., съобразно договореното между страните, е започнал да тече срока за ползване на процесния апартамент, и до момента ответницата не ползва апартамента според неговото предназначение, т.е. не живее в него, не го обитава, съответно не е допускала трети лица да живеят в него, включително и чрез отдаването му под наем, а и с оглед състоянието, в което се намира, апартаментът не може да бъде използван според предназначението му, а именно за живеене. Като последица от това е прието, че ответницата държи ключа за апартамента без основание, поради което съдът е приел, че правилно е уважен иска по чл. 108 ЗС.

По отношение на гараж № *, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на същото основание, на което е собственик и на апартамента, но тъй като ответницата М. няма учредено право на ползване върху него, е прието, че го ползва без основание чрез трето лице, което е допуснала да съхранява багажа си в него. Затова е отменено решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за гаража в осъдителната му част и вместо ответницата е осъдена да предаде владението и върху гараж № *.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Съдът намира, че е налице наведеното основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Такава е налице, когато от мотивите на решението се установява особено тежка форма на неправилност на решението, изразяваща се в неправилно приложение на императивни правни норми и/или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото.

Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 59, ал.3, пр.2 ЗС и иска по чл. 108 ЗС за апартамент № ***, за проверка на изводите на съда, че правото на ползване е погасено поради неизползването му в петгодишният срок по чл. 59, ал.3, пр.2 ЗС, въпреки, че само ответницата има ключ за апартамента и че петгодишния срок е започнал да тече от построяването на апартамента и издаденото на разрешение за ползване на сградата, съгласно договора между страните, въпреки безспорно е установеното, че апартамента е в състоянието, в което е предаден от строителя и по него не са извършени никакви довършителни работи, а бил в състояние за основен ремонт.

В частта, в която е уважен изцяло иска за гараж № *, решението не страда от очевидна неправилност. По отношение на него, касаторката няма запазено право на ползване, а не противопоставя и друго основание, на което да ползва или отдава за ползване на трети лица този гараж. Гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост когато се намира в сграда – етажна собственост /Р № 98 от 6.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2011 г., II г. о./, поради което тезата на касаторката в допълнително подадена от нея молба от 29.02.2024 г. не намира опора в доказателствата и закона. Затова по отношение на гараж № *, възивното решение, като не страдащо от очевидна неправилност не се допуска до касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение