Определение № 379 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3122/2013 г.

Подадена е молба вх. № 10 542 от 13.11.2013 г. от „Застрахователно дружество [фирма], [населено място] и „И.” З., [населено място] с искане, на основание чл. 111, ал. 3 КЗ, ответникът по делото „И.” З., [населено място] да бъде заместен по право от „Застрахователно дружество [фирма], [населено място] предвид извършеното по реда на чл. 108 и сл. КЗ прехвърляне на целия застрахователен портфейл на първото в полза на второто застрахователно дружество. В молбата се поддържа и евентуално искане (неправилно определено от молителите като „алтернативно”) за встъпване на приобретателя на спорното право „Застрахователно дружество [фирма], [населено място] в качеството на трето лице-помагач на ответника по иска „И.” З., [населено място], съгласно чл. 226 ГПК, както и за заместване на прехвърлителя на спорното право от приобретателя на същото, съгласно чл. 222 ГПК. Ответницата по касация – Н. Х. С. от [населено място] – счита искането за замяна на първоначалния ответник за основателно и дава изрично съгласие за това в депозираното по делото становище вх. № 11729 от 09.12.2013 г. Настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че молбата е неоснователна: Осъщественото в хода на процеса прехвърляне на застрахователния портфейл на „И.” З. в полза на [фирма] няма за последица твърдяното от молителите заместване „по право”. Доколкото законът не е предвидил хипотеза, при която страната да бъде заместена „по право”, то такова заместване е недопустимо. Съгласно действащата процесуалноправна уредба (чл. 226 ГПК), прехвърлянето на спорното материално право създава възможност единствено за встъпване, респ. привличане на приобретателя на спорното право като трето лице-помагач на прехвърлителя, а при определени предпоставки – и за заместването на прехвърлителя като страна по делото от приобретателя. В случая обаче, с оглед етапа, на който се намира процесът, тази възможност е неприложима. Съгласно разпоредбата на чл. 218 ГПК, встъпването на трето лице-помагач може да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. И тъй като към момента на депозиране на молбата този преклузивен срок е изтекъл, искането за встъпване, а следователно и искането за заместване на първоначалния ответник от приобретателя на спорното право, не може да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение