Определение № 45 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5816/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № II-70/ 09.07.2015 г. по гр. д. № 820/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 48/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 586/ 2014 г. на Районен съд -Поморие в обжалваните части:

· е отхвърлил исковете на Д. Г. Д. срещу С. С. Ч., Г. К. Ч. и К. К. Ч. за прогласяване нищожността на договора по н. а. № 39/ 05.10.2005 г. в частта относно учреденото право на надстрояване на подпокривното пространство (склад) на една четириетажна сграда в [населено място] (източен близнак) и

· е отхвърлил исковете на Д. Г. Д. срещу С. С. Ч., Г. К. Ч. и К. К. Ч. за делба на подпокривното пространство (тавански етаж) на същата сграда.

Решението се обжалва от Д. Г. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (двата процесуалноправни и един материалноправен):

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните пред него доказателства, като зачете материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ (удостоверение за наследници)?

2. Наследява ли съпругата имуществото, оставено от родител на нейния съпруг, ако съпругът е починал преди родителя-наследодател?

3. Следва ли при иск за делба на мазета и тавани съдът да изследва дали те представляват общи части на сградата, дали са принадлежност към жилищата и дали е допустимо да бъдат самостоятелен предмет на делба?

К. счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по искането за допускане на касационното обжалване обосновава с приложената практика на ВКС (решения по чл. 290 ГПК и ТР № 34/ 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/ 1983 г. на ОСГК на ВС) и с доводите, че въззивният съд е решил повдигнатите въпроси в противоречие с практиката.

Ответниците по касационната жалба С. С. Ч., Г. К. Ч. и К. К. Ч. възразяват решението да бъде допуснато до касационнен контрол, като считат, че повдигнатите въпроси не обуславят изводите на въззивния съд.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет, подадена от надлежна страна (ищецът по отхвърлените искове), при спазване на срока по чл. 283 ГПК и на останалите изисквания за нейната редовност и допустимост. Първите два повдигнати от касатора въпроси не обуславят изводите на въззивния съд, а това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият ги обуславя, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с практиката на ВКС. Съображенията за това са следните:

К. е предявил искове за делба на партерен (гаражен), първи и втори жилищни етажи от една четириетажна сграда в [населено място] (източен близнак), ведно с 11 100/ 27 850 идеални части от дворното място, върху която е построена. Обосновал ги е с твърденията, че съсобствеността е възникнала от наследствено правоприемство от Е. и Г. Ч., родители на касатора и на наследодателя на ответниците К. Ч. и от договор по н. а. № 31/ 29.05.2008 г, с който Г. Ч. е продал на касатора своите идеални части от правото на собственост в сградата и в дворното място. К. е включил подпокривното пространство (тавански етаж) на сградата в предмета на делбеното дело с твърденията, че то представлява принадлежност към партерния (гаражен), първи и втори етажи от сградата. Предявил е и иск за прогласяване на нищожността на договор по н. а. № 39/ 05.10.2005 г, с който съсобствениците на дворното място са учредили право на надстрояване на наследодателя на ответниците, обосновавайки го с довода, че противоречи на чл. 38, ал. 3 ЗС в частта относно подпокривното пространство в таванския етаж на сградата.

С първоинстанционното решение до делба между всички съделители са допуснати партерният (гаражен), първият и вторият етажи в жилищната сграда (източен близнак), ведно с 11 100/ 27 850 идеални части от дворното място. Квотите са определени според дяловете, следващи по наследствено правоприемство от Е. Ч. и от К. Ч. (само за ответниците по касация) и от договора по н. а. № 31/ 29.05.2008 г, с който Г. Ч. е продал на касатора своите идеални части от правото на собственост в сградата и в дворното място. Отхвърлени са исковете за прогласяване на частичната нищожност на договора за учредяване на правото на надстрояване и за делба на подпокривно пространство (тавански етаж).

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение подава единствено касаторът с искане за отмяна в частта, с която исковете са отхвърлени. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е обсъждал само доказателствата, релевантни за тези искове, защото е съобразил ограниченият от въззивната жалба предмет на делото (чл. 269 ГПК). По договора по н. а. № 39/ 05.10.2005 г. е приел, че всички съсобственици на сградата, включително Г. Ч. (общ наследодател на страните), са учредили на наследодателя на ответниците по касация К. Ч. право на надстрояване на сградата-източен близнак с трети и четвърти жилищен етажи при предвидена възможност в подпокривното пространство да има помещения, които да обслужват само тези два етажа. От доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата екпертиза, въззивният съд е приел за установено, че помещенията, разположени в подпокривната конструкция на сградата – две тавански стаи, баня-тоалетна и две тераси, - съответстват (с незначителни отклонения) на одобрения към сключването на договора по н. а. № 39/ 05.10.2005 г. архитектурен проект, като достъпът до тях е със стълба. Според вида на таванския етаж – съставен от отделни помещения, достъпни чрез стълба – въззивният съд е изключил възможността той да представлява обща според естеството си част за всички самостоятелни обекти в сградата, вкл. към тези, чиято делба се иска. С усвояването на правото на надстрояване от наследодателя на ответниците по касация подпокривната плоча вече не представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция на сградата. Според волята в договора за учредяване на правото на надстрояване – бъдещите помещения на таванския етаж да обслужват само третия и четвъртия етаж на сградата-източен близнак – и по съображения, че тя е изявена от всички съсобственици на обектите на партерния (гаражен), първия и втория жилищни етажи, въззивният съд е приел, че помещенията на таванския етаж са включени в обема на учреденото право на надстрояване. С усвояването на правото на надстрояване помещенията в подпокривното пространство са придобити от наследодателя на ответниците по касация като принадлежност към третия и четвъртия жилищни етажи на сградата-източен близнак, а състоянието на подпокривното пространство изключва извода, че то представлява обща (по естество или по предназначение) част на сградата-източен близнак. Това са мотивите, при които е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части, като неоснователността на иска за частичната нищожност на договора за учредяване на право на надстрояване е обоснована със съображения от чл. 38, ал. 2 ЗС – с усвоеното право на надстрояване е възникнала етажна собственост в сградата, като обособените складови помещения в подпокривното пространство са придобити в собственост от наследодателя на ответниците по касация, а след неговата смърт – от неговите правоприемници.

В. иск не е обсъждал удостоверението за наследници, като е приел, че то е от значение за квотите, при които до делбата е допусната, а в тази част решението е влязло в сила като последица от ограничения (стеснен) обхват на въззивната жалба на касатора.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата (чл. 269 ГПК). В. съд е приложил разпоредбата, съобразявайки, че удостоверението за наследници и неговата материална доказателствена сила може да има значение единствено за квотите на страните, а първоинстанционното решение в частта, с която до делба са допуснати самостоятелни обекти от жилищната сграда-близнак – партерният (гаражен), първият и вторият жилищни етажи – е влязло в сила като необжалвано. Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК по първите два повдигнати от касатора въпроси.

Третият въпрос е включен в предмета на делото и обуславя изводите на въззивния съд, но той го решава в съответствие със съдебната практика. За да изключи основателността на иска за частичната нищожност на договора за учредяване на право на надстрояване, а построеното в подпокривното пространство на сградата на обща по естество или по предназначение част, въззивният съд е подложил на тълкуване волята на страните, изразена в договора по н. а. № 39/ 05.10.2005 г; съобразил е нейното съответствие с чл. 38, ал. 2 ЗС, която допуска отделни части от сградата в режим на етажна собственост да обслужват само някои от отделно притежаваните етажи (третия и четвъртия жилищен на сградата-източен близнак), обсъждайки събраните доказателства, които изключват извода, че след усвояване на ограниченото вещно право от наследодателя на ответниците по касация в обема на учреденото, помещенията в подпокривното пространство на сградата са обект на бездялова съсобственост. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

При тези мотиви, съдът