Определение № 339 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1894/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. К. срещу решение №260149 от 21.05.2021 г. по в.т.д.№63/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение /постановено след отмяна с решение №64 от 01.02.2021 г. по т.д.№186/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение на въззивно решение №226 от 20.07.2018 г. по в.т.д.№289/2018 г. на АС Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд/ е потвърдено решение №493 от 20.11.2017 г. по т.д.№31/2017 г. на ОС Смолян, с което: 1. е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Барс-4“ ЕООД/н/, взетото в двегодишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, решение от 28.12.2015 г. на едноличният собственик на капитала на „Барс-4“ ЕООД - К. С. К., с което е разпределен дивидент от печалба на дружеството в брутен размер на 156 323.01 лв. и нетен такъв /след приспадане на следващия се окончателен данък по ЗДДФЛ в размер на 7816.15лв./ равняващ се на 148 506.86 лв., в резултат на което през февруари 2016 г. сумата 148 506.86 лв. е получена от К. С. К., който е свързано лице /едноличен собственик на капитала на дружеството/ и така са увредени кредиторите на несъстоятелността и 2. К. С. К. е осъден да заплати на „Барс-4“ ЕООД /н/ сумата от 148 506.86 лв., получена без правно основание след обявяване недействителността на решение от 28.12.2015 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва от 30.05.2017 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на закона е приел, че решението на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределяне на дивидент представлява сделка, която води до пораждане на правоотношение между дружеството и съдружника. Посочва се, че решението на едноличния собственик на капитала да разпредели дивидент /особен вид волеизявление/ е негово облигационно право, но дори и да бъде тълкувано като особен вид сделка, то правото на вземане от печалбата на дружеството се трансформира в облигационно и ликвидно вземане на физическото лице към дружеството, а реализацията на това решение по никакъв начин не влиза в активите на дружеството, респективно не уврежда масата на несъстоятелността. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Дали решението на едноличния собственик на капитала да разпредели дивидент в размер на цялата нетна печалба от дейността на дружеството има характер на сделка, увреждаща кредиторите или има само вътрешно-дружествени последици. 2. С оглед приложимостта на разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ следва ли да се доказва реално настъпила увреда на кредиторите на несъстоятелността. 3. Кое точно е увреждащото действие на едноличния собственик на капитала и дали изобщо има такова действие, което да е довело до намаляване на масата на несъстоятелността. 4. Дивидентът актив ли е на дружеството и може ли да служи за удовлетворяване на кредиторите. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо четвъртия- че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация синдикът на „Барс-4“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. „Барс-4“ ЕООД /н/ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решенията на ОСС на ООД са многостранни правни сделки, които не съдържат насрещни волеизявления, а еднотипни такива насочени към органите на дружеството, като подобно е положението и при решенията на ЕСК по чл.147, ал.2 от ТЗ, като единствената разлика е, че те са едностранни. Посочил е, че тези решения, независимо от това дали са многостранни или едностранни имат характер на сделки, пораждащи гражданско правно действие, а правата и задълженията породени от тях не са между съответните съдружници, а по отношение на самото дружество. Счел е, че тези многостранни или едностранни сделки пораждат правоотношения, по които една страна е винаги дружеството, а другата е съдружник, имащ определени членствени права, като обикновено имат вътрешно дружествени последици и не водят до разместване на блага, водещи до намаляване имуществото на дружеството. Изразил е становище, че единственото изключение от посоченото по-горе са решенията на ОСС от типа посочен в чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ относно разпределяне на печалбата и нейното изплащане и това е така по причина, че те като сделка с оглед приетото в ТЗ, водят до пораждане на правоотношение между дружеството от една страна и съдружника от друга, което се състои от правото на последния да получи полагащата се част от разпределената му печалба и задължението на дружеството да му изплати същата. В този смисъл и именно поради пораждането на такова правоотношение между дружеството и съдружника и на насрещни права и задължения по същото е достигнал до извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ още повече, че наличието на свързаност по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ е безспорна. За яснота е посочил, че в случая ТР №1 от 2002 г. на ОСГК не следва да намира приложение с оглед факта, че не се извършва преценка за действителност на решение на ОСС по реда на чл.74 от ТЗ, нито пък са наведени доводи за нищожност или унищожаемост на сделка от този тип по реда на ЗЗД - предмет на оспорване е решението на ЕСК за разпределяне на печалба от 28.12.2015 г. и то като вид сделка поражда права у съдружника за получаване на сумата посочена в решението и задължения на дружеството за изплащане на такава. Намерил е, че по този начин се стига до намаляване имуществото на дружеството, като е без значение това дали изплащането е извършено или не, респективно е счел, че увреждането е налице, още повече, че печалбата е и изплатена на съответния съдружник /ЕСК/. Предвид изложеното е направил извод за основателност на претенцията за обявяване на относителната недействителност на имащото характер на извършена от името на дружеството сделка решение на ЕСК от 28.12.2015 г. за разпределяне и изплащане на печалбата на дружеството на единствения съдружник в същото, както и за основателност на претенцията за връщане в масата на несъстоятелността на изплатената в полза на ЕСК сума въз основа на това решение, която след извършеното по реда на ЗДДФЛ данъчно облагане е била е в размер на 148 506.86 лв. На първо място следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният в изложението първи въпрос е обусловил правната воля на съда /останалите въпроси не се явяват формиращи решаващите изводи на съда/, като касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на възприетото от съда становище с разрешението дадено в решение №126 от 03.07.2020 г. по гр.д.№4250/2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,