Определение № 3320 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1643/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Техеко Енерджи“ АД (н) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя частични искове по чл. 12 ЗЗД вр. чл. 105, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 ЗЕ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, в резултат на недопускането на ищеца до участие в търг за закупуване на разполагаемост за студен резерв.

Извода си за неоснователност на исковете въззивният съд е мотивирал със съображенията, че съгласно приложимите Правила за управление на електроенергийната система - чл. 2.2 - едно от изискванията към участниците в предварителния подбор в тръжните процедури за закупуване на разполагаемост за студен резерв е било същите да разполагат с монтирани средства за телекомуникация и телемеханика за нуждите на предоставяне на телеинформация в реално време за брутната работна мощност на съответните производствени агрегати. Във връзка със сключен предходен договор между страните ответникът предоставил на ищеца необходимите технически средства за временно ползване под наем съгласно договор от 30.06.2015 г., но със срок до 30.06.2016 г. До изтичането на този срок ищецът не монтирал необходимите технически средства, а предвид дефектирането на наетото оборудване, невъзможността за замяната му и противопоставянето на наемодателя било невъзможно и продължаването на срока на наемния договор от 2015 г. С това е обосновал извода, че след 30.06.2016 г. ищецът вече не е отговарял на установеното изискване за допускане до участие в бъдещите тръжни процедури, поради което недопускането на ищеца не представлява неправомерно поведение на ответника в хода на преддоговорните отношения на страните.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• в случай, че въззивникът е релевирал в жалбата възражения за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон задължен ли е въззивният съд да ги обсъди при постановяване на въззивното съдебно решение;

• в случай, че въззивникът е релевирал в жалбата възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения по чл.235 от ГПК, изразяващи се в неяснота и/или непълнота на установената фактическа обстановка по делото, задължен ли е въззивният съд да извърши проверка дали първоинстанционният съд е установил правилно фактите, включително и да посочи какво приема за установено от фактическа страна, да посочи върху кои доказателства основава фактическата обстановка и мотивирано да обоснове кои доказателства и доказателствени средства кредитира и кои не;

• в случай, че въззивникът и въззиваемият не са релевирали в жалбата, респ. с отговора, възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на доклада следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за законосъобразност на този акт и при евентуално установяване на пороци задължен ли е да даде указания на страните кои са приетите от него релевантните факти, как се разпределя доказателствената тежест за установяването им и да предостави възможност на страните да ангажират съответни доказателства и доказателствени средства;

• з адължен ли е въззивният съд да допусне изготвяне на повторна съдебна експертиза, при условие, че в жалбата е релевирано възражение, че приетото пред първата инстанция заключение е непълно, тъй като противоречи на съдържанието на приети по делото писмени доказателства, както и в заключението се „цитират“ изявления на страните, които липсват в документите използвани за съставянето му.

Значението на всички въпроси се обосновава с доводи за неправилност на конкретни фактически изводи на въззивния съд по същество, респ. поради необсъждане на доказателства и доводи или неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателства, всички те отнасящи се до техническите параметри на използваните до 29.06.2016 г. устройства, респ. впоследствие монтираните от ищеца устройства, както и значението им.

При така изложените доводи не се установяват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По спорните въпроси относно наличието на функциониращи технически средства за предаване на данни и техните параметри, както и относно значението на тези обстоятелства за решаващия за спора въпрос относно правомерността на изключването на ищеца от регистъра на допуснатите участници с последица недопускането му до конкретната тръжна процедура, въззивният съд е изложил съображенията, че изключването от регистъра по чл. 2.6, б. “а“ от Правилата няма отношение само към изпълнението на предходно сключения договор между страните за продажба на студен резерв, а и към предварителния подбор за участие в тръжната процедура за доставка на нетна разполагаема мощност за процесния период от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г., за който следва да се извърши нова самостоятелна преценка за допускане до участие. Посочил е, че дори да се приеме съгласно заключението на вещото лице, че предаването на данни в реално време е било възстановено на 10.07.2016 г., то с оглед на тази разпоредба от правилата, която не разграничава основанията за изключване, ищецът не е следвало да бъде допуснат до участие в предварителния подбор за новата тръжна процедура, след като изискването на чл. 2.2, ал. 4 от Правилата е въведено в изпълнение на Наредба № ЕРД-16-301/30.06.2015 г. с мотива за недопустимост участник, който спре да отговаря на изискванията, да не може да бъде изключен от регистъра, вкл. с оглед съображенията за сигурност на електроенергийната система. С това съдът е обосновал извода, че доводите и възраженията на ищеца, основаващи се на причината за неизпълнение на предходния договор за доставка на студен резерв, както и за липсата на достатъчно оказано съдействие от страна на ЕСО, за да може ищецът да изпълни точно задълженията си по предходния договор, са неотносими към действителното основание на което е бил лишен от възможността да участва в новата тръжна процедура - това че не отговаря на поставените от възложителя условия по чл. 2.2 от действащите към него момент Правила за провеждане на търгове за закупуване на разполагаемост за студен резерв. Посочил е конкретно, че дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че осигурената от него на 05.07.2016 г. телекомуникационна система, работеща съобразно изискванията на протокол IEC60870-5-104 при която преносната среда е осигурена от мобилен оператор посредством GPRS, вместо с ВЧ канал по протокол IEC60870-5-101, изцяло отговаря на изискванията на ответника за предаване на информация в телекомуникационна среда, поради което и последният не е имал правото да откаже необходимото съдействие за внедряването й, това възражение е относимо към отговорността на страните във връзка с изпълнението на предходния договор за доставка на наличност за студен резерв, където би се поставил и въпроса за липсата на оказано съдействие от страна на кредитора за постигането на дължимия резултат.

По първите два въпроса е установена последователна практика на ВКС, съгласно която задължение на въззивния съд е да обсъди всички доводи на страните, доказателства и факти, които са допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство в пределите по чл. 269 ГПК, като изложи мотиви относно приетите за установени, респ. недоказани, факти и относно доказателствата, от които се извеждат тези мотиви. При обоснования от въззивния съд извод за неотносимост отклонение от посочената практика не е налице.

Третият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. При извършената преценка за неотносимост на посочените по-горе обстоятелства и техните правни последици въпросът за служебното преразпределение на доказателствената тежест относно доказването на съответствието на впоследствие доставеното и монтирано второ устройство с установените технически изисквания е без значение за решаващия извод на съда, че към крайния срок 30.06.2016 г. ищецът не е монтирал изискваните средства за комуникация, по което обстоятелство спор не е налице и което именно е постановено в основата на решаващия правен извод за правомерно изключване от регистъра на допуснатите участници по чл. 2.2 вр. чл. 2.6 от Правилата.

По същите съображения не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и четвъртият въпрос относно задължението за служебно назначаване на експертиза за установяване дали доставеното на 30.06.2016 г. устройство отговаря на техническите изисквания. Освен това не се установява и посоченото противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС-ОСГТК, доколкото задължението на въззивния съд в конкретния случай се извежда от направеното във въззивната жалба оплакване, че първата инстанция неправилно е кредитирала заключението на назначената техническа експертиза с оглед противоречието му със приети писмени доказателства. В т. 3 от тълкувателното решение обаче ясно е посочено, че такова служебно задължение е налице, когато оплакването във въззивната жалба се основава било на необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, било на допуснато от нея процесуално нарушение при попълването на делото с факти и доказателства, или когато съответното доказателство е необходимо за служебното прилагане на императивна материалноправна норма. Изтъкнатото в конкретния случай основание обаче е извън предвидените в тълкувателното решение хипотези, тъй като посоченото оплакване във въззивната жалба е за неправилност на дадената от първоинстанционния съд оценка на събраните доказателства, а именно че с оглед противоречието с писмените доказателства съдът не е следвало да възприеме експертното заключение.

Не се установява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай за обосноваване на очевидна неправилност на решението се излагат доводи, аналогични по съдържанието си на тези, развити във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. по отношение на конкретните фактически изводи на въззивния съд относно наличието на функциониращи технически средства за предаване на данни и техните параметри, както и относно значението на тези обстоятелства за решаващия за спора въпрос относно правомерността на изключването на ищеца от регистъра на допуснатите участници, с дадени квалификации за нарушения на правилата на формалната логика и явна необоснованост. Както е посочено и по-горе, така изложените доводи нямат отношение към решаващите съображения на въззивния съд за неотносимост на тези обстоятелства към основния спорен въпрос, поради което и не може да бъде обоснован извод за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви съдът