Определение № 60237 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. М. и П. А. М. срещу определение № 154 от 19. 03. 2021 г. по в. т. д. № 2324/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е върната подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба вх. № 43442 от 22. 05. 2020 г. срещу решение от 2. 03. 2020 г. по гр. д. № 3394/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав и е прекратено производството по делото в тази му част. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Частните жалбоподатели твърдят, че въззивният съд недопустимо е пререшил въпроса относно дължимата от тях държавна такса за въззивно обжалване, тъй като с разпореждане от 26. 05. 2020 г. Софийски градски съд ги е освободил от задължението за заплащане на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на частните жалбоподатели, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 449 от 4. 09. 2020 г. по в. т. д. № 2324/2020 г., при извършена проверка за допустимост на въззивната жалба на М. М. и П. М., въззивният съд е указал на жалбоподателите да заплатят държавна такса за въззивно обжалване в размер на 10 921, 62 лв. С подадена в срока за отстраняване на нередовността на жалбата молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК въззивниците са поискали освобождаване от така указаната такса, която е отхвърлена с определение № 1734 от 26. 10. 2020 г. Това определение на Софийски апелативен съд е потвърдено с определение № 49 от 1. 02. 2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 118/2021 г., І т. о. С разпореждане № 248 от 23. 02. 2021 г., постановено след влизане в сила на отказа за освобождаване от държавна такса, въззивната жалба на М. е оставена без движение и на жалбоподателите е дадена последна възможност за ангажиране на доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 921, 62 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Този акт на въззивния съд е връчен на процесуалния представител на въззивниците адвокат А. Г. на 5. 03. 2021 г. За да върне въззивната жалба на М. М. и П. М. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и да прекрати въззивното производство в частта по тази жалба с атакуваното определение, въззивният съд е приел, че в предоставения с разпореждане № 248 от 23. 02. 2021 г. едноседмичен срок – до 12. 03. 2021 г. и към датата на постановяване на определението – 19. 03. 2021 г. частните жалбоподатели не са отстранили нередовността на подадената въззивна жалба, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, приложима и при осъществяваната от въззивния съд проверка за допустимост на въззивната жалба /чл. 267, ал. 1 ГПК/, съдът връща въззивната жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая, както е приел Софийски апелативен съд, се е осъществило това основание за връщане на въззивната жалба, тъй като в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, който е изтекъл на 12. 03. 2021 г., въззивниците не са отстранили правилно указаната им нередовност на въззивната жалба, изразяваща се в непредставяне на документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване. По тези съображения Софийски апелативен съд правилно е върнал въззивната жалба и е прекратил образуваното въззивно производство в частта по тази жалба с обжалваното определение от 19. 03. 2021 г. С оглед доводите на частните жалбоподатели следва да се изтъкне, че по въпроса относно освобождаването им от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл с определение от 26. 10. 2020 г., което е влязло в сила преди постановяване на разпореждане от 23. 02. 2021 г. за оставяне на въззивната жалба без движение за представяне на вносен документ за указаната по размер такса. Неотносими към правилността на обжалвания акт на апелативния съд за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване на посочената нередовност са твърденията на жалбоподателите за недопустимо пререшаване от въззивния съд на въпроса за освобождаването им от заплащането на държавна такса по жалбата. Касае се до доводи, които следва да се свържат с развилото се и приключило производство по обжалване на отказа на въззивния съд да освободи жалбоподателите от държавна такса по въззивната жалба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и по които Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 49 от 1. 02. 2021 г. по ч. т. д. № 118/2021 г. на ВКС, І т. о., с което този отказ е потвърден. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение