Определение № 1306 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 31/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. А. с пълномощник адв. Д. С. срещу решение № 4206 от 06.07.2023г по в. гр.дело № 9040/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20202723 от 25.10.2021г по гр.д №56595/2021г на Софийски районен съд,166 състав за отхвъряне на предявен от жалбоподателя иск на основание чл. 270 ,ал.2 ГПК да бъде прогласена нищожност на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,издадена на 23.01.2017гг по ч. гр.д № 41986/2016г по описа на Софийски районен съд, 37 състав Постъпила е касационна жалба и срещу решение №5780 от 23.09.2025г по в. гр.дело № 9040/2022г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя по чл. 250 ГПК за допълване на решението С обжалваното решение № 4206 от 06.07.2023г въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо,не е констатирал допуснато нарушение на императивни норми ,като възраженията на ищеца в тази насока са приети за неоснователни. Искът с правно основание чл.270,ал.2 ГПК срещу заявителя по атакувата съдебна заповед за изпълнение на парично задължение„Топлофикация – София”ЕАД е приет за неоснователен, след като посочените в исковата молба и поддържани от въззивния жалбоподател твърдения и доводи не обосновават невалидност/нищожност/на оспорвания съдебен акт.В случая издадената заповед е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема;не съставлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на добрите нрави. Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт - разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение при условие, че същият се съдържа в самата заповед за незабавно изпълнение Въззивният съд се е позовал на установена практика на ВКС за да изтъкне ,че сочените с ищеца като основания за нищожност нарушения на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт може да водят до негова недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му. Липсата на индивидуализация на вземането също не би могла да обуслови извод за нищожност на заповедта за изпълнение, а евентуално за нейната недопустимост, подобен порок е ирелевантен за спора по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.Преценката на съда за наличие на неравноправна клауза,при неправилност, не води до нищожност на съдебния акт. Това е въпрос, свързан с прилагането на материалния закон и съответно води до неправилност. Изтъкнато е ,че в цитираното от жалбоподателя решение С-119/05 г. на СЕС не е обсъждана валидност на решение на национален съд на държава членка, нито предпоставките за неговата нищожност а единствено, че последиците от националното решение не могат да бъдат зачетени в последващ спор за връщане на получена държавна помощ, доколкото противоречат на правото на ЕС. Не е налице основание за нищожност поради нарушение на чл.122 от конституцията на РБ, в процесуалния закон е предвиден ред, по който длъжникът може да възрази срещу издадената заповед, което води до иницииране от страна на заявителя на исков процес.Сочената от ищеца и жалбоподател отмяна с решение № 3988/19.03.2019 г. по адм. д. № 2519/2017 г. на ВАС, 5 отделение, в сила от 29.10.2019 г., на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, вкл. образеца на заповедта по чл. 410 ГПК не би могла да обоснове сочения най-тежък порок ,доколкото при издаването й е спазена изискваната от закона писмена форма и същата съдържа императивно установените реквизити по чл. 412 ГПК. Същевременно отмяната на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6/20.02.2008 г. с решението на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 195,ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. отмяната има действие занапред, считано от 29.10.2019 г., а в случая заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена на 23.01.2017 г. - преди отмяната на цитираните текстове на Наредбата.Друг извод не следва от цитираното от въззивника решение на СЕС (пети състав) от 24 ноември 2022 г. по дело C-289/21 ,произнесено по друг въпрос - с него е прието, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Депозираната касационна жалба заедно с допълнение към касационна жалба вх.№95335 от 19.10.2023г и касационна жалба срещу въззивното решение и касационната жалба и срещу решение №5780 от 23.09.2025г по в. гр.дело № 9040/2022г. на Софийски градси съд по чл. 250 ГПК, са постъпили в срок и съдържат оплаквания за невалидност,недопустимост и неправилност,в тях е инкорпорирано и изложение на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1, т.2, т.3 и чл. 280, ал.2 ГПК.Сочи се като нарушено изискването в чл.9 ЗСВ при разпределението на делата,нарушена хронология на процеса ,нарушаване на ПЕС и националното законодателство,директен отказ от прилагане практика на съда на ЕС в решение по дела С-289/2021,т.42,43 ;С 511/2014; С-119/04 и нарушен принцип на ефективност, поради игнориране на сочените от ищеца основания за нищожност. Абсолютна предпоставка за издаване на заповедта е посочването на правопораждащия договорното отношение факт, касае се за потребителски договор ,в този смисъл е решение на СЕС по обединени дела 708/17 и 625/17, задължителна е проверката за неравноправни клаузи и на това основание следва да се отговори задължително. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване по част от формулираните в изложението /касационна жалба вх.№95148/19.10.2023г/ въпроси: Следва ли принципът, залегнал в решение от 18.07.2007 година на СЕС по дело С-119/2005 година, да се приложи и при споделена компетентност, когато материята е регламентирана от правото на ЕС, включително и чрез директива с императивен характер, в случая Директива 2001/83/ЕС и делото да бъде пререшено с приложимо право на общността? В кръга на искането за отправяне преюдициално запитване са и въпросите, формулирани с посочване на основания по чл. 280, ал.1 т.1-3 и чл. 280, ал.2 ГПК при допускане до касационно обжалване: Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл.9, §3,б.“б“ от Директива 2012/27/ЕС, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или е или за недопустимост на издадената заповед по чл.410 ГПК? Обуславящо значение за настоящия спор се изтъква включително по въпросите: В какъв акт заповедният съд обективира,че не са налице отрицателните предпоставки по чл .411, ал.2 ГПК и са налице предпоставките по чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК, за да се издаде заповед по чл.410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не издава определение? Заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК приравнено ли е на ценна книга, след като съдът го разглежда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? и Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправна клауза, след като той не е представен/приложен по делото? Заповедното производство допуска или изключва недопустимост на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание, с оглед чл. 311 и чл. 314 от НК?; Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?; Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задълженото лице е „Топлофикация София“ ЕАД ,аргумент на чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ предявявенотоа чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или в тази й част? В допълнението към касационната жалба се изтъква „мащабна очевидна неправилност„ поради погрешните мотиви на въззивния съд. В касационната жалба срещу решение №5780 от 23.09.2025г на Софийски градски съд по чл. 250 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.2 ГПК ,като счита за нарушени основни принципи на правото, на чл.17, ал.3 и чл.122,ал.1 от КРБ и чл.8 ЗЗД, като са повторени и въпросите по първоначално постъпилите касационни жалби .Жалбоподателят счита решенията за постановени от ненадлежен състав,тъй като съдебният състав е променен без да е спазен принципа на случайно разпределение,също така не е било извършено разпределение на основание чл.9 ЗСВ на всички членове от състава .В отношенията с ответника при заповедта по чл. 410 ГПК е нарушен принципа на равнопоставеността и принципи ,съответсващи на правото на ЕК .Оставянето на молбата за допълване на решенеието без уважене е в противоречие с изискването съдът да се произнесе по всечки доводи и възражение на страните ,в който смисъл се изтъква практика на ВКС Постъпил е отговор от „Топлофикация –София”ЕАД,в който се оспорва наличието на основания за допускане на касационните жалби до разглеждане,като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение, както и допълнителното решение на СГС по чл. 250 ГПК до касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност.Решението от 06.07.2023г е постановено от тричленен състав на Софийски градски съд ,състоящ се от съдии ,докладчикът е определен с протокол за избор от 26.08.2022г,извършен автоматично ,което определя и участието на останалите съдии от формирания ІІ- в състав на СГС ,постановил решението. ІІ- в състав на СГС с участие на същия същия съдия- докладчик е постановил и допълнителното решение ,като съгласно чл.250,ал.2 ГПК е направена преценка ,че открито заседание не е необходимо да бъде провеждано.Решенията са подписани от тримата съдии,участвали в заседанията,постановеното е в правораздавателната власт на съда, при необходимите ректизити и в съдържанието се чете волята на съда.Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост.Решението на съда е по спорния предмет,който е исков ,при въззивно обжалване е разгледан изчерпателно и съответно на формираният решаващ извод на въззивния съд молбата по чл. 250 ГПК е оставена без уважение.Оплаквания на страната за необсъждане на всички нейни доводи или възражения не обосновават реда на чл.250 ГПК, касае се за прилагане на чл.235, ал2 и чл. 236,ал.2 ГПК като оплаквания за неприлагането им се релевират с обжалване. Разгледани,формулираните от защитата въпроси в изложението,включено в касационната жалба срещу въззивното решение нямат необходимото обуславящо за изводите на решаващия съд значение,което е общо изискване в чл.280,ал.1 ГПК.Въпросите нямат претендираното значение поради това ,че произнесения иск по чл. 270,ал.2 ГПК има за предмет единствено валидността на заповедта за изпълнение като съдебен акт, който за целите на търсената искова защита е приравнен на съдебно решение.При иск основан на порок на съдебен акт издаден в заповедно производство, когато по твърденията на страната съдът е намерил ,че същите поначало не са от естество да доведат до невалидност/нищожност на съдебен акт /решение, определение ,заповед за изпълнение на парично задължение/поради това и в частност ,до нищожност в разглеждания случай,обуславящо произнесеният правен въпрос се свежда до проявните форми на един конкретен квалифициран порок и проверката им. С извършването на тази проверка по твърденията и доводите на страната е отговорено на процесуалните изисквания към решаващата дейност на въззивната инстанция,установени в пракиката на ВКС по отношение на дължимите от съда решаващи мотиви. Нищожност е била наведена с иск и нейните последици са претендирани въз осонова на твърдения и доводи ,които не могат да доведат до соченото тежко опорочаване на съдебен акт според установената практика на ВКС,съобразена от въззивния съд .Практиката на ВКС по въпроса кога е налице нищожност на съдебно решение е консолидирана в решение № 391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС, II г.о решение № 100/07.08.2019 г. по гр. д. № 2882/2018 г. на I-во гр. отд., решение № 60327/2021 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 50031/22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на IV-то гр. отд. и много други. Нарушението на служебното начало е порок, относим към правилността на съдебния акт, а нарушението на диспозитивното начало във всичките му форми е порок, засягащ допустимостта на съдебния акт. В решение от 04.04.2012г. по гр.д.№ N 777 / 2011г. І г.о. на ВКС е обощено,че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение,който не е дефиниран в закона,но е налице когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.Посочва се, че нищожното решение,за разлика от недопустимото,не е годно да породи правни последици и това е единственият порок,който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл.270 ал. 2 ГПК.Законът не допуска иска по чл. 270,ал.2 ГПК да се основава на пороци,които не водят до нищожност,това би нарушило принципа на законност в чл. 5 ГПК.Невалидността и основанията за нея следва да бъдат отличавани от други пороци на съдебните актове,като недопустимост или неправилност,следва да бъдат отграничавани от основанията за нищожност на сделките, както и от условията за валидност при общите или индивидуални административни актове, което при формулиране на въпросите в изложението не е направено. Изтъкваната от касатора практика на съда на ЕС не съдържа разрешения,които го преодоляват, не се обосновава предпоставка по чл.280,ал.1 т.2 ГПК при формулираните въпроси /твърдения/ в изложението.Уредбата относно валидността на съдебните актове,издавани от съд в държава членка е в областта на процесуалната автономия на държавите в общността, правото на ЕС не съдържа уредба по този въпрос Въпросът дали следва принципът, залегнал в решение от 18.07.2007 година на СЕС по дело С-119/2005,да се приложи и при споделена компетентност,когато материята е регламентирана от правото на съюза - в случая Директива 2001/83/ЕС и делото да бъде пререшено с приложимо право на общността, не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване. В посоченото решение Съда на ЕС не допуска прилагането на разпоредба на националното право,която има за цел да закрепи принципа на сила на пресъдено нещо като възпрепятстващ възстановяването на държавна помощ, отпусната в нарушение на общностното право,след като несъвместимост е установена с решение на Комисията на ЕО,влязло в сила Приложимостта на разрешението за случай,че съд в заповедно производство не е разгледал евентуалното съществуване на неравноправни клаузи, не е относим към въпроса за предпоставките за валидност на заповедта за изпълнение. Същото се отнася и до въпроса за индивидуализацията съгласно чл. 9, § 3, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС длъжникът да знае за какво е претенцията на взискателя,което е изискване и при отчитането на топлоенергия.Дали е имало пречка по заявлението за издаване на заповед за изпълнение да бъде направен извод за съществуването на заявеното право, също не е неотносимо към изискванията за валидност на акта по чл. 410 ГПК. Останалите формулирани въпроси също визират предпоставки, които не са свързани тези, необходими за валидност на съдебния акт, особено при формално производство като заповедното .При липсата им съдебният акт ще бъде евентуално недопустим или неправилен, но не и нищожен по смисъла на чл. 270 от ГПК. Формулираните в изложението на касатора въпроси не изпълняват общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК за относимо поставен въпрос. Относимо поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не се констатира очевидна неправилност на въззивното решение и на решението по чл. 250 ГПК, като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК. С решението по чл. 250 ГПК съставът на въззивния съд е оставел без уважение искането за допълнително решение като е изтъкнал ,че непроизнасяне по част от спория исков предмет няма.Очевидна неправилност, като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически ,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случаПриложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Искането за отправяне на преюдициално запитване не следва да се уважава.В съответствие с принципа на лоялно сътрудничество държавите членки следва да осигуряват прилагане на Общностното право и да осигурят ефективни правни средства за отстраняване на нарушенията от неприлагането му, включваща защита на частноправните субекти при правата им, произтичащи от правото на ЕС /принцип на ефективност/Това е несъмнено,но няма да е от решаващо значение за извод по валидността на атакуваната заповед за изпълнение, като съдебен акт издаден от национален съд в заповедно производство /чл.410 ГПК/, което именно е произнесеният от съдилищата на две инстатнции спорен предмет на иска.Поради това поставените за преюдициално запитване въпроси не могат да бъдат дължимо отправени до Съда на ЕС от настоящата инстанция. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.