Определение № 402 от 19.05.2021 г. на ВКС по д. № 4083/2017 г.

ВКС19.05.2021 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2225/17 г. от 16.06.17 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2225/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Център „Фонд за лечение на деца”, [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „главен експерт”, извършено със заповед от 27.04.16 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК са решени следните правни въпроси от предмета на спора:1.Допустимо ли е мотивите на заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава когато тя предполага различни фактически основания или има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя? Необходимо ли е тази информация да е била сведена до знанието на служителя посредством писмен акт / макар и различен от акта за уволнение/ или е възможно служителят да е бил уведомен устно за това? 2. Законосъобразно ли е уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.6, пр.1 КТ, при което актът за изменение на изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността и актът за прекратяване на тр. правоотношение са издадени на една и съща дата, без да е установено кой от двата акта е издаден в по-ранен момент? Възможно ли е да се приеме, че щом двата акта носят еднаква дата, то те следва да са издадени едновременно или обуславящият акт следва да е бил издаден по-рано от обусловения, без събирането на надлежни доказателства за това? Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните два правни въпроса: 3.Когато за установяване на точния момент на осъществяване на два юридически факти, реализирането на единия от които е предпоставка за законосъобразността на другия, в рамките на съдебното дирене са събрани единствено писмени доказателства – свидетелстващи или диспозитивни документи, носещи една и съща дата, може ли да се приеме, че издаването на единия документ предхожда издаването на другия само на база приетата за установена еднаква дата на издаването им или е необходимо събирането на допълнителни доказателства, които да определят с по –голяма степен на точност момента на издаването им / напр. час или минута/.4. Изпълнява ли добросъвестно трудовоправните си задължения работодател, ръководител на държавно учреждение, когато единствено по настояване на държавния орган, който го е назначил, прекратява трудовото правоотношение на свой служител? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че заповедта от 27.04.16 г., с която е прекратено тр. правоотношение с ищцата на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради липса на необходимото образование, е достатъчно ясно мотивирана с цифрово и словесно възпроизвеждане на фактическото основание, заложено в закона. Налице е съответствие между правилно определената цифрово квалификация на основанието и посочения словесно мотив – поради липса на необходимото образование. Приложението на цитираната разпоредба предпоставя работникът или служителят да не отговаря на изменените изисквания на изпълняваната работа относно притежаваното необходимо за длъжността образование. Тези нови изисквания трябва да са въведени в нормативен акт, длъжностна характеристика или щатно разписание при действието на тр. правоотношение. Според първоначалната длъжностна характеристика за длъжността на ищцата е била достатъчна образователна степен „бакалавър”. С новата дл. характеристика, утвърдена от директора на ответника на 27.04.16 г., се въвеждат допълнителни изисквания за заеманата длъжност относно притежавано висше образование, с образователно – квалификационна степен „бакалавър” по медицинска професия, професионално направление „Здравни грижи” или друга професия с подобна специалност в системата на здравеопазването. Ищцата, която има диплом за „бакалавър на хуманитарните науки” и „магистър” със специалност „национална сигурност и отбрана”, не отговаря на променените образователни изисквания, чието въвеждане с новата длъжностна характеристика е изцяло по преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Не са налице данни, обосноваващи злоупотреба с работодателска власт – предприетата промяна да не е обективно необходима с оглед на работата, а да цели единствено уволнението на работника. В случая наред с ищцата са уволнени още двама служители, заемащи същата длъжност, няма данни за целено назначаване на друг служител, а и нововъведените изисквания за образование са подходящи за длъжността. При данните по делото не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от поставените в контекста на това основание въпроси. В заповедта за уволнение е посочена конкретната хипотеза на чл.328, ал.1,т.6 КТ за извършването му - „поради липса на необходимото образование”. Така фактическото основание за извършеното уволнение е ясно назовано и е разбираемо за служителя, за разлика от постановеното по дело на друга уволнена служителка в същото предприятие В. Г. решение, с което уволнението е отменено поради непосочване в заповедта на конкретното основание за прекратяване на тр. договор по чл. 328, ал.1,т.6 КТ / опр.по гр.д. №2408/18 г. на трето г.о.на ВКС, в което изрично е записано, че в заповедта за уволнение по разгледания там спор въобще липсва посочване на някое от двете или и на двете основания за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 КТ/. В друг случай на уволнена служителка на същия работодател, при идентично с това по настоящото дело съдържание на заповедта за уволнение, исковете са отхвърлени – опр. по гр.д. №4026/17 г. на четвърто г.о. на ВКС. По втория и третия въпрос: Променените изисквания за длъжността са въведени с длъжностна характеристика от 27.04.16 г. С протокол- предизвестие от същата дата служителите, за чиито длъжности се отнасят те, са уведомени за настъпилата промяна, наложила освобождаването им по чл.328, ал.1,т.6 КТ. На същата дата е издадена и връчена на ищцата и заповедта за уволнението й на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради липса на необходимото образование. Според цитираното от касатора р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС за законосъобразността на уволнението, както в случая там, така и по настоящото дело, е необходимо моментът на въвеждане на новите изисквания от работодателя с длъжностната характеристика и този на уволнението да съвпадат или уволнението да следва промяната на изискванията за образование; дори двата акта да са издадени едновременно, заповедта е законосъобразна. В случая от представения протокол – предизвестие се установява, че изискванията за длъжността са променени преди уволнението на ищцата. Във връзка с променените изисквания за необходимото за длъжността образование служителите, които не притежават необходимото образование „ ще бъдат освободени на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ”, за което им е отправено едномесечно предизвестие. Или и по двата въпроса, които са със сходно съдържание въззивното решение не противоречи на формираната и цитирана от касатора практика на ВКС. Четвъртият въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че промяната на изискванията за необходимото за длъжността образование е по преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. В случая в протокола – предизвестие е посочено, че е възникнала необходимост от промяна за подобряване на работата, както и за осъществяване на специфични дейности, регламентирани с Правилника за дейността и организацията на работа на центъра. В първоинстанционното решение, изводите в което съвпадат с тези на въззивния съд, изрично е посочено, че с новата дл. характеристика са разширени възложените на гл. експерт задачи и функции, някои от които изискват и е логично експертът да има образование с придобита специалност в областта на здравеопазването и/ или социалните дейности – извършване на системен анализ на медицинското състояние на децата, имащи нужда от лечение, организиране и осъществяване на дейността по набиране на медицински документи по заявленията; организиране и осъществяване на дейностите по осигуряване наличието на изискуемата от Правилника медицинска информация. Или уволнението не е извършено само поради настояването на горестоящия орган / както се твърди във въпроса/, а поради обективната промяна в изискванията за необходимото за заемане на длъжността образование, способстваща за подобряване на работата с оглед на спецификата й. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.010 г. ОСГТК. Поради изложеното не са налице сочените основания за допускане на обжалването – въззивното решение не противоречи на сочената от касатора практика на ВКС. Наличието на такава практика по въпросите, обосноваващи общото основание за допускане на обжалване, пък изключва допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.

Цитирани разпоредби

10