Определение № 614 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2128/10.06.2024г. на Й. Г. В., чрез адв. Х. срещу решение №75/30.04.2024г. по в. гр. дело №20243400500109 по описа за 2024г. на Окръжен съд - [населено място], с което първoинстанционното решение е отменено в частта, с която е допусната делбата на недвижим имот. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно. Оспорва възприетото от съда, че делбата на процесния имот е възпрепятствана от действието на актовете за общинска собственост, съставени за него и възникналият спор за материално право не може да бъде решен в производството по съдебна делба, а посредством предявяването на иск по чл. 124 ГПК или чл. 108 ЗС. Твърди, че според съдебната практика, при неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. След постановяване на положително за ищеца решение по иска за собственост, неправилно актуваният имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост. По тези съображения счита, че решението е необосновано, постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и неправилен анализ на събраните доказателства, поради което моли да се отмени, като се допусне делба на процесния имот при посочените квоти. В изложението, касаторът посочва касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с изложеното от въззивния съд, че първо следва да бъде отписан от актовите книги на [община] имотът, за да бъде предмет на делба между физически лица, както и, че установяването правата на собственост на наследниците на Г. Г. върху имота по отношение на Общината не може да стане в това производство, тъй като се касае за смесен фактически състав, който включва и административни процедури, се поставят следните два въпроса:

1. Възпрепятства ли се съдебната делба на имот от действието на акт за общинска собственост, съставен по отношение на същия имот?

2. Може ли да бъде решен по съдебен ред спор за материално право относно имот, за който е съставен акт за общинска собственост, чрез предявяване на иск за съдебна делба?

Във връзка с наличието на основанието за допускане, излага, че е безспорно, че в делбеното производство не се осъществява само потестативното право на един съсобственик за ликвидиране на съсобствеността, но преди всичко се установява наличието на съсобственост. С решението за допускане на делбата се установява принадлежността на правото на собственост върху определен обект, както и обема на притежаваните от страните права в общността, т.е. с това решение се признават вещни права, както е при решенията по петиторните искове за защита на собствеността или на други вещни права. Ето защо, допълненията на чл.112, б.”а” ЗС /Обн., ДВ, бр.34 от 25.04.2000 год./ и на чл.4, б.”а” ПВ/ДВ, бр.5 от 16.01.2001 год./, обхващат не само исковите молби за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, но и исковите молби за делба на недвижими имоти. От друга страна, чл. 64, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗОС указва единствено, че споровете за материално право за имоти, актувани като общинска собственост, се решават по съдебен ред, което според съдебната практика става посредством предявяване на иск за собственост. Касторът твърди, че макар и в идеални части, с решението по допускане на делбата се признава или отрича правото на собственост върху конкретния обект.

Ответникът по касационната жалба – [община], в депозирания отговор, излага, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на същата. Счита, че изводите на съда са правилни, поради което законосъобразен е изводът, че имотът не следва да се допуска до делба, предвид наличието на АОС за същия имот, който не е отменен.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Й. Г. В. срещу [община], П. Г. Г., Г. Ж. Г., Светла П. Х., Й. Г. В., Д. Б. М., К. Д. А. и Б. Д. М. за делба на ПИ с идентификатор 66665.501.8 по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1264 от 21.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2357 кв.м., находящ се на административен адрес: [населено място], [улица].

Първоинстанционният съд е допуснал делба на процесния имот между съделителите както следва: за П. Г. Г. - 1/4 ид.ч. /6/24 ид.ч./; за Г. Ж. Г. - 1/6 ид.ч. /4/24 ид.ч./; за Светла П. Х. - 1/12 ид.ч. /2/24 ид.ч./; за Й. Г. В. - 3/8 ид.ч. /9/24 ид.ч./; за Д. Б. М. - 1/24 ид.ч.; за К. Д. А. - 1/24 ид.ч.; за Б. Д. М. - 1/24 ид.ч., като е отхвърлил иска за делба против [община], след като е приел, че за нея липсва основание, легитимиращо я като собственик или съсобственик на имота.

По жалба на [община], въззивният съд е отменил решение №447/12.08.2023г., постановено по гр. д. №1721/2021 на Силистренския районен съд, в частта, с която съдът е допуснал извършването на делба между физическите лица, като вместо това е отхвърли иска за делба изцяло.

От фактическа страна, въззивният съд е установил, че всички физически лица, конституирани като ответници, заедно с ищцата Й. Г. В. са наследници на Г. Г. Г., починал през 1974г. Според ищцата, правото на собственост на наследодателя се основава на оземляването му с акт за поземлена собственост №337 от 06.06.1966г., издаден от Окръжен народен съвет – С.. Въззивният съд е приел, че в представения по делото акт за поземлена собственост №337 от 06.06.1966г. е посочено, че оземляването е въз основа на протокол на ТПС №1 от 05.10.1943г. с дворно място с площ от 2200 кв.м. в землището на [населено място], представляващо парцел 235ж в м. „В регулацията“. Счел е, че от приетата по делото СТЕ не може да се установи идентичност между посочения в акта за оземляване парцел 235ж и процесния имот. Според заключението на повторната СТЕ, процесният имот бил обозначен в регулационния план на [населено място] от 1951г. като парцел [№], кв. 75, впоследствие в плана на селото от 1973г. той бил разделен на два парцела - [№] и [№], кв. 8 /първият с площ от 1080 кв.м., а вторият с площ от 1260 кв.м./, в плана от 2007г. отново бил очертан като един имот - УПИ [№], кв. 17, а след създаването на кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-1264 от 21.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, същият имот получил идентификатор [№]. При хронологичното проследяване на писмените доказателства се установява, че първоначално при действието на регулационния план от 1951г. имотът е актуван като държавен с АДС №65 от 20.04.1961г., в който отбелязано, че Г. Г. Г. е одворен от ТПС, а на гърба на акта е посочено, по новия план имотът е „кв. 8 VI общ“. В разписния лист към плана от 1951г. парцел XI- 313, кв. 75 първоначално е вписан като държавен, а впоследствие „държавата“ е задраскана и като негов собственик е посочен Г. Г. Г. на основание акт за поземлена собственост №337. Аналогично е отбелязването и в регистъра на недвижимите държавни имоти в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], в който в реда, предвиден за АДС №65 от 20.04.1961г., в графа „кой стопанисва имота, основание“ бил посочен Г. Г. Г., одворен от ТПС - комисия. С приемането на регулационния план от 1973г. с АДС №157/6950 от 09.03.1974г. бил актуван единствено парцел [№], кв. 8, обозначен като празно дворно място с площ от 1000 кв.м. Със заповед на областният управител на [населено място] №249 от 11.10.2002г. на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС са деактувани имоти, представляващи жилищни парцели на територията на [община], сред които и упоменатия парцел [№], кв. 8. Имотът е актуван от [община] като общински, като въпреки, че парцел [№]8, кв. 8 не фигурирал в списъка, са издадени два акта - АЧОС № 150 от 28.10.2002г. за парцел [№]8, кв. 8 и АЧОС №151 от 28.10.2002г. за парцел [№], кв. 8, а след приемането на регулационния план от 2007г. и обединяването на имотите в един общ имот - УПИ [№], кв. 17, последният бил актуван с АЧОС №1146 от 02.06.2008г. Към настоящия момент АЧОС № 1146 от 02.06.2008г. не е отменен, удостоверението за данъчна оценка също сочи за собственик [община].

Предвид събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че процесният имот е идентичен със сочения в актовете на държавна и общинска собственост. Същият е изоставен от наследниците на Г. Г., но няма доказателства да му е отстъпвано право на строеж, за да се приеме, че същото е погинало. В същото време съдът е счел за резонно съображението на ответната община, че първо следва да се развие извънсъдебна процедура по деактуване на имота по чл. 64 от ЗОС. Посочено е, че според признанието на въззивника, такава процедура е започнала от ищцата В., но след отказа, вместо да заведе иск по чл. 64, ал. 2 ЗОС във вр. с чл. 124 ГПК или 108 ЗС, тя завела делото за делба, в което според съда този въпрос не може да бъде разрешен, тъй като актовете за общинска собственост от 2002 и 2008г. все още имат действие, което препятства делбата на имот, за който съществува валиден акт за общинска собственост. Нещо повече, Общината активно упражнява права върху него, като го е отдала под наем през 2021г.

Въззивният съд е изложил, че първо целият процесен имот следва да бъде отписан от актовите книги на [община], за да може да бъде предмет на делба между физически лица. Установяването правата на собственост на наследниците на Г. Г. върху имота по отношение на Общината не може да стане в това производство, тъй като се касае за смесен фактически състав, който включва и административни процедури. Констатациите в този смисъл, като преюдициални по отношение на иска за делба, без да са довели до отмяна на АОС, не могат да обосноват допускане на делбата между физическите лица. По изложените съображения искът за делба на имота между физическите лица е отхвърлен като изцяло неоснователен.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставените въпроси, преформулирани от съда в един, както следва: „Допустимо ли е да бъде решен по съдебен ред спор с общината за принадлежността на правото на собственост на имот, за който е съставен АЧОС, който не е бил предварително отменен по реда на чл. 64 ЗОС, включително чрез предявяване на иск за делба?“, като се има предвид, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела

При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 50.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,