Определение № 1150 от 15.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3086/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 27 от 04.02.2014 г. по гр.д. № 521/2013 г. на Смолянски окръжен съд, допълнено с решение № 78 от 05.03.2014 г., са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. З. Б. от [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че със заповед № 3 от 14.06.2013 г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжност „главен специалист административно правно, техническо и информационно обслужване на населението” на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Променени са били изискванията за образование за заемане на длъжността от средно образование на висше, минимална степен бакалавър, специалност „Публична администрация”. Прието е, че уволнението е извършено незаконно поради злоупотреба с право от страна на работодателя, който е прекратил само трудовия договор с ищцата, оставяйки на работа други служители, които също не са отговаряли на новите повишени изисквания. Касационна жалба против решението на Смолянски окръжен съд е постъпила от [община]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: кога е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 КТ и в частност съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание и допустимо ли е съдът да се произнася по довод за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право, който е въведен едва с въззивната жалба, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 507 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 979/2009 г. ІV г.о. ВКС; решение № 239 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 799/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. ІV г.о. ВКС Ответницата по касационната жалба С. З. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът допустимо ли е съдът да се произнася по довод за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право, който не е въведен своевременно не е обуславящ изхода на делото - в обжалваното въззивно решение е прието, че с исковата молба ищцата е въвела фактически твърдения, сочещи за недобросъвестност на работодателя, които твърдения, макар и неточно формулирани, сочат за оплакване за прекратяване на трудовото и правоотношение при злоупотреба с право. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос по приложението на чл. 8 КТ вр. с чл. 328, ал.1, т.6 КТ - съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание, воден от което