Определение № 60714 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Н., чрез адв. Д. Б., срещу решение № 12308 от 11.11.2020 г. по гр.дело № 149/2020 г. на Софийски апелативен съд,с което при повторното разглеждане на делото от въззивна инстнация съгласно решение № 227 от 06.01.2020г на ВКС, ІІІ г.о, е потвърдено решение №1394 от 06.03.2018г на Софийски градски съд Спорът е разрешен, като е уважен иск за прогласяване, на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Г. Н. Д. – като продавач и касатора – като купувач, обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. - рег. № 098 на НК; Признато е за установено по иска във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че договорът за покупко – продажба, материализиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне от приобретателя на пожизнена месечна издръжка на прехвърлителката в размер на 250 лв. Постановено е разваляне, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне на месечна издръжка, прикрит с договор за покупко – продажба по нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М., поради неизпълнението му. С оглед становищата на страните и видно от представения по делото нотариален акт въззивният съд е приел, че Г. Н. Д. – като продавач и Ю. В. Н.– като купувач, са оформили покупко- продажба за апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за сумата от 39 500 лв. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че получената от продавача сума е върната в цялост на купувача,за което е издаден документ-разписка без дата .Поради това са изслушани свидетели,доведени от ищцата .Показанията им са оценени като непосредствени, ясни и последователни .Заедно с писмените доказателства, оценени като начало за допускането им, те са насочвали към направения в решението логичен извод. Въззивната инстанция е кредитирала и представеното споразумение между страните от 03.04.2015 г., според което Ю. В. Н. се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. на Г. Н. Д.. Задължението не е изпълнявано. При тези данни съдът е приел, че основанието за поемане на задължението за финансова помощ от страна на Н. е придобитото от него право на собственост сключеният по по-рано договор за покупко-продажба Обсъден и отхвърлен е доводът ,че между уговорките няма връзка. Инстанцията по същество е заключила, че е налице относителна симулация на договора за покупко-продажба и, че действителната воля на страните е била собствеността върху недвижимия имот да бъде прехвърлена от ищцата на ответника срещу предоставянето на месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно, както и да изплати задълженията й за ток и вода, възникнали за периода до м. юли 2015 г., включително и да заплаща дължимите за имота данъци. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на решението - чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че сключването на споразумението е отделно и необвързано с договора за покупко-продажба. Твърди се, че изводът на въъзивния съд, че след като в споразумението не е посочено основание за заплащане на финансова помощ в полза на ищцата, то следва да се приеме, че това е станало като задължение по договора за покупко-продажба. Заявява се, че двете сделки са независими една от друга. Касаторът е приложил към изложението и решение № 32 от 10.03.2016 г. на ВКС-ТК по т.д. № 4741/2015 г., II т.о., като не е обосновал връзката му с наведените основания за допускане до касационно обжгалване В писмен отговор ответникът по жалбата Г. Н. Д., чрез адв. Д. П. изтъква, че въззивният съд е съобразил именно практиката на ВКС, за да постанови обжалвания резултат като е приел, че всички правни доводи сочат за привидност на сключения между страните договор за покупко-продажба. Твърди се, че касационната жалба е недопустима, поради липса на материално правен или поцесуално правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда и да отговаря на някоя от хипотезите посочени в чл. 280, ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване. Не е налице изтъкваното от защитата основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не налице очевидна неправилност на въззивно решение, в което при така установените по делото обстоятелства съдът възприема и съобразява установените в практиката на ВКС разрешения за предметните предели на спора при установяване на симулативност на сделките Съответни на материалния закон и изградени по действащите процесуални правила са изводите на съда по релевантните за изхода на делото правни въпроси, както и в частност по прилагането на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. Изводът за връзка между установените факти,основан на доказателствата събрани по делото, е изграден съгласно установените в практиката на ВКС опитни правила. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото единствано с бланкетно оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, което в този вид на изложение може да обема основание по чл. 281, т. 3 ГПК,но не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.