Решение № 104 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 860/2011 г.

Решение № 104 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 860/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 1169/12.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1474/2010 г. на Варненския окръжен съд, ГО след като частично е отменено решението на Варненския районен съд по гр. д. № 3878/2010 г., е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. П. Г., извършено със заповед № ЧР -3/10.02.2010 г. на главния изпълнителен директор и на главния финансов директор на [фирма], [населено място], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - "Оперативен счетоводител" в отдел "Счетоводство" на [фирма] и дружеството е осъдено да заплати на А. П. Г. сумата от 2 485,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди за времето, през което е останал без работа за периода от 12.02.2010 г. до 12.08.2010 г. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Оставено е в сила решението в частта, в която искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за размера над 2 485,20 лв. до 5232 лв. като погасен чрез прихващане със сумите изплатени като обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ и за размера над 5232 лв. до 7152 лв. като неоснователен. Присъдени са такси и разноски. С допълнително решение № 166 от 22.02.2011 г. първоначалното решение е допълнено в частта, в която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ като върху главницата от 2485,20 лв. е присъдена законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.03.2010 г., до окончателното й изплащане. С определение № 179/09.02.2010 г. по делото е допуснато касационно обжалване по касационна жалба Александър П. Г. на решението в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сума в размер на 1 002,80 лв. прихваната от дължимото обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение като платено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. Касационното обжалване по делото е допуснато по правния въпрос: Има ли основание за прихващане между дължими суми по чл. 225, ал. 1 КТ и получените суми като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с влязло в сила решение по в. гр. д. № 2435/2008 г. на Варненския окръжен съд. С оглед на това касационното обжалване на решението в тази част е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Досежно отговора на поставения правен въпрос: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че при отмяна на извършеното уволнение изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск подлежи на връщане, поради което е извършил прихващане с неговия размер от признатия размер дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С цитираното решение по в. гр. д. № 2435/2008 г. на Варненския окръжен съд е прието, че няма правно основание за връщане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, изплатено във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя в случай, че уволнението бъде отменено. При условията чл. 292, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на 3-то го. счита, че правилна е практиката в цитираното решение на Варненския окръжен съд. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието на което прекратяването е извършено. Ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените в КТ основания, което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не може да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед на това няма основание същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск. Представеното от ответника по касационната жалба решение № 126/02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на Върховен касационен съд, състав на 3-то г. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК е неотносимо, доколкото правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване в настоящото производство, не е бил предмет на разглеждане и отговор по това дело. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на поставения правен въпрос касационната жалба се явява основателна. При призната незаконност на извършеното уволнение и дължимост на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5 232 лв. въззивният съд не е имал правно основание да извърши прихващане със сумата, изплатена като обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1002,80 лв. със сумата дължима като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед на това в тази част решението се явява неправилно като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в размер на още 1002,80 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.