Определение № 649 от 18.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 878/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д., Д. Д. Д. и Д. И. Д. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 17.07.2012г. по гр.д.№153/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Г. К.,Р. И. К.,Р. Д. С. и М. Г. С. иск за предаване на фактическата власт върху обектите-незавършено строителство на два апартамента /ляв и десен/,всеки с площ от 87.75кв.м.,находящи се на трети жилищен етаж от сграда в дворно място с площ от 170.30кв.м.,съставляващо самостоятелен имот пл.№*, кв.11 по плана на к-с “В.”,гр.Б.,с административен адрес-гр.Б., [улица]. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали обикновените съсобственици /извън СИО/ на поземлен имот,учредили право на строеж върху него,могат в хипотезата на чл.67 ЗС да упражняват поотделно правата си,породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност или това упражняване следва да се извърши от всички съсобственици едновременно,както и дали всички съсобственици на земята в случая са задължителни необходими другари в производството по ревандикация на имота и незавършеното строителство в него; по въпроса може ли съсобственик да ревандикира целия имот от трето лице; по въпроса дали в хипотеза на последващо прехвърляне на право на строеж от суперфициаря прехвърлителната сделка е противопоставима на собственика на терена,упражняващ правата си по чл.67 ЗС,ако последният още към момента на учредяване на суперфицията е дал по реда на чл.33 ЗС изрично съгласие за такова последващо прехвърляне. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. С.,М. Г. М., К. Г. К. и Р. И. К. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е приел,че в случая ТР от 04.05.2012г. по т.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС не намира приложение,тъй като в настоящия случай собствениците на земята са повече от един,а не всички са се позовали на погасяването на правото на строеж по давност. Изложени са съображения, че правото на строеж е единно право и би следвало погасяването му по давност да бъде единно,т.е. да бъда поискано от всички съсобственици на земята в случаите, когато те са повече от един и са учредили заедно право на строеж на друго лице,което със същия договор е поело задължението за изграждане на цялата сграда. Прието е,че както участието на всички съсобственици на земята е задължително при учредяването на суперфицията, така задължително би следвало да е и участието на всички съсобственици при предявяване на иск по чл.108 ЗС на основание чл.92 ЗС във връзка с позоваването на изтекла погасителна давност по чл.67 ЗС. Изложени са и съображения,че е недопустимо правото на строеж да се погасява по давност само за част от съсобствениците и да се запази за другата част от тях,както и че е недопустимо без да е предявен иск от останалите съсобственици на земята съдът служебно да се позовава на изтеклата погасителна давност и по отношение на тяхната част от правото на строеж. Настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касаторите въпрос,а именно дали обикновените съсобственици /извън хипотеза на притежаване на права в режим на съпружеска имуществена общност/ на поземлен имот, учредили право на строеж върху него,могат в хипотезата на чл.67 ЗС да упражняват поотделно правата си,породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност или това упражняване следва да се извърши от всички съсобственици едновременно,както и дали всички съсобственици на земята в случая са задължителни необходими другари в производството по ревандикация на имота и незавършеното строителство /но само в хипотеза,при която се поддържа,че правото на строеж е погасено по давност/. С оглед спецификата на поставения въпрос и липсата на константна съдебна практика касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По общо поставения въпрос може ли съсобственик да ревандикира целия имот от трето лице касационно обжалване не следва да се допуска на първо място по причина, че като самостоятелен този въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд. Въпросът за основателността на претенцията на част от съсобствениците /но не и за допустимостта й/ е поставен и разгледан само с оглед извършеното още с исковата молба позоваване на изтекла погасителна давност за учреденото право на строеж и поради това въпросът за самостоятелното предявяване на ревандикационен иск следва да бъде разгледан само във връзка с това позоваване,както вече беше посочено по-горе. В обжалваното решение е прието,че в случая от значение е и фактът, че с договора от 02.09.1993г.,обективиран в н.а.№*,том ХХІ, н.д.№7096/1993г. е постигната уговорка в т.4,съгласно която собствениците на земята са дали изрично съгласие [фирма] да се разпорежда свободно в полза на трети лица с отстъпеното му право на строеж и изградените обекти в резултат от това. Поради това е прието,че последващото прехвърляне обвързва собствениците на земята и ТР от 04.05.2012г. по т.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС не намира приложение и поради тази причина-давайки съгласие за това последващо прехвърляне собствениците на земята следва да се съобразят с него. С оглед на така изразеното становище според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали в хипотеза на последващо прехвърляне на право на строеж от суперфициаря прехвърлителната сделка е противопоставима на собственика на терена,упражняващ правата си по чл.67 ЗС,ако последният към момента на учредяване на суперфицията е дал изричното си съгласие за такова последващо прехвърляне,за естеството на това съгласие /представлява ли то предварително съгласие по смисъла на чл.33 ЗС, допустимо ли е такова съгласие и какви са правните му последици/. С оглед на спецификата на поставения и разрешен от въззивния съд въпрос,както и на липсата на константна съдебна практика,касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение