Определение № 1484 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение № 100003 от 03.08.2022 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно търговско дело № 80/2020 г., подадена от М. М. П. в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата и от Е. К. П. в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата, както и относно съдебноделоводните разноски. Касаторите, чрез адвокат Н. Д., излагат доводи за неправилност. Насрещната страна ЗД “БУЛ ИНС“ АД, чрез адвокат М. Г., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: М. М. П. и Е. К. П. са предявили искове по чл. 432 КЗ против ЗД “БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение от по 250 000 лв. за всеки ищец за причинени неимуществени вреди от смъртта на Е. Т. С., причинено от ПТП, както и компенсаторна лихва, считано от 01.01.2019 г. върху главниците, до окончателното издължаванне. Първостепенният съд уважил исковете на ищците за сумата от 100 000 лв. за всеки, ведно с претендираната лихва. В частта, с която претенциите по чл. 432 КЗ са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ищците са подали въззивни жалби за отхвърлената част от исковете им за сума над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата; ответникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени. Въззивният Великотърновски апелативен съд потвърдил решението, постановено по отношение на ищцата М. М. П. и частично изменил същото в частта по иска на Е. К. П., като намалил размера на присъденото му обезщетение на 50 000 лв.. Въззивното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени в горните размери, ведно с лихвата. Пред настоящата инстанция предмет на обжалване е спорът за дължимо обезщетение на М. П. над сумата от 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата и за дължимото обезщетение на Е. П. за сумата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата, а още и в частта за съдебноделоводните разноски. Въззивният съд в обжалваното решение установил, че на 26.10.2018 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на Е. С.. Налице е влязла в сила присъда, с която отговорният водач – В. П., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Ищцата М. П. е майка на починалото лице, а ищецът Е. П. – съпруг на майката, отгледал починалата от дете, заедно с майка й, макар да не е кръвен баща на загиналата. Прието е, че е настъпило застрахователно събитие, което застрахователната компания следва да обезщети като търговец –страна по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност“, валидна и действаща към датата на настъпването на ПТП. Установено е, че касаторите са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Е. (на 34 г. към датата на инцидента) – скръб, тъга, мъка, стрес. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на майката М. П., съдът взел предвид промяната в психологическото и емоционалното ѝ състояние, мъката от загубата, повишения психосоматичен риск от влошаване на водещото ѝ заболяване – диабет; прогнозата, че пълно психическо възстановяване на майката от претърпяната загуба на дъщеря ѝ не е възможно; отчетено е, че към датата на инцидента починалата вече е имала свое семейство, не е живяла в едно домакинство с майка си, връзката между двете жени съответства на обичайната такава между майка и дъщеря при запазен контакт между пораснало вече дете, което има свои деца, и родителя му; в случая не са налице особени, извънредни обстоятелства, налагащи особена уязвимост на родителя, а нормалните житейски обстоятелства, свързани с мъката по загубата на дете; За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на Е. П. съдът взел предвид, че той не е кръвен баща на загиналата Е., но я е отгледал още от дете (от около 5 г. възраст); за него тя е била като негово дете; съобразено е, че между двамата е била изградена връзка като между кръвни баща и дъщеря; била установена висока степен на привързаност между двамата; те живели в едно домакинство от ранна детска възраст на Е. до момента, в който тя заживяла на друго място след създаването на свое семейство; Е. също изживял тежко загубата; съобразено е, че пълно психологическо възстановяване на лицето е малко вероятно; взети са предвид икономическите отношения и застрахователните лимити към датата на инцидента; Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите: с равни права ли са биологичните родители и отглеждащите, що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на смърт, при все че в хода на гражданския процес са установени критериите, заложени в Постановление № 5/24.11.1969 г. на ВС, тълкуващо и разширяващо Постановление № 4/25.05.1961 г. на ВС и ТР № 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГТНК на ВКС; как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото; поддържа се, че този въпрос включва и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество – твърди се противоречие с решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2998/2013 г., I т.о. и т. 11 на ППВС № 4/1968 г. на ВС; Касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне по обобщения и уточнен от касационна инстанция въпрос относно предпоставките за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост при предявен иск по чл. 432 КЗ и родствената връзка на ищците с починалия как се съотнася към критериите по чл. 52 ЗЗД. Въпросът е от значение за постановеното решение и от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, което обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът