Определение № 327 от 01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2376/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 449/ 17.12.2014 г. по гр. д. № 785/ 2014 г, с което Добрички окръжен съд е отменил решение № 93/ 01.08.2014 г. по гр. д. № 141/ 2010 г. на Районен съд – Каварна и: · по иска на В. А. С. с правна квалификация чл. 109 ЗС е осъдил Х. Х. С. да премахне за своя сметка строеж, представляващ пристройка и разширение към друга сграда в съсобствен урегулиран поземлен имот (УПИ) и · на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил Х. Х. С. да заплати на В. А. С. сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното право на съсобственика. Решението се обжалва от касатора Х. Х. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1. Недопустимо или неправилно е въззивното решение, с което отношението, обуславящо спорното право, е решено в противоречие с влязло в сила решение между същите страни? и 2. Представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС и пречи ли на правата на съсобственика строителството в съсобствения УПИ въз основа на разрешение за строеж, издадено при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, ако съсобственикът не е участвал при сключването на договора по чл. 183, ал. 1 ЗУТ? К. счита, че поставените въпроси са включени в предмета на делото, обуславят изводите на въззивния съд и допускането на въззивното решение до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация В. Х. С. възразява, че жалбата е недопустима, тъй като попада в обхвата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според него, поставените въпроси нямат претендираното решение. Настоящият състав приема жалбата за допустима. Първият иск е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. (определена е по данъчните оценки и на УПИ, и на ограниченото право на пристрояване и надстрояване), а вторият иск е обусловен от първия. Обжалва ответникът, на когото единствено принадлежи интересът от касационна отмяна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по материалноправния въпрос. За да постанови осъдителното решение, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на УПИ, в който ответникът пристроява съществуваща сграда, но ответникът не е участвал при сключването на договора по чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Въззивният съд е квалифицирал действията по пристрояване на съществуваща сграда като неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС и пречещи на правата на ищеца, въпреки че ответникът ги извършва по разрешение за строеж, издадено при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос (вторият) обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В своята практика ВКС константно квалифицира като неправилно, а не като недопустимо въззивното решение, което е в противоречие с влязло в сила решение между същите страни по правоотношение, обуславящо спорното. Липсата на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос прави безпредметно обсъждането на общото основание за допускане на касационното обжалване и по него. При тези мотиви, съдът