Определение № 4265 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4098/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б., гражданин на Република Е., [дата на раждане], чрез адв. Н. Д., срещу определение № 428/06.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 348/22г. от състав на Апелативен съд Б., с което е потвърдено определението на ОС Бургас № 1954/23.08.2022г. по гр.д.№ 1059/2022г. за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че предявената от него искова претенция има основанието си в чл. 2б ЗОДОВ вр. с чл.7 от Конституцията на Р България, а създадената с чл. 8, ал.2 ЗОДОВ процедура възпрепятствала достъпа му до съд, гарантиран от чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което била неприложима. Като се позовали на неспазване на процедурата по чл. 8, ал.2 ЗОДОВ, за да счетат предявеният иск недопустим, инстанциите по съществото на спора приложили противоречаща на практиката на ЕСПЧ норма. Като основание за касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: противоречи ли нормата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ на чл. 7 от Конституцията на Р България и на практиката на ЕСПЧ по прилагане на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди се това противоречие да не е предмет на произнасяне от ВКС и разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивната инстанция е съобразила, че предявената искова претенция има основанието си в чл. 2б ЗОДОВ, а производството, във връзка с което се претендира обезщетението, е приключило на 18.11.2021г. Затова, предявеният на 07.07.2022г. иск би бил допустим само ако е изчерпана процедурата по чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ и тъй като в случая такава въобще не била инициирана от ищеца, исковото производство било недопустимо. Въззивният съд не е обсъдил оплакванията по жалбата на ищеца за неприложимост на чл. 8, ал.2 ЗОДОВ поради ограничителния й характер досежно правото на достъп до съд, гарантирано от §1, чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изяснено с цитираните от жалбоподателя решения на ЕСПЧ. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Явно е, предвид мотивите в атакуваното определение, че ограничителният, според жалбоподателя, характер на изискването на чл. 8, ал.2 ЗОДОВ е останал извън предмета на спора и съответно няма връзка с крайния извод за недопустимост на исковото производство. Така, в случая не е налице общият селективен критерии на чл. 280, ал.1 вр. с чл. 274, ал.3 ГПК. Отделно, поставеният от касатора въпрос няма претендираното от него значение за изхода на спора. Правото му на достъп до съд е гарантирано от разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ, а създадената с чл.8, ал.2 ЗОДОВ предварителна процедура, провеждането на която е предпоставка за допустимост на иска, е легитимно ограничение според практиката на ЕСПЧ ( вж. Momcilovic v.Croatia, §§ 55 -57). Изискването за провеждането й, доколкото е свързано с критериите за допустимост на производството пред съда, не представлява „спор“ относно „граждански“ права и задължения, според практиката на ЕСПЧ ( N. v. C. (dec.),2000; Neshev v. Bulgaria (dec.) 2003). В редица случаи ЕСПЧ е постановявал, че когато исковете в националните съдилища са били отхвърлени на процесуални основания, вкл. тъй като не е било използвано предхождащо средство за защита, „спорът“, повдигнат от жалбоподателите в националните съдилища, не е нито „реален“, нито „сериозен“, което означава, че чл. 6 § 1 от Конвенцията не е приложим. В заключение, не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и съдът