Определение № 321 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2464/2016 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Г. Г. Х. чрез адв.С. А. срещу определение № 1430 от 12.03.16г.по в.ч.гр.дело № 206/16г.на Благоевградския окръжен съд,с което е потвърдено определение № 1181 от 15.02.16г.,постановено по гр.дело № 247/16г.на Благоевградския районен съд за прекратяване на делото на основание чл.126 ал.1 ГПК. В изложението към жалбата се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:1.приложим ли е в случая чл.126 ал.1 ГПК; 2.приложим ли е в случая чл.104 т.4 ГПК; на кой съд е подсъдно делото. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.126 ал.1 ГПК за прекратяване на гр.дело № 247/16г.по описа на РС-Благоевград,тъй като между същите страни,на същото основание и за същото искане по-рано е заведено гр.дело № 76/16г.по описа на РС-Благоевград.Счел е за несъстоятелен доводът на жалбоподателя,че по едното дело ответник е д-р К. М. като физическо лице,а по другото – в длъжностното му качество на директор на ЦМСП-Б.,защото от исковите молби по двете дела е видно,че предявените с тях искове са насочени против един и същи ответник - д-р К. Г. М. – директор на ЦМСП - Б. за обезщетения от нарушения по ЗЗДискр. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Посоченият от жалбоподателите въпрос: приложим ли е в случая чл.126 ал.1 ГПК не е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Нормата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване.В случая въззивният съд точно е приложил разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК в съответствие с утвърдената съдебна практика. Въпросът: приложим ли е в случая чл.104 т.4 ГПК и на кой съд е подсъдно делото не е релевантен за касационното обжалване,тъй като не е предмет на настоящото производство и не е от значение за изхода му. По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о