Определение № 636 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2553/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Технострой-Инженеринг 99“ АД срещу Определение № 170 от 14.07.2022г. по ч.т.д. № 133/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което, като е било отменено Определение № 44 от 01.04.2022г. по т.д. № 46/2021г. на Окръжен съд – Ямбол, е било оставено без уважение искането на касатора по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на протоколно определение от 21.03.2022г. по т.д. № 46/2021г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за разноските чрез осъждане на „Дойч Инвест“ ЕООД да заплати на „Технострой-Инженеринг 99“ АД разноски за адвокат в размер на 2 400 лева, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на производството пред Окръжен съд - Ямбол. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е постановено в разрез с процесуалния закон. Производството по т.д. № 46/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол е било прекратено в открито съдебно заседание на 21.03.2022г. поради недопустимост на исковете на „Дойч Инвест“ ЕООД. Ход на делото не е бил даден и касаторът – ответник в първоинстанционното производство не е имал процесуална възможност да представи списък с разноските и доказателства към него в заседанието. Непосредствено след приключване на съдебното заседание и преди влизане в сила на съдебния акт е било поискано допълване на прекратителното определение в частта на разноските за адвокат. Фактурата на процесуалния представител е била заплатена преди провеждане на откритото съдебно заседание. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не определя краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде направено. Идеята е, че когато производството се прекрати служебно или поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможност да заяви искането си за разноски и представи доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл. 248 от ГПК. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значим по делото процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираният от касатора въпрос е: Следва ли съдът да уважи искане на ответника, направено с молба по чл. 248 от ГПК за изменение на определение за прекратяване на делото в частта за разноските, след като не е бил даден ход на делото в открито съдебно заседание и същото е прекратено в деня, когато е насрочено, като основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника? Твърди се противоречие с практика на Върховния касационен съд – Определение № 455 от 12.11.2010г. по гр.д. № 405/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., Определение № 66 от 06.04.2017г. по ч.гр.д.№ 49/2017г. на ВКС, ГК, І г.о. и Определение № 234 от 14.09.2016г. по ч.гр.д. № 2904/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. От насрещната страна по жалбата „Дойч Инвест“ ЕООД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на „Дойч Инвест“ ЕООД срещу „Технострой-Инженеринг 99“ АД с предявени искове по чл. 71 от ТЗ. След подаване на исковата молба и допълнителна искова молба от ищеца, както и отговор и допълнителен отговор от ответника делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 21.03.2022г. от 9.30 часа. В заседанието и двете страни са били представлявани от процесуални представители по пълномощие (адвокати). Съдебният състав на Окръжен съд - Ямбол не е дал ход на делото, а е прекратил производството като недопустимо по реда на чл. 130 от ГПК. Съгласно изготвения протокол заседанието е приключило в 9.44 часа. До приключване на съдебното заседание касаторът – ответник в първоинстанционното производство не е поискал присъждане на направените по делото разноски. Разноски не са били претендирани нито с отговора на исковата молба, нито с допълнителния отговор на допълнителната искова молба, нито в самото съдебно заседание. В 10.25 часа на 21.03.2022г. касаторът е представил списък на разноските ведно с фактура и кредитен превод за извършени разноски – 2 400 лева разноски за адвокат с ДДС. Данъчната фактура е била с дата от 20.03.2022г., а за дата и час на въвеждане на платежната операция за сумата от 2 400 лева са били посочени съответно 21.03.2022г., 8.14 часа. Също на 21.03.2022г. от касатора е било подадено искане за допълване на протоколното определение от 21.03.2022г. по т.д. № 46/2021г. в частта на разноските, по което искане ищецът „Дойч Инвест“ ЕООД изрично е възразил. С Определение № 44 от 01.04.2022г. по т.д. № 46/2021г. определението от 21.03.2022г. за прекратяване на делото е било допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като „Дойч Инвест“ ЕООД е било осъдено да заплати на касатора 2 400 лева разноски за адвокат. Съставът на Апелативен съд – Бургас е потвърдил прекратителното определение от 21.03.2022г., но е отменил Определение № 44 от 01.04.2022г. по т.д. № 46/2021г. на Окръжен съд – Ямбол и е оставил без уважение искането на касатора по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на протоколното определение от 21.03.2022г. по т.д. № 46/2021г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за разноските. Възприето е било, че хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предполага валидно заявено и прието искане за разноски (доколкото съдът не се произнася по отговорността за разноските служебно, а само в случай на сезиране от страните) и същевременно пропуск на съда да се произнесе по искането. Крайният момент, да който страните могат да отправят искания до съда за присъждане на разноски и да представят списък, е до приключване на устните състезания в съответната инстанция – чл. 80 от ГПК. В случая е било проведено едно съдебно заседание с участие на упълномощен от „Технострой-Инженеринг 99“ АД адвокат и не е направено искане до приключването му за присъждане на разноски в полза на ответника. Дори да не бъде даден ход на делото, всяка от страните може да заяви искане за разноски, придружено с доказателство за извършването им. Въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.20013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Определението в частта, в която е било потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по чл. 130 от ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила. Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК Формулираният от касатора въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК няма връзка с изхода на делото пред въззивния съд, при което не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд не е отрекъл обстоятелствата, обосноваващи въпроса на касатора - че има искане на ответника, направено с молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, че пред Окръжен съд - Ямбол не е бил даден ход на делото в открито съдебно заседание и че делото е било прекратено в деня, когато е насрочено, при основание за прекратяване по чл. 130 от ГПК, т.е. по причина извън поведението на ответника. Основание искането на касатора по чл. 248, ал. 1 от ГПК да се отхвърли от въззивния съд е, че до приключване на съдебното заседание на 21.03.2022г. касаторът, макар представляван в заседанието от адвокат, не е поискал разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, а претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждане на делото пред съответната инстанция, в какъвто смисъл е и разрешението по т. 11 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.20013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Не е налице и допълнителният критерий по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Определение № 455 от 12.11.2010г. по гр.д. № 405/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., Определение № 66 от 06.04.2017г. по ч.гр.д.№ 49/2017г. на ВКС, ГК, І г.о. и Определение № 234 от 14.09.2016г. по ч.гр.д. № 2904/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. не касаят случаи на проведено открито съдебно заседание, в което да е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, включително с прекратяване на делото, а разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК са били присъждани след прекратяване на делата в закрито съдебно заседание. Воден от горното съдът