Определение № 280 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр.Стара Загора, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 33 от 08.06.2021 г. по гр.д.№ 1216/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 3169/ 2020 г. и по този начин по предявените от Е. Г. Я. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено с предизвестие от 01.06.2020 г. и констатирано със заповед № 107/ 01.07.2020 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, Е. Я. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра в Клиника по ортопедия и травматология“ и касаторът е осъден да заплати дължимите такси и разноски за производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на обжалването материалноправните въпроси „Отнася ли се закрилата по чл.333 ал.3 от КТ до непредставителните синдикални организации или следва да се прилага само към представителните такива?“; „След като с протокол от събрание за учредяване на синдикална секция към синдикална организация е учредена СЕКЦИЯ, следва ли да се ползват от защитата по чл.333 ал.3 от КТ нейният председател и секретари?“; „Следва ли да се прилага закрилата по чл.333 ал.3 от КТ към председателя на синдикална секция, в случаите, в които синдикалната секция е останала без членове в нея, както и ако това е станало след връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение?“; „Пречка ли е отсъствието на работника /от около 2 месеца/ от работното му място, поради работа в друго звено, за извършването на законосъобразен подбор през този период на същото място?“; и „Следва ли да се прави извод за незаконосъобразност и нагласеност на подбора, поради наличие при работодателя и на клиничен съвет, който прави предложение за преместване на същия работник, който се предлага от комисията по подбор за прекратяване на ТПО?“. Според касатора тези въпроси обуславят обжалваното решение и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също очевидна неправилност на обжалвания акт, състояща се в погрешното разрешаване на посочените въпроси, които счита обществено значими като засягащи обществените отношения в областта на здравеопазването. Ответната страна Е. Я., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Поддържа, че първите три въпроса на касатора нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването им има установена практика. За останалите два въпроса заявява, че не отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че трудовото правоотношение между ищцата, като медицинска сестра в Клиника по ортопедия и травматология, и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, било прекратено, считано от 03.07.2020 г., с предизвестие от 01.06.2020 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата. При работодателя имало учредена секция на Синдиката на българските медицински специалисти /СБМС/, регистриран съгласно чл.49 ал.1 КТ с решение на Пернишки окръжен съд от 28.11.2019 г., председателствана от ищцата. Това било удостоверено в писмо с изходящ номер от 09.02.2020 г., получило входящ номер при работодателя на 25.02.2020 г. С него работодателят бил известен, че ищцата е член на синдикално ръководство, преди на 01.06.2020 г. да направи волеизявление за прекратяване на правоотношението поради съкращаване в щата. Според Устава на СБМС тази организация имала централно ръководство и местни поделения. На 09.02.2020 г. се е състояло учредително събрание на СБМС към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД и било взето решение за учредяване на „секция“ към СБМС на територията на болницата. Участниците в събранието били трима - всички членове на СБМС, включително ищцата, която била избрана за председател. По нейно заявление секцията била вписана в регистрите на СБМС като първично организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя. Съдът отхвърлил възраженията на ответника за антидатиране на документите по учредяване на секцията, като посочил, че на 25.02.2020 г. работодателят е бил уведомен за учредяването писмено и сам е издал входящ номер за това. При тези фактически установявания въззивният извел от правна страна, че закрилата по чл.333 ал.3 КТ се прилага при уволнение при съкращаване на щата, по отношение на два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието - председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Създадената в предприятието на ответника синдикална секция имала характер на първична организация към самостоятелен работодател, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 9/ 12.12.2014 г. по тълк.д.№ 9/ 2013 г., ОСГК, ВКС и поради това ръководството й се ползвало от закрилата чл.333 ал.3 пр.1 КТ вр. § 1 т.6 ДР КТ. Възражението на ответника, че закрила не била налице, тъй като синдикалната организация на СБМС не била представителна, съдът отхвърлил, като приел, че законът предоставя закрила и по отношение на непредставителните синдикални организации. Отхвърлил и възражението за нелегитимност на СБМС като посочил, че легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол в рамките на производството по оспорване на законността на уволнение. Щом ищцата се ползвала със закрила по чл.333 ал.3 КТ, извършеното без предварително съгласие на синдикален орган уволнение било незаконно само на това основание. Съдът отхвърлил възражението на ответника че към датата на устните състезания секция на СБМС при работодателя вече нямало, като посочил, че наличието на предпоставките за закрилата се проверявала към момента на връчване на уволнителното изявление и новонастъпили след това обстоятелства били неотносими към предмета на спора. Макар да приел, че само на основание непреодоляната закрила по чл.333 ал.3 КТ уволнението е незаконно, съдът изследвал законността на извършения от работодателя подбор, намерил, че работодателят е злоупотребил с правата си, като го е провел единствено с намерение да отстрани ищцата и счел това за допълнително основание заповедта за прекратяване на трудовия договор да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първите три от поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.333 ал.3 КТ, обуславят обжалваното решение. Те обаче нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, защото материалноправната уредба е пълна и ясна и по разрешаването на въпросите няма противоречива практика. Съгласно разпоредбите на чл.333 ал.3 пр.1 КТ вр. § 1 т.6 ДР КТ, с предварителна закрила при уволнение, се ползва работник или служител, който е председател или секретар на синдикална организация в предприятието на работодателя. Без никакво значение е дали синдикалната организация е регистрирана или не като юридическо лице. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация – съгласно устава й и съответният работник или служител да е избран за неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган. Регистрирането на синдикалната организация в предприятието, като юридическо лице (респ. – съгласно устава на съответната териториална, браншова или национална синдикална организация, на която тя е поделение) е от значение само за това дали тя ще е и самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв – дали ще разполага с материална и процесуална гражданска правоспособност, но това няма никакво отношение към нейната „легитимност” и осъществяваната от нея синдикална дейност в предприятието или към предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.3 КТ /решение № 194/ 18.06. 2013 г. по гр. дело № 1100/ 2012 г., ІV г.о./. Законът не прави никаква разлика не само дали синдикалната организация е регистрирана като юридическо лице, но и дали тя е призната за представителна или не. В чл.333 ал.3 КТ е уредена предварителна закрила при определени, изчерпателно изброени, основания за прекратяване на трудовия договор с лица, които имат качеството "член на синдикално ръководство в предприятието". Синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на синдикалната организация (обособени групи, секции и др., респ. ръководствата им), създадени и структурирани в различни (производствени, териториални и др.) звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на закрилата. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по повод представителството на работниците и служителите с цел защита на правата и исканията им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др. Именно поради това нейното ръководство се ползва от специалната закрила, защото те са тези, за които законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила /Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. по тълк.д.№ 9/ 2013 г., ОСГК, ВКС/. Затова не е от значение как е озаглавено отделното структурно звено на синдикалната организация в предприятието на работодателя /поделение, организация, секция и т.н./, а дали се касае за първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател или за нейни вътрешни подразделения. Релевантният момент, към който се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, е моментът на връчване на предизвестието. Систематичното тълкуване на чл.333 ал.7 КТ във връзка с разпоредбите на чл.335 КТ сочи на извод за определяне на правнорелевантния момент, към който следва да бъдат налице предпоставките на чл.333 ал.1 КТ, с оглед момента на упражняване на правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. В чл.335 ал.2 т.2 и т.3 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. С отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то /решение № 239/ 23.03.2010 г. по гр.д.№ 5111/ 2008 г., I г.о. и др./. Настъпилите след връчване на предизвестието факти, включително прекратяване на съществуването на съответната синдикална организация, нямат отношение към законността на уволнителното волеизявление. В обжалваното решение са дадени същите отговори на възраженията на ответника, поради което по поставените обуславящи правни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. Останалите въпроси, които касаторът повдига във връзка с преценката на въззивния съд за законността на подбора, не са обуславящи, тъй като не могат да променят крайните му изводи, каквито и отговори да получат. Съгласно чл.344 ал.3 КТ, при установена непреодоляна предварителна закрила по чл.333 ал.3 КТ, уволнението се отменя само на това основание, без разглеждане на спора по същество. Мотивите на въззивния съд във връзка със законността на извършения подбор са изложени в нарушение на това правило и не могат да имат значение за изхода от спора. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по твърденията за очевидна неправилност. Съгласно установената практика такава е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Случаят не е такъв, тъй като касаторът извежда очевидната неправилност със същите доводи, с които обосновава грешки в разрешенията на съда по поставените правни въпроси. След като тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика или са необуславящи, обжалваният акт не може да се окачестви като „очевидно неправилен“. По изложените съображения Върховният касационен съд