Определение № 515 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3763/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Кнежа, чрез адв.С. Ч. срещу решение № 52/14.04.2021г. по в.гр.д. № 65/2021 г. на Окръжен съд Плевен, с което е обезсилено, на основание чл. 270, ал.3 ГПК, решение № 122/09.12.2020 г., постановено от Районен съд Кнежа по гр.д. № 273/2020 г. и е върнато делото на друг състав на РС Кнежа за ново разглеждане. Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Твърди, че именно той е надлежна ответна страна и е участвал по делото като такава чрез упълномощен от законния си представител –кмета на общината, адвокатски пълномощник. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК два въпроса, които касационната инстанция уточнява и обобщава, съгласно разрешението по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК, в следния смисъл: Как съдът определя пасивната процесуалноправна легитимация на страна в исковия процес? Ответната страна по касация –Ц. А. Н., чрез адв. И. Н., оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: За да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Ц. А. Н. искове по чл. 344, ал.1 т.1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че работодател на ищцата е Община Кнежа, а исковете са насочени срещу кмета на Община Кнежа, който е ненадлежен ответник, поради което, постановявайки решението си срещу ненадлежен ответник, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неговата недопустимост. При така очертания решаващ извод на въззивния съд за определяне надлежния ответник по исковете, настоящият съдебен състав приема, че поставения в изложението въпрос отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, както и на допълнителния по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, поради противоречие с разрешението по т.5 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 46/13.02.2017г. по ч.гр.д.№ 38/2017г., ВКС, ІІІ ГО, където по същество се приема, че при проверката на съда дали искът е предявен от или срещу надлежна страна (процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно) се изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, като противоречието между тях е това, което представлява нередовност на исковата молба от естество да доведе до постановяване на недопустимо решение. Изложеното обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 80 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,