Определение № 777 от 19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3596/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение от 21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 225/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което изцяло е отменено разпореждане № 1446 от 03.10.2012 г. по ч. гр. д. № 2075/12 г. на Кюстендилския районен съд и е отхвърлено заявлението му по чл. 417, т.2 ГПК за издаване заповед за изпълнение против [фирма], [населено място], Л. Д. М., В. М. М. и Д. Л. М., и тримата от [населено място], отменена е издадената заповед за изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Ответниците оспорват частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на заявеното вземане, а съгласно чл.418 ГПК изводите на съда трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, което изискване на закона в случая не е налице. При служебна проверка на допустимостта на въззивния акт, съставът на ВКС констатира, че Кюстендилският окръжен съд се произнесъл с диспозитив за отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК и за отмяна на издадената заповед за изпълнение. В нарушение на закона съдът е приел, че заповедта за незабавно изпълнение може да бъде отменена по реда на чл.419 ГПК. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК) и в частта за незабавното изпълнение (чл. 419 ГПК). В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. При констатиране на нередовен от външна страна документ, въз основа на който по реда на чл.418 ГПК е издадена заповед за изпълнение, въззивният съд е оправомощен единствено да отмени разпореждането за незабавното й изпълнение, но не и самата заповед, като в тази хипотеза последната ще се приравни по правни последици на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. По изложените съображения въззивното определение следва се обезсили в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по искане за отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК и за отмяна на издадената заповед за изпълнение, производството по делото да се прекрати, а в останалата част - по искането за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение делото да се върне на въззивния съд за произнасяне. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение