Определение № 636 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 827/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. П. и И. К. Ж. - двамата от [населено място], срещу решение № 713 от 27.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 8675/2019 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 511836 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 87194/2017 г. на Софийски районен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземане на „Уникредит Булбанк” АД към Б. И. П. и И. К. Ж. в качеството им на солидарни длъжници за сумите 24 800 лв. - неплатена просрочена главница по договор за кредит от 17.06.2014 г., сключен с „Агрокомплекс Рашково” ООД, и анекс № 1/16.06.2015 г., ведно със законната лихва от 13.10.2017 г. до окончателното плащане; 812.81 лв. - лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.10.2017 г., 303.57 лв. - договорна лихва за периода от 21.05.2017 г. до 17.06.2017 г., и 533.89 лв. - наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 17.06.2017 г., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 73482/2017 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се иска отмяната му с произтичащите от това последици - отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че не са страни по сключения между банката - кредитор и длъжника - кредитополучател договор за банков револвиращ кредит, посочен като основание на иска по чл.422, ал.1 ГПК, поради което не са обвързани от него и не дължат произтичащите от съдържанието му суми. Твърдят, че са подписали единствено анекс № 1/16.06.2015 г., с който страните са имали предвид да възникне солидарност при условията на чл.101 ЗЗД - встъпване в дълг, но тази цел не е постигната, тъй като в текста на анекса не е посочено кое лице встъпва в дълга на кредитополучателя и следва да отговаря солидарно с него за изпълнение на поетите задължения. Излагат доводи, че съдът е тълкувал съдържанието на споразумението в противоречие с критериите по чл.20 ЗЗД и че изводите в решението за валидното им задължаване като солидарни длъжници, наред с кредитополучателя, са формирани в нарушение на чл.101 ЗЗД и чл.20 ЗЗД. Позовават се и на процесуални нарушения като поддържат, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да изследва действителната им воля и наличието на съзнателно формирано съгласие с подписването на анекса да се обвържат с кредитните задължения на кредитополучателя. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е заявено искане въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание; Какъв е обемът на задълженията на третото лице при встъпване в дълг при условията на чл.101 ЗЗД”. Във връзка с оплакванията за неправилност на решението, развити в изложението, е цитирана практика на ВКС - решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 333/19.10.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на ВКС, ІV г. о., на която според касаторите противоречат изводите на въззивния съд по съществото на правния спор. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Уникредит Булбанк” АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Галина Х., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземането на „Уникредит Булбанк” АД към Б. И. П. и И. К. Ж., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, Софийски градски съд е приел, че с анекс № 1/16.06.2015 г. двамата ответници са встъпили валидно в дълга на „Агрокомплекс Рашково” ООД, произтичащ от сключен с банката - ищец договор за револвиращ банков кредит от 17.06.2014 г., и в качеството им на солидарни длъжници дължат непогасените от кредитополучателя суми по договора, предмет на заповедта за изпълнение. Въззивният съд е преценил като безспорни във въззивното производство обстоятелствата, че със сключения на 17.06.2014 г. договор за кредит ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит на стойност 44 000 лв. с уговорена цел - оборотни средства, срещу задължения за връщане на получената сума и за заплащане на лихви с краен срок за издължаване на главницата 17.06.2015 г.; На 16.06.2015 г. е сключен анекс № 1 към договора между банката, кредитополучателя и ответниците Б. П. и И. Ж. в качеството на солидарни длъжници; С анекса е постигнато съгласие за изменение на договора чрез намаляване размера на кредита до 38 000 лв., уговаряне на годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 10 % и удължаване срока за издължаване на главницата до 17.06.2016 г.; В титулната част на анекса двамата ответници, които са положили подписите си под текста на документа, са посочени като солидарни длъжници и трети задължени лица, а според § 5, т.1 договарящите са се съгласили, че на основание чл.101 ЗЗД и при условията на чл.121 - чл.127 ЗЗД и чл.304 ТЗ се извършва встъпване като солидарни длъжници по договора и анексите към него, без това да освобождава кредитополучателя от задължението му, като солидарните длъжници декларират безусловно и неотменяемо, че са запознати и приемат всички клаузи на договора за кредит и всички последващи анекси към него, в т. ч. и конкретния анекс, и се задължават солидарно с кредитополучателя да изпълняват всички ангажименти по договора за кредит и анекса, включително за плащане на погасителни вноски по главницата, лихви, такси, комисионни, разноски и др. в пълен размер, до окончателното им погасяване съгласно договора, анексите и приложимите към тях общи условия на кредитора. При тези обстоятелства въззивният съд е счел за неоснователно в.Възражението на ответниците, че доколкото имената им не фигурират в текста на § 5, т.1 от анекса, е невъзможно да се идентифицира личността на встъпващите в дълга на кредитополучателя солидарни длъжници. С аргумент, че в титулната част на анекса ответниците са посочени изрично като солидарни длъжници и в това качество са подписали анекса, съдът е приел, че непълнотата на § 5, т.1 не води до неяснота на волята на страните и до друг възможен извод, освен извода, че лицата, които са встъпили като солидарни длъжници в правоотношението по договора за кредит между „Уникредит Булбанк” АД и „Агрокомплекс Рашково” ООД, са ответниците Б. П. и И. Ж.. По повод възраженията на ответниците, че не са се задължили на основанието, от което произтича задължението на кредитополучателя, въззивният съд е анализирал съдържанието на договора за кредит и на анекса от 16.06.2015 г. с цел да разкрие действителната воля на договарящите при спазване на критериите на чл.20 ЗЗД. Съдът е съобразил на първо място титулната част на анекса, в която ясно и недвусмислено е посочено, че двамата ответници подписват анекса в качеството на солидарни длъжници, което предполага наличие на намерение от тяхна страна да встъпят в задълженията на кредитополучателя - първоначален длъжник, и да станат техни носители, наред с кредитополучателя. Акцент е поставен върху уговорките в анекса обемът и условията на задължението за връщане на предоставения кредит да бъдат еднакви за първоначалния длъжник и за встъпващите солидарни съдлъжници. Отчетена е липсата на клаузи в анекса, а също и в първоначалния договор, които да придават обезпечителен характер, в т. ч. и поръчителство, на задълженията на солидарните длъжници. Тълкувайки анекса и в частност клаузата на § 5, т.1 поотделно и във връзка с договора, по повод на който е сключен анекса, въззивният съд е формирал решаващия извод, че действителната воля на ответниците е била да встъпят в дълга на кредитополучателя и да отговарят солидарно с него за дължимата на кредитополучателя престация, като последният има право да я поиска от всеки един от тях. Съдът е изразил становище, че поетата от ответниците отговорност към кредитополучателя съответства на отговорността на встъпилото в чужд дълг трето лице по смисъла на чл.101 ЗЗД и за разлика от поръчителството, няма акцесорен характер. Възприетото разрешение е подкрепено с практиката в решение № 213/06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, ІV г. о. В зависимост от направения при тълкуването на анекса извод, че ответниците са се задължили солидарно при условията на чл.101 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че те дължат на банката - ищец непогасените от кредитополучателя суми за главница и лихви по кредита в обема, съответстващ на осъщественото по реда на чл.101 ЗЗД встъпване. От фактическа страна по делото не е имало спор, че с последващи анекси от 14.06.2015 г. и от 11.07.2016 г. банката и кредитополучателят се изменили съдържанието на първоначалния договор по отношение на крайния срок за издължаване на кредита и годишния лихвен процент, без тези анекси да са подписани от двамата солидарни длъжници. Позовавайки се на практика на ВКС по приложението на чл.107 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че последващите анекси не притежават характеристиките на обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД като основание за отпадане на задължението на ответниците, но отговорността на последните остава ограничена само до неизпълнените задължения на кредитополучателя със съдържанието, което те са имали към момента на встъпване в дълга. С оглед на тази преценка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че като последица от встъпването в дълг на основание чл.101 ЗЗД ответниците - солидарни длъжници следва да отговарят за всички непогадсени задължения на кредитополучателя, чиято изискуемост е настъпила към 17.06.2016 г. (уговореният в анекс № 1 краен срок за издължаване на главницата) в размер, който според заключението на назначената по делото счетоводна експертиза съвпада със сумите, признати за дължими с първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска, когато с обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на този въпрос са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси „Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание; Какъв е обемът на задълженията на третото лице при встъпване в дълг при условията на чл.101 ЗЗД” не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Двата въпроса са теоретични и не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано потвърждаването на първоинстанциноното решение за уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Въззивният съд е подложил на тълкуване подписания от касаторите анекс към договора за кредит, за да установи действителната им воля за задължаване, като е посочил изрично, че тълкува анекса съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. В резултат на тълкуването съдът е достигнал до извод, че касаторите са подписали анекса с несъмненото намерение да се задължат като солидарни длъжници при условията на чл.101 ЗЗД - за същото задължение, за което се е задължил и кредитополучателят, в обема и при условията, при които кредитополучателят се е съгласил да отговаря към банката - кредитор. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд не е предмет на производството по чл.288 ГПК и развитите в тази насока доводи в изложението не подлежат на обсъждане при преценката налице ли е поддържаното основание за достъп до касационно обжалване. Поставените от касаторите въпроси са изведени от оплакванията, че въззивният съд не е тълкувал волята им съобразно критериите на чл.20 ЗЗД и неправилно е приел, че те са се съгласили да встъпят в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД. Съдържанието на въпросите и аргументите, с които е обосновано значението им за изхода на делото, не позволяват същите да бъдат подведени под общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и да се допусне касационно обжалване по повод на тях. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, но въпреки това следва да се отбележи, че не е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че спорът относно точния смисъл на договорни клаузи се разрешава при тълкуване действителната обща воля на страните; При това тълкуване отделните уговорки се преценяват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността; Съдът тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му; При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценявана в контекста на целия договор. В същото решение, по повод приложението на чл.101 ЗЗД, е възприето разрешение, кореспондиращо с практиката в другото цитирано от касаторите решение № 333/19.10.2012 г. по гр. д. № 955/2011 г. на ВКС, ІV г. о., че като последица от встъпването в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД към първоначалния длъжник се присъединява още един или няколко длъжници, които отговарят солидарно с първоначалния длъжник, и кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилите като трети лица. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС като е тълкувал уговорките в анекса съобразно дадените от ВКС разрешения и по пътя на тълкуването е направил извод, че действителната воля на касаторите при подписване на анекса е била да встъпят при условията на чл.101 ЗЗД като солидарни длъжници в кредитното правоотношение между банката и първоначалния кредитополучател. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр.8675/2019 г. на Софийски градски съд. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,